Пиша тези редове с определена тъга и болка. Визитната картичка на Търговище, емблематичното място за отдих и развлечение езерото „Борово око” в момента е в окаяно състояние. Възрастното поколение джумалии помнят как е създадено това приказно изкуствено езеро. До 50-те години на миналия век това място беше един голям трап, в който местни роми правеха кирпичи и други градивни материали. Тогавашното ръководство на града и най-вече Аврам Топалов откликнаха на предложението на редица местни жители и екоспециалисти, че тук може да бъде създадено изкуствено езеро, което да се превърне в притегателен център за местните жители и гости.
Така и стана. Облагороденият район на сегашното езеро беше залесен, а специална канализация доведе течаща вода, която за кратко време превърна този огромен трап в привлекателно езеро. До него се появиха и първите заведения за хранене – ресторант и малки лавки. А самото езеро, тогава с чиста природна вода, с плачещи върби и водни лилии, се превърна и в център за плуване, развлечение с лодки и водни колелета. Целият район стана наистина синоним, визитна картичка на Търговище и се посещаваше от хиляди местни жители, туристи и гости. А към края на 20-ти век старият ресторант отстъпи място на модерно заведение, което с годините ставаше все по-посещавано и привлекателно.
Днес обаче самото езеро /не и ресторантът!/ е в окаяно състояние. Водата в него непрекъснато намалява. Няма го оня природен поток, който го запълва, нито пък системата за отводняване. Бреговата алея е изоставена и сега е повече от кална и непривлекателна. Край самите спадащи все повече водни брегове е пълно с отпадъци и различни боклуци, които затлачват езерето и го правят в боклукчийска яма. Който и да е днешният стопанин на „Борово око” – частен или общински – би следвало незабавно да вземе мерки, щото езерото да възвърне в най-кратки срокове своята някогашна привлекателност и красота. Защото всички се питаме: нима само ресторантът трябва да бъде хубав и желан? А би ли го имало него, ако не беше езерото?
Всички милеем и ни боли за „Борово око”. Тогава нека сторим това, че то да се превърне отново във визитна картичка на Търговище!
РАДОСЛАВ ЧЕРКЕЗОВ