Има дни, има дати, в които някаква невидима струя бликва в душите ни, плакне замъглявания кръгозор и ние я приемаме като причастие в безкрайния, понякога затлачен ход на времето.
Такъв ден, такава дата е Трети март! Какво са очаквали 120-те журналисти в Сан Стефано, какво са дочакали и как са го отразявали, какво е витаело в главите на преговарящите – договори, аргументи, цели? Това не е вълнувало орача, занаятчията, даскала, страстните останали живи поборници за Свободата. Сърцата им ликували с най-чистата радост от вече обявената пред целия свят Сан Стефанска България.
Но щеше ли да се случи всичко това без хайдушките дружини, Велчовата завера, чипровските бунтовници и ратуващите за просвещение възрожденци, войводите и онова „Голямо, мало, ставай, оръжия запасвай…”, без безумния темперамент Раковски, Хаджи Димитър, Стефан Караджа и гордата русчуклийка Баба Тонка, без черното бесило на Дякона, митичната клетва на Оборище, байраците със съкровените знаци, Кървавото писмо и хвъркатата чета на Бенковски, без Райна Княгиня, преджертвената целувка на Козлудуйския бряг, потайните съзаклятия по цяло Българско… Без кореспонденцията, зовяща Русия, приканваща Европа, и без гневния вик на велики писатели.
След кървавия пожар на Април 1876-та мъничкото ни и многострадално Отечество стене. Но великите западни държави се спотайват. Отликът идва от Русия и тя обявява война на Турция. Освободителната. Дългоочакваната. Защото народът е проумял, че с пушки кремъклийки и черешови топчета не може да се изправи срещу многобройната и модерно въоръжена армия на Османската армия.
И се завихря великата героична епопея. Свищов, Бяла, Казанлък, Шейтаново, Плевен, Стара Загора, славната Шипка… Достолепни генерали, храбри солдати. А сред доброволците – поети, художници, дворяни. Напуснали уютните си домове и тръгнали да мрът на чужда земя, за чужд, но братски народ. За освобождаването ни се сражават финландци, румънци. Българското опълчение смайва с безстрашието си и умението да се бие до сетния си дъх в най-лютите битки.
Трудно е да си представим как обозите замръкват затънали в калта, как в зимния преход през Балкана войниците замръзват и умират прави на забитите си в снега пушки. Ами Мъртвата долина, осеяна цялата с хиляди войнишки трупове като в сюреалистична картина.
Затова е кощунствено да отричаме, да спорим коя дата и кое събитие да е нашия национален празник, да ровичка,е в историята и да я нагаждаме според политическите си пристрастия.
Сан Стефано е сбъднатия петвековен сън на българите да бъдат свободни. Въпреки че само няколко месеца след подписания мирен договор великите сили го променят и започват да прекрояват границите на Балканите, въпреки че нови ветрове разлюляват Отечеството ни и не спират да го люшкат в какви ли не посоки.Въпреки… ТРЕТИ МАРТ Е ВЪЗКРЕСЕНИЕ БЪЛГАРСКО!
Иванка БОТЕВА