АЛМАНАХ “ХУМОР И САТИРА – 2018″

На­с­ко­ро из­ле­зе от пе­чат Ал­ма­нах „Но­ва бъл­гар­с­ка ли­те­ра­ту­ра – Ху­мор и са­ти­ра 2018″, из­да­ние на Фон­да­ция „Бу­к­ви­те” с ме­ди­ен пар­т­ньор Бъл­гар­с­ко на­ци­о­нал­но ра­дио. В бли­зо три­с­та стра­ни­ци са пу­б­ли­ку­ва­ни ху­мо­ри­с­ти­ч­ни и са­ти­ри­ч­ни раз­ка­зи и сти­хо­т­во­ре­ния на пе­т­де­сет бъл­гар­с­ки ав­то­ри от ця­ла­та стра­на. Ал­ма­на­хът се явя­ва ед­но ре­а­ли­с­ти­ч­но пре­д­с­та­вя­не на съ­в­ре­мен­на­та бъл­гар­с­ка ли­те­ра­ту­ра. В из­да­ни­е­то са пу­б­ли­ку­ва­ни пет твор­би на на­ша­та  съ­г­ра­ж­дан­ка Ан­то­ния Ата­на­со­ва. Вклю­чен е и раз­ка­зът „Раз­мя­на­та”, кой­то ве­с­т­ник „Зна­ме” пре­ди ме­сец  пръв пу­б­ли­ку­ва на сво­и­те стра­ни­ци. Дру­ги­те три за­г­ла­вия са: „В тър­се­не на ро­до­ден­д­ро­на”, „Тъм­но се­ло” и „Ко­ш­мар”. На на­ши­те чи­та­те­ли пре­д­ла­га­ме пе­тия ху­мо­ри­с­ти­чен  раз­каз „Въл­кът и ов­це­те”.

ВЪЛ­КЪТ И ОВ­ЦЕ­ТЕ

Из­б­ра­ха въл­ка за уп­ра­ви­тел на ов­че­то ста­до. И за­по­ч­на си­во­ко­жи­ят вся­ка ве­чер с най-иг­ри­во­то агън­це на раз­хо­д­ка в го­ра­та да оти­ва. Гле­да­ха ов­це­те, кла­те­ха мъ­д­ри гла­ви и не про­у­мя­ва­ха за­що ли­ч­ни­ят им съ­с­тав на­ма­ля­ва. За­й­ци­те в го­ра­та пър­ви ви­дя­ха ре­зул­та­та от въл­чи­те раз­хо­д­ки, но бла­го­ра­зум­но мъл­ча­ха. На­ли не ста­ва­ше въ­п­рос за те­х­ни­те ко­жи?! Ни­кой не мо­же­ше да ка­же как ще свър­ши вси­ч­ко, ако един раз­т­ро­пан овен не бе­ше по­вел ов­чия еле­к­то­рат. И ста­до­то гла­су­ва за дру­го уп­ра­в­ле­ние! От цен­т­рал­но­то ръ­ко­во­д­с­т­во ве­д­на­га из­п­ра­ти­ха три ов­ла­с­те­ни ку­че­та. Те отър­ва­ха от раз­хо­д­ка по­ре­д­но­то аг­не, из­с­лу­ша­ха био­ло­ги­ч­ни­те еди­ни­ци, на­п­ра­ви­ха ця­ло­с­тен ана­лиз и ос­т­ро об­ви­ни­ха пре­ди­ш­но­то уп­ра­в­ле­ние за до­пу­с­на­ти­те гре­ш­ки.

Въл­кът бе­ше раз­к­ри­ти­ку­ван за про­я­ви на ни­сък мо­рал, зло­у­по­т­ре­ба със слу­же­б­но­то по­ло­же­ние и кон­ф­ликт на ин­те­ре­си. Раз­да­де се спра­ве­д­ли­вост! На ов­це­те се да­де пъл­на сво­бо­да да бле­ят пу­б­ли­ч­но по ли­ва­ди и пло­ща­ди, но без пра­во да про­те­с­ти­рат, ко­га­то ги до­ят и стри­жат до ко­жа. Въл­кът съ­о­т­ве­т­но бе­ше стро­го на­ка­зан и пре­на­з­на­чен на дру­га от­го­вор­на длъ­ж­ност. В го­ра­та! Все пак по ба­щи­на ли­ния въл­кът бе­ше и си ос­та­на бли­зък ро­д­ни­на с ку­че­та­та. Та­ка се ро­ди при­ка­з­ка­та: „И въл­кът сит, и аг­не­то ця­ло”. Да му ми­с­лят за­й­ци­те в го­ра­та.

Ан­то­ния Ата­на­со­ва

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.