Пе­шо най-по­с­ле си има по­ле­з­но за­ни­ма­ние. От две се­д­ми­ци е горд при­те­жа­тел на стра­ни­ца във Фей­с­бук и по цял ден ре­ша­ва със се­бе­по­до­б­ни жи­з­не­нова­ж­ни за Бъл­га­рия и чо­ве­че­с­т­во­то въ­п­ро­си. Там, къ­де­то сре­ща за­т­ру­д­не­ние с те­ма­та – псу­ва. То­ва му ха­ре­с­ва най-мно­го и го ка­ра да се чу­в­с­т­ва ед­ва ли не ка­то де­пу­тат. Да псу­ваш без­на­ка­за­но.

Е, не го пра­ви тол­ко­ва еле­ган­т­но ка­то тях, но пък му оле­к­ва на ду­ша­та и го ка­ра да се чу­в­с­т­ва об­ще­с­т­ве­но зна­чим. Все пак псу­в­ня­та съ­що е из­ка­з­ва­не на мне­ние, но с по-при­ми­ти­в­ни из­раз­ни сре­д­с­т­ва. Но то­ва пък не оз­на­ча­ва, че бя­га от те­ма­та или пък не раз­съ­ж­да­ва по нея. На­про­тив! И та­зи ве­чер Пе­шо е се­д­нал по къ­си га­щи, ка­то един Та­с­ко Ер­мен­ков, а гра­ж­дан­с­ка­та му по­зи­ция се­че ка­то меч ина­ко­ми­с­ле­щи­те. Пък и ко­га­то пи­шеш по бо­к­сер­ки – то­ва е ли­ч­но мне­ние и не ан­га­жи­ра пар­ти­я­та. Ко­га­то пи­шеш гол, ка­к­то те е май­ка ро­ди­ла – то­ва до­ри те­бе не ан­га­жи­ра, все ед­но го е пи­сал ня­кой не­за­ви­сим ор­ган (чле­нът е не­за­ви­сим ор­ган – ни­кой не мо­же да му за­по­вя­д­ва и да му да­ва на­к­лон). Гол чо­век до­ри не мо­же да си оп­ре­де­ли джен­дъ­ра – са­мо био­ло­ги­ч­ни­ят му пол е яс­но из­ра­зен, ка­мо ли та­ки­ва не­ща ка­то пар­тий­на при­на­д­ле­ж­ност и фи­ло­со­ф­с­ки по­зи­ции. А при Пе­шо ни­то ед­но­то го има, ни­то дру­го­то.

В мо­мен­та той об­съ­ж­да ед­на от най-на­шу­ме­ли­те те­ми в со­ци­ал­ни­те мре­жи. Пре­м­ръ­з­на­ли­те щър­ке­ли. Та­зи те­ма сил­но за­ин­т­ри­гу­ва Пе­шо най-ве­че в ча­ст­та, как да спе­че­ли ня­ка­к­ви па­ри, без да се на­ла­га да си да­ва мно­го зор. На ня­кои мо­же да им се сто­ри стран­но, за­що то­ч­но та­зи те­ма на­ве­ж­да Пе­шо на по­до­б­ни ми­с­ли, но не и на са­мия не­го. Не­що по­ве­че, те­ма­та го ори­ен­ти­ра и по­ли­ти­че­с­ки и той взе твър­до­то ре­ше­ние да се за­пи­ше в пар­ти­я­та на т.н. „Зе­ле­ни”. 

Сла­д­ка ра­бо­та. Скан­ди­раш пред пар­ла­мен­та ка­то по­г­ле­ж­даш в ли­с­т­че­то за все­ки слу­чай ка­к­во са ти на­пи­са­ли пре­д­ва­ри­тел­но, за да не ста­не ня­коя гре­ш­ка и взе­маш ед­ни кин­ти. Хем си об­ще­с­т­ве­но и по­ли­ти­че­с­ки ан­га­жи­ран, хем взи­маш и ня­кой лев. Дру­го­то не те ин­те­ре­су­ва, за не­го да се гри­жи бай Са­фет от За­ри­ца.

Да­же и той кя­ри от ця­ла­та ра­бо­та.Ли­ч­но за­ме­с­т­ник-ми­ни­с­тъ­рът Кра­си­мир Жи­в­ков го по­се­тил и му връ­чил гра­мо­та и пе­ч­ка. Ка­к­ва е пе­ч­ка­та не са пи­са­ли, ама и то­ва е фай­да. Те и без то­ва тру­д­но да­ват не­що на хо­ра ка­то бай Са­фет. Пък ка­к­то се из­ра­зи и един от ли­де­ри­те на т.н. „зе­ле­ни”, ев­ро­п­ро­ект за спа­се­ние на щър­ке­ли ня­ма.

А щом ня­ма про­ект, ня­ма и па­ри, а  ня­ма ли па­ри и тях ги ня­ма. В сми­съл да си раз­мър­дат за­д­ни­ци­те. Ка­то се за­ми­с­лиш…ху­ба­во не­що е по­ли­ти­ка­та. Взимаш ня­ка­к­ви па­ри и ча­каш да ти ка­жат за ка­к­во да про­те­с­ти­раш. И са пра­ви хо­ра­та, що­то Пе­шо ви­на­ги взима не­п­ра­вил­на­та стра­на при про­те­с­ти­те, ко­е­то си му ли­чи отвся­къ­де. Най- ве­че фи­нан­со­во.

Ве­д­нъж да­же го би­ха. Та­ка и не раз­б­ра за ка­к­во, но то то­ва в по­ли­ти­ка­та го има. Ва­ж­но­то е па­ри­те да вър­вят, пък нас…щър­ке­ли ни къл­ва­ли.

Йордан МИНЧЕВ