Едва ли пенсионерите в Търговищката община могат да бъдат доволни и уважителни към „пъстроцветните правителства“, които се изредиха след промените на 10 ноември 1989 година. Всички те направиха изключително малко, за да могат хората от третата възраст в България да са горди със своето минало и още повече със своите старини. Ниски пенсии, скъпо здравеопазване, изтощителен социален статус и какво ли още не тегне върху българския пенсионер.
Има обаче нещо положително, което радва и с което се гордеят пенсионерите от Търговищката община. Повече от 30 години общинският съвет и общинската администрация полагат всестранни грижи за хората от третата възраст. Още от времето на кметовете Петър Карагеоргиев и д-р Красимир Мирев, от председателите на Общинския съвет Здравко Овчаров, Димитър Димитров, Севим Али, а сега и от кмета д-р Дарин Димитров и председателя на местния парламент Хатидже Алиева към възрастните хора се полагат всестранни грижи и се прилага ефективна социална политика.
Само в Търговище има 10 пенсионерски клуба с отлична база и още десетина клуба в селата на общината, които водят изключително активен обществено – полезен живот. В общиснкия бюджет ежегодно се заделят достатъчно средства за ремонтни и други дейности на клубовете, за различни обществени и художествени мероприятия. Търговищките пенсионери се гордеят с традиционния си песенен фестивал „Люлякът ми замириса“, с пролетния бал на третата възраст в ресторант „Терра Европа“, с конкурса „Мисис Дръзновение“, „Април – месец на шегата“ и редица други инициативи в отделните клубове.
От много години назад през юни и септември в четири смени пенсионерите летуват на море в общинската база в Балчик. С много добро отношение към възрастните хора се отнасят областният управител Митко Стайков, бизнесменът и областен председател на ДПС Хамди Илиязов и други местни известни личности. Те полагат грижи, за да се осигури безплатна храна на най-бедните хора и хората с увреждания. Непрекъснато се организират срещи с местните общински ръководители, с областната управа, с народни представители от областта.
Може би трябва да завърша тези си публицистични редове с мисълта: „Ако родният парламент, българските правителства и други институции мислеха повече за възрастните хора и техните старини, както това правят в Търговище, общата социална картина на хората от третата възраст в България би била абсолютно друга и конкурентна на тази в развитите европейски страни“.
Радослав Черкезов