ПРИКАЗКА В НОТИ РАЗКАЗВА ВЕЧЕ 20 ГОДИНИ ШКОЛАТА ПО ЕСТРАДНО ПЕЕНЕ В ТЪРГОВИЩЕ

Шко­ла­та за ес­т­ра­д­но пе­е­не към Мла­де­ж­ки дом – Тър­го­ви­ще от­п­ра­з­ну­ва своя 20-го­ди­шен юби­лей с пра­з­ни­чен кон­церт-спе­к­та­къл.

В пъл­на­та за­ла на Дра­ма­ти­ч­ния те­а­тър въз­пи­та­ни­ци на Шко­ла­та, би­ли част от нея през го­ди­ни­те, по­да­ри­ха на пу­б­ли­ка­та му­зи­кал­на „При­ка­з­ка в но­ти”. Пра­з­ни­ч­на­та ве­чер бе офи­ци­ал­но от­к­ри­та с  пе­сен­та – „Пе­сен моя, обич моя”, из­пъл­не­на от съ­з­да­те­ли­те на Шко­ла­та Ко­с­тя Кря­ко­лов и Кре­ме­на Кря­ко­ло­ва. Той зад пи­а­но­то, не­й­ни­ят глас на ми­к­ро­фо­на, а за­е­д­но – раз­въл­ну­ва­ха вси­ч­ки при­съ­с­т­ва­щи в за­ла­та още с пър­ва­та пе­сен. Сред го­с­ти­те бя­ха гра­до­на­чал­ни­кът д-р Да­рин Ди­ми­т­ров, не­го­ви­ят екип, об­ла­с­т­ни­ят уп­ра­ви­тел Ми­т­ко Стай­ков, об­щин­с­ки съ­ве­т­ни­ци и др.

„На­пъл­ни­х­те очи­те ни със съл­зи, сър­ца­та ни с лю­бов, ду­ши­те ни с то­п­ли­на – бла­го­да­ря ви за то­зи по­зи­ти­ви­зъм и кул­тур­но бо­га­т­с­т­во”, ка­за от сце­на­та на Дра­ма­ти­ч­ния те­а­тър кме­тът д-р Да­рин Ди­ми­т­ров на вси­ч­ки та­лан­ти, ко­и­то уча­с­т­ва­ха в кон­цер­та.

„Ко­га­то през 1998 г. тръ­г­на­х­ме да пра­вим пър­вия об­щин­с­ки кон­курс за ав­тор­с­ка пе­сен то­га­ва и да съ­з­да­ва­ме шко­ла­та, не зна­е­х­ме ка­к­во ни ча­ка и ка­к­во ще се слу­чи. Мно­го е тру­д­но, ко­га­то вър­виш по не­о­тъ­п­ка­ни пъ­те­ки, но и из­к­лю­чи­тел­но ин­те­ре­с­но. А стъ­п­ка по стъ­п­ка не­ща­та се слу­ч­ва­ха през го­ди­ни­те, за да го има то­ва пре­к­ра­с­но пре­жи­вя­ва­не днес”, спо­де­ли за пра­з­ни­ка ди­ре­к­то­рът на Мла­де­ж­ки дом Да­ни­е­ла Мар­че­ва.

Ос­вен с раз­но­ц­ве­т­ни ба­ло­ни сце­на­та бе ук­ра­се­на и от мно­же­с­т­во бу­ке­ти, а по­з­д­ра­ви­тел­ни­те ад­ре­си от ин­с­ти­ту­ции за­с­ви­де­тел­с­т­ва­ха за ува­же­ни­е­то към тру­да и та­лан­та на вси­ч­ки пе­в­ци през го­ди­ни­те. Твор­че­с­ки­те съ­с­та­ви към Мла­де­ж­кия дом – Ба­ле­т­на фор­ма­ция „Тър­го­ви­ще”, Мо­де­рен ба­лет „Ве­га” и Фол­к­ло­рен ан­сам­бъл „Ша­ре­но гер­дан­че” по­з­д­ра­ви­ха шко­ла­та, вклю­ч­вай­ки се в из­пъл­не­ни­я­та с ха­ра­к­тер­ния за тях ви­сок стил и про­фе­си­о­на­ли­зъм.

А ето ка­к­то спо­де­ли­ха за „Зна­ме” съ­з­да­те­ли­те на му­зи­кал­на­та шко­ла Ко­с­тя и Кре­ме­на Кря­ко­ло­ви:

– Че­с­ти­та го­ди­ш­ни­на! Все­ки юби­лей е вре­ме за спо­ме­ни, по­же­ла­ния и ра­в­но­с­ме­т­ка, как по­с­та­ви­х­те на­ча­ло­то пре­ди 20 го­ди­ни?

– Ко­с­тя: Вси­ч­ко за­по­ч­на през 1998 г., ко­га­то въз­ни­к­на иде­я­та за ор­га­ни­зи­ра­не на кон­курс за ав­тор­с­ка пе­сен. Из­к­лю­чи­тел­но мно­го де­ца има­ше то­га­ва, ко­и­то ис­ка­ха да пе­ят и да се за­ни­ма­ват с му­зи­ка. Те бя­ха по­во­дът и за съ­з­да­ва­не на Шко­ла­та за ес­т­ра­д­но пе­е­не, ко­я­то да по­д­к­ре­пя мла­ди­те твор­ци в же­ла­ни­е­то им да пе­ят, да тво­рят чрез му­зи­ка и да се из­г­ра­ж­дат ка­то ис­тин­с­ки це­ни­те­ли на из­ку­с­т­во­то. Сво­и­те пър­ви стъ­п­ки ка­то пе­ви­ца и уча­с­т­ни­ч­ка в ме­ж­ду­на­ро­д­ни кон­кур­си на­п­ра­ви то­га­ва Кре­ме­на, след ко­е­то ус­пе­ш­но ръ­ко­во­ди шко­ла­та.

– Кре­ме­на: Ед­ни от пър­ви­те твор­ци, с ко­и­то стар­ти­ра­х­ме в но­во­то на­чи­на­ние то­га­ва, бя­ха На­та­лия Те­не­ва и Сте­ф­ка Еми­ло­ва. По­с­те­пен­но шко­ла­та за­по­ч­на да се раз­ра­с­т­ва, да от­к­ри­ва но­ви та­лан­ти, да им да­ва твор­че­с­ки тла­сък за изя­ва по пъ­тя към про­фе­си­о­нал­но­то из­ку­с­т­во. А ус­пе­хи­те, уча­с­ти­я­та и на­г­ра­ди­те да­до­ха се­ри­о­з­на за­я­в­ка за при­съ­с­т­ви­е­то в кул­тур­ния жи­вот на Тър­го­ви­ще. Ня­кои от въз­пи­та­ни­ци­те ни про­дъл­жи­ха да се за­ни­ма­ват с му­зи­ка про­фе­си­о­нал­но, дру­ги се до­ко­с­на­ха до из­ку­с­т­во­то в де­т­с­ки­те и ти­ней­джър­с­ки­те си го­ди­ни, вси­ч­ки оба­че пъ­ту­ва­ха към се­бе си и из­ра­зя­ва­ха сво­я­та съ­щ­ност .

– 20 го­ди­ни на сце­на­та с пе­в­ци­те от шко­ла­та, и ка­то му­зи­кан­ти, и в жи­во­та ка­то се­мей­с­т­во, кое съ­х­ра­ни­х­те ка­то най-го­ля­ма цен­ност?

– Кре­ме­на: През го­ди­ни­те сме има­ли мно­го пе­ри­пе­тии, пре­ди­з­ви­ка­тел­с­т­ва, сил­ни мо­мен­ти, мал­ки вър­хо­ве, тру­д­но­с­ти, но лю­бо­в­та към му­зи­ка­та и ме­ж­ду два­ма ни про­дъл­жа­ват и днес. А всъ­щ­ност му­зи­ка­та е въл­ше­б­с­т­во и при­ка­з­ка, ко­я­то тря­б­ва да се раз­ка­з­ва.

– А се­га от­но­во ус­т­ре­ме­ни на­пред – към сле­д­ва­щи­те 20 го­ди­ни …

– Кре­ме­на и Ко­с­тя: Дай Бо­же! (сме­ят се) Има но­ви де­ца в шко­ла­та в мо­мен­та, не ли­п­с­ват идеи и та­лант, ко­и­то да раз­ви­ва­ме, та­ка че за­е­д­но ще вър­вим на­пред. Ис­ка­ме да бла­го­да­рим на ро­ди­те­ли­те си, на си­на ни, кой­то че­с­то е бил пре­не­б­ре­г­ван, за­ра­ди на­ши­те му­зи­кал­ни ан­га­жи­мен­ти, на ко­ле­ги­те от Мла­де­ж­кия дом, на вси­ч­ки ро­ди­те­ли, чи­и­то де­ца из­ра­с­на­ха при нас, и не на по­с­ле­д­но мя­с­то – на тър­го­ви­щ­ка­та пу­б­ли­ка.

Си­мо­на Але­к­си­е­ва

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.