БЕДНИТЕ НИ ДЕПУТАТИ ПАК ГИ ОЩАСТЛИВИХА!

Едва ли някой у нас, в България, бе изненадан от поредната актуализация на месечните заплати на нашите „НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ”. От 1 февруари т.г. те получиха увеличение с нови 300 лева. Официалните им заплати станаха над 3 500 лв. А към тях винаги се добавят 2000 лв. т.н. безотчетни пари и още по неколкостотин лева за участие в отделните парламентарни комисии, още повече ако депутатът е председател, зам.-председател или секретар на комисията. В крайна сметка депутатският доход на всеки народен представител достига сумата от 6 000 до 7-8 хиляди лв. месечно.

Да не говорим за другите благини, които ползват народните ни избраници. Държавата им плаща всяка командировка, разходите в дома – чак до тоалетната хартия и пр. в същото време над 1 милион пенсионери получават минималната пенсия от 200 или малко повече лева. С една  реч: с всяка изминала година, дори по-малко от година, социалната ножица между народните ни представители (и другите държавни служители) и народа непрекъснато се разширява. Политическата класа и себеподобните им съпартийци и шуробаджанаци всеки месец получават не два-три пъти, не пет-шест пъти, а 30-40 пъти по-високи заплати и доходи.

Картината в България ще става още по-драстична и … по-геноцидна щом като ние – хората, младежите, пенсионерите, безработните и пр. – приемаме безропотно тези действия на управляващите. Щом като профсъюзите, висшите пенсионерски ръководства, нестопанските организации и други си кротуват и не вдигат народа на протести и не изметат от върховете новите ни робовладелци и угнетители. Какво от това, че те всеки ден в парламента се карат, обиждат, мразят, злобеят един срещу друг. Стане ли обаче реч за заплати и десетки други привилегии и доходи, тогава всички са единни. Нито един не застава на трибуната на Народното събрание и не казва: „Стига сме тъпкали народа, стига сме изсмуквали и последните му жизнени сокове! Нека се засрамим. Заплатите ни не само, че не трябва да растат перманентно, а напротив – трябва да бъдат намалени!”.

Тогава трябва ли да се питаме: защо половин България, най-кадърните ни люде, младото ни поколение се изнесе по света и не смята да се завръща? Отговорът е повече от убийствено безпощаден: България е мащеха за своя народ, тя не мисли за днешния и утрешния ден на хората.

РАДОСЛАВ ЧЕРКЕЗОВ

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.