Първата ни среща с унгарската столица беше посещението в Будайската крепост, намираща се на Крепостния хълм.
Там е бившият кралски дворец, разрушен през Втората световна война, но възстановен в първоначалния си вид, който е имал през тринадесети век. В него сега се помещават Държавната библиотека „Сечени“, Националната галерия, Военнно-историческият музей, Музеят на музикалното изкуство и други музеи и галерии. Интерес представляват запазените подземия на няколко нива под Крепостния хълм, строени с отбранителна цел още през Средновековието.
Рибарският бастион е един от най-посещаваните туристически обекти в Будапеща и представлява своеобразно допълнение към крепостните стени. Въпреки, че на пръв поглед изглеждат като средновековни, тези кули са построени в началото на миналия век. Там, върху правоъгълен пиедестал се издига и скулптура на Свети Ищван, възседнал кон, пазен в подножието от четири каменни лъва. От Рибарския бастион се разкрива красива гледка към Дунав и великолепната сграда на унгарския парламент. Продължаващият бурен вятър не ми попречи да направя няколко снимки, които да ми напомнят за този необикновен ден от круиза.
Католическата църква „Матияш“ е истински архитектурен шедьовър в крепостта. Там, някога са коронясвали унгарските крале. По време на турското владичество църквата е била превърната в джамия. След прогонване на османските нашественици унгарците я възстановяват в неоготически стил. Силно впечатление ми направиха изящните цветни витражи, позлатените скулптурни групи и фрески. В огромната църква има няколко параклиса. а в един от тях, наречен „Троица“, се намира гробницата на крал Бела Трети и съпругата му. А в криптата се помещава Музей на църковното изкуство.
В църквата има голям орган, на който се изпълнява църковна музика по време на религиозни ритуали, но се провеждат и концерти на класически произведения от унгарски и чуждестранни музиканти. Ежедневно църквата „Матияш“ се посещава от много хора, срещнахме дори японски и китайски туристически групи.
„Площадът на героите“ в Будапеща се намира в парк, някогашна ловна територия на император Леополд. В средата на площада е „Мемориалът на Милениума“, посветен на 1000-годишнината от населяването на унгарските племена в територията на днешна Унгария. Строежът е завършен през 1900 година.
В центъра на Мемориала между два полукръга от колонади върху каменен правоъгълен постамент се издига висока колона. На върха гордо стои скулптурата на архангел Гавраил, държащ в ръце корона и двоен апостолски кръст, символизиращи приемането на християнството в Унгария. Край колоната има седем скулптури на конници, символи на седемте унгарски племена, чийто съюз е в основата на унгарската нация и държава. При създаване на паметника са били поставени статуи и релефи, свързани с хабсбургските владетели Фердинанд І, Мария Терезия, Франц Йосиф. По време на Втората световна война паметникът е частично разрушен. А след реставрирането му хабсбургските символи са отстранени и заменени със скулптурни групи и барелефи, посветени на унгарските крале и национални герои.
От двете страни на площада се намират две красиви сгради. Това са Националната художествена галерия и Музея на изящните изкуства. В тях се съхраняват и експонират ценни произведения на изкуството не само от унгарски, но и от световни творци.
И докато разглеждахме и се любувахме на великолепните скулптури и барелефи край паметника, към нас се приближиха мъж и жена, любезни и прилично облечени. Те ни предложиха книжка със шестдесет и четири цветни фотографии на туристически забележителности в Будапеща. Книжката беше на гланцирана хартия и художествено издържана, а фотографиите бяха придружени с обяснителен текст на … български език. Това ми хареса, погледнах предпоследната страница, където беше посочено не само името на фирмата и издателството, но също така телефон и идентификационен номер. Цената беше пет евро. Жената ме погледна и рече със силен акцент: „Може десет лева“. Стана ми приятно, че тук българският лев се цени и приема безрезервно. Не се поколебах, платих десет лева и си купих книжката.
Човекът, пристигнал в Будапеща, неизменно се впечатлява от красивите мостове. Строени, разрушавани през войните и отново възстановявани, многобройните мостове над Дунав са не само транспортни съоръжения, но представляват и произведения на изкуството. Всички са различни и носят свои характерни белези и изящество. Мостът „Елжбет“, взривен от нацистите, е построен отново през 1961 – 1964 година. Верижният мост е първият мост между Буда и Пеща, създаден през четиридесетте години на 19 век. „Мостът на свободата“ е построен в края на 19 век, разрушен през Втората световна война и възстановен през 1946 година.
Точно в 21.00 часа нашият круизен кораб „Ариана“ пое обратния път срещу течението на Дунав. Очакваше ни Словакия. Побързах да се изкача на горната палуба с фотоапарат в ръка. И скоро очакваното чудо се случи. Пред очите ми се разгърна вълшебната феерия от великолепна архитектура и блестящото й отражение във водата. А когато корабът се изравни с обления в светлина унгарски Парламент, аз направих своята най-красива нощна снимка. Незабравимо преживяване! За цял живот!
Антония Атанасова