Ми­ми ИВА­НО­ВА пред “Зна­ме”:

Оби­ча­на­та от раз­ли­ч­ни по­ко­ле­ния ес­т­ра­д­на      ле­ген­да Ми­ми Ива­но­ва про­ве­де май­с­торс   ки клас по во­кал­но из­ку­с­т­во в Му­зи­кал­на шко­ла “New voices” – Тър­го­ви­ще.

То­ва се слу­чи по по­ка­на на во­кал­ния пе­да­гог Де­си­с­ла­ва Стан­ко­ва, а де­ца­та от шко­ла­та има­ха въз­мо­ж­но­ст­та да ра­бо­тят с Ми­ми Ива­но­ва два дни, до­ко­с­вай­ки се до не­й­ния та­лант, про­фе­си­о­на­ли­зъм и ли­ч­ни ка­че­с­т­ва. Май­с­тор­с­ки­ят клас пре­ми­на под на­д­с­лов „Ня­ма ни­що слу­чай­но”, кръ­с­тен на ед­на от пе­с­ни­те на Ми­ми Ива­но­ва, а са­ма­та тя раз­ка­за за чи­та­те­ли­те на „Зна­ме” с ка­к­ви впе­ча­т­ле­ния е ос­та­на­ла от сре­ща­та си с де­ца­та, как е пре­ми­на­ла твор­че­с­ка­та им ра­бо­та за­е­д­но и ка­к­во я вдъ­х­но­вя­ва да бъ­де тол­ко­ва енер­ги­ч­на, ус­ми­х­на­та и все­о­т­дай­на.

-По­с­ре­щ­на­х­те про­лет­та в Тър­го­ви­ще с на­ши­те му­зи­кал­ни та­лан­ти, как Ви се от­ра­зи то­ва? Че­с­то ли Ви ка­нят да го­с­ту­ва­те в раз­ли­ч­ни шко­ли и да пра­ви­те май­с­тор­с­ки кла­со­ве?

-Мно­го съм ща­с­т­ли­ва от по­ка­на­та да спо­де­ля опи­та си с де­ца­та в Тър­го­ви­ще. До то­зи мо­мент не съм го­с­ту­ва­ла на дру­го мя­с­то с та­ка­ва идея за май­с­тор­с­ки клас. Сре­щ­нах се с мно­го та­лан­т­ли­ви де­ца, в раз­то­вар­ва­ща, ую­т­на и спо­кой­на об­с­та­но­в­ка. Са­ма­та шко­ла е на­п­ра­ве­на с мно­го ми­съл – све­т­ла, с то­п­ли цве­то­ве, пре­д­ра­з­по­ла­га­ща към твор­че­с­т­во, с ед­но­в­ре­мен­но от­пу­с­ка­ща и то­ни­зи­ра­ща ат­мо­с­фе­ра, съ­з­да­ва­ща до­ве­рие и при­я­тел­с­ко от­но­ше­ние. Вси­ч­ко то­ва съ­з­да­де про­ле­т­но на­с­т­ро­е­ние в ду­ша­та ми. Чу­в­с­т­вам се при­я­т­но за­ре­де­на, въ­п­ре­ки че ра­бо­ти­х­ме мно­го ин­тен­зи­в­но и по­ч­ти без по­чи­в­ка.

-С ня­кои от де­ца­та от “New voices” се за­по­з­на­х­те за пър­ви път се­га, за дру­ги има­те из­г­ра­де­но впе­ча­т­ле­ние от му­зи­кал­ни кон­кур­си, в ко­и­то са уча­с­т­ва­ли, а Вие сте би­ли в жу­ри­то. Ка­к­ви съ­ве­ти им да­до­х­те за му­зи­ка­та, за сце­на­та?

-Та­лан­ти­те в “New voices” са се­ле­к­ти­ра­ни, не­що, ко­е­то не все­ки пре­по­да­ва­тел мо­же да си по­з­во­ли. То­ва са де­ца, ко­и­то на­и­с­ти­на имат та­лант, ко­и­то мо­гат, ко­и­то го до­ка­з­ват по­с­то­ян­но с ра­бо­та­та и ус­пе­хи­те си. А в тях ви­ж­дам и по­тен­ци­ал за още, ко­е­то те­пър­ва ще до­ка­з­ват.Вси­ч­ки мои съ­ве­ти бя­ха въз­при­е­ти от тях, от­но­с­но ди­ха­тел­ни те­х­ни­ки, ар­ти­ку­ла­ция, раз­пя­ва­не, зву­ко­и­з­в­ли­ча­не, фра­зи­ра­не, ню­ан­си­ра­не, ди­на­ми­ка, ви­б­ра­то, по­д­дър­жа­не на ши­рок гла­сов ди­а­па­зон, им­п­ро­ви­зи­ра­не, при­до­би­ва­не на пра­вил­ни пе­в­че­с­ки на­ви­ци, по­д­бор и из­го­т­вя­не на ре­пер­то­ар. Ока­за се, че с те­х­ния во­ка­лен пе­да­гог Де­си Стан­ко­ва се до­пъл­ва­ме, тъй ка­то за вся­ко де­те обър­нах вни­ма­ние на сил­ни и по-тру­д­ни стра­ни, вър­ху ко­и­то те ве­че ра­бо­тят. Сил­но впе­ча­т­ле­ние ми на­п­ра­ви­ха и ро­ди­те­ли­те на де­ца­та, с ко­и­то го­во­рих, тъй ка­то в тях не ви­дях та­зи свръх­ам­би­ция, на вся­ка це­на да се по­с­ти­г­не да­ден ус­пех, ко­е­то мно­го пъ­ти е в ми­нус.

-А де­ца­та как Ви при­е­ха?

-Из­к­лю­чи­тел­но то­п­ло и с не­по­д­п­ра­вен ин­те­рес и по­зи­ти­ви­зъм. Аз съм зе­мен и оби­ч­лив чо­век, ко­е­то те ве­д­на­га усе­ти­ха.По­же­ла­вам им здра­ве, здра­ве, здра­ве и му­зи­ка, му­зи­ка, му­зи­ка!

-Ар­ти­с­ти­ч­но­ст­та на те­а­т­рал­на­та сце­на е дру­га част от Ва­ша­та съ­щ­ност и про­фе­си­о­на­лен опит, ва­жен щрих, кой­то съ­що пре­да­ва­те на мла­ди­те пе­в­ци, с ко­и­то сте об­г­ра­де­на. Ще ни раз­ка­же­те ли не­що по­ве­че за то­ва?

-Да, то­ва съ­що е ед­на до­с­та ин­те­ре­с­на стра­на от жи­во­та ми на сце­на­та. Ве­че ше­с­ти се­зон иг­рая в де­т­с­ка­та пи­е­са „Ба­би­на­та пи­т­ка” на те­а­тър „Въз­ра­ж­да­не” – Со­фия. Вси­ч­ко за­по­ч­на от му­зи­ка­та за пре­д­с­та­в­ле­ни­е­то, ко­е­то на­пи­са мо­ят съ­п­руг Раз­ви­гор По­пов. Ока­за се пре­ди­з­ви­ка­тел­с­т­во да изи­г­рая об­ра­за на Ли­си­ца­та, ко­е­то оба­че при­ех ве­д­на­га. /смее се/  Пи­е­са­та е мно­го за­ба­в­на, му­зи­ка­та е ви­со­ко на­г­ра­ж­да­ва­на, а пре­д­с­та­в­ле­ни­я­та все­ки път са пъл­ни със зри­те­ли. Пу­б­ли­ка­та, ко­я­то ид­ва да ни гле­да ка­з­ва, че то­ва е най-до­б­ра­та пи­е­са за де­ца, та­ка че я пре­по­ръ­ч­вам на Ва­ши­те чи­та­те­ли.

-Из­жи­ве­ли сте раз­ли­ч­ни мо­мен­ти в ка­ри­е­ра­та си през го­ди­ни­те, по­г­ле­ж­дай­ки през та­зи при­з­ма как би­х­те до­вър­ши­ли из­ре­че­ни­е­то – му­зи­ка­та е…?

-Му­зи­ка­та е мо­ят жи­вот! Че­с­то ми за­да­ват въ­п­ро­са – с ка­к­во бих се за­ни­ма­ва­ла, ако я ня­ма­ше му­зи­ка­та.Мо­же би щях да ста­на ад­во­кат или пе­да­гог, про­фе­сии, в ко­и­то бих се раз­да­ла на 100%. Оце­ня­вай­ки, слу­чи­ли­те ми се не­ща се­га мо­га да ка­жа, че пе­е­не­то ми да­де мно­го въз­мо­ж­но­с­ти, сла­ва, пъл­ни ста­ди­о­ни с хо­ра, ко­и­то ми по­да­ря­ва­ха оби­ч­та и въз­хи­ще­ни­е­то си, но мо­га да ка­жа, че и ед­но­в­ре­мен­но с то­ва му­зи­ка­та мно­го ми е взе­ла. Дъ­ще­ря ни Ина бе­ше мно­го мал­ка, ко­га­то ние хо­де­х­ме по тур­не­та и че­с­то пъ­ти бя­х­ме да­леч от нея. Къ­с­ме­т­лий­ка съм, че бя­х­ме за­е­д­но със съ­п­ру­га ми, че се за­па­зи­х­ме тол­ко­ва го­ди­ни, имен­но за­що­то пре­ми­на­х­ме през вси­ч­ко два­ма­та. А вси­ч­ки, ус­т­ре­ми­ли се към сла­ва­та и ус­пе­ха, тря­б­ва да зна­ят, че мо­не­та­та има две стра­ни и да пре­це­нят да­ли са го­то­ви за те­зи жер­т­ви.

-От къ­де се за­ре­ж­да­те с то­ва вдъ­х­но­ве­ние, ко­е­то из­лъ­ч­ва­те?

-Кон­та­к­тът с мла­ди­те хо­ра ме по­д­дър­жа, ду­хо­в­на­та връ­з­ка по­ме­ж­ду ни, ко­я­то съ­що е тол­ко­ва за­ре­ж­да­ща, ко­га­то има ка­к­во да взе­меш от де­ца­та, но и ка­к­во да им да­деш. Му­зи­ка­та е ди­на­ми­ч­на, тя по­с­то­ян­но се про­ме­ня и чо­век тря­б­ва да учи. Аз са­ма­та про­дъл­жа­вам да се уча, да се об­но­вя­вам, да съм ак­ту­ал­на с мо­дер­ни­те зву­ко­и­з­в­ли­ча­ния. Са­мо та­ка ми­с­ля, че мо­га да имам ав­то­ри­тет пред те­зи мо­дер­но пе­е­щи де­ца, ко­и­то са част от на­ши­те три шко­ли в Со­фия. Имам тър­пе­ние, до­ри към най-мъ­ни­ч­ки­те и на­чи­на­е­щи де­ца. То­ва е ми­сия, не­що, ко­е­то имаш в се­бе си и мо­жеш да пре­да­деш. А, ко­га­то не­що ми е ин­те­ре­с­но съм вдъ­х­но­ве­на, а то­ва е мно­го спе­ци­ал­но чу­в­с­т­во!

Де­си Стан­ко­ва: “Ми­ми Ива­но­ва е все­о­т­да­ен чо­век, бу­ди ком­п­ли­мент и въз­хи­ще­ние. Мно­го че­с­то ние из­пъл­ня­ва­ме не­й­ни пе­с­ни, а тя по­ка­за на де­ца­та и мно­го дру­ги поп пар­че­та, ко­и­то из­пъл­ни с ле­ко­та. Вся­ко де­те има раз­ли­ч­ни за­т­ру­д­не­ния и раз­ли­ч­ни сил­ни стра­ни в пе­е­не­то, за ко­е­то с г-жа Ива­но­ва ня­ма­х­ме раз­ли­чия. Вдъ­х­на им ку­раж и въз­хи­ще­ние да про­дъл­жа­ват да се раз­ви­ват и да ра­бо­тят. Бла­го­да­рим й за ця­ло­то вни­ма­ние и ще я ча­ка­ме от­но­во да ни го­с­ту­ва!”

Ин­тер­вю на  Си­мо­на Але­к­си­е­ва