РАЗМЯНАТА

Откакто и двете им деца заминаха да учат в столицата, жена му Гергана се промени. Повече седеше пред компютъра, отколкото в кухнята. На всичко отгоре всяка сряда се губеше нанякъде. И когато Тодор я попита къде ходи, тя най-невинно му рече:

– Отивам да се видя с приятелки, както ти вечер се срещаш с приятели.

Нещо го жегна. Или беше научила за неговите забежки с хубавото Ленче, или тя самата правеше същото.

В сряда Гергана пак започна да се приготвя за излизане.  Ала този път Тодор беше взел мерки. Той я изпревари! Каза, че ще отскочи до пазара, но отиде в колата, която предвидливо беше оставил зад ъгъла. И я проследи –  направо до онова шикозно кафене с градината…

Масите на кафенето бяха разположени върху тераса, опасана от всички страни с гъсти кипариси и различни цъфтящи храсти. Той остави колата нагоре по улицата и се  върна обратно. Притаи  се в зеленината. Така можеше да наблюдава всичко, дори и най-приглушения край на градината, където беше се усамотила Гергана.

– Хванах я! Тя чака някого! – помисли си той и сърцето му трепна.

След малко един млад мъж се насочи към нея, но оглеждайки се предпазливо, седна на съседна маса и разтвори  някакъв вестник.  Явно се криеше!

– Охо, много за умни се мислите! Но хитрата сврака – с двата крака! Ще ви пипна аз! – поклати глава Тодор.

В този момент  наблизо минаха две приятни дами и той се загледа след русата.

– Е, очи – пълни, ръце – празни! – сам се оправда той.

Двете жени се поспряха, казаха си нещо и после тръгнаха към същия край на градината, където беше жена му.

– Тези ще провалят срещата – тихичко промърмори  той.

Жените се здрависаха с Гергана и седнаха при нея. Тодор излизаше от кожата си, кипеше, но мълчеше. Видя как онзи, от другата маса, набързо си  прибра вестника и тръгна нанякъде. Ставаше интересно…

Сервитьорът донесе кафе. Жените изчакаха да се отдалечи и оживено започнаха да говорят. Да, но какво? Тодор трябваше да разбере! Промъкна се по-наблизо. Вече ги чуваше. В същия момент русата каза:

– Винаги съм харесвала Николай…

Наблизо изтрещя кола.

– Тези уличници си приказват за мъже! – прошепна Тодор.

И в потвърждение чернокосата заяви:

– На мене все повече ми допада Георги…

Някаква муха забръмча около главата на Тодор и той всякак се опитваше да я прогони, когато жена му изпадна в откровение:

– Напоследък си падам по младия Милен… Какво ще кажете да си ги разменим? Аз ви давам моя…

– Така ли? Същият онзи, дето си тръгна преди малко? – изрева Тодор и с един скок се намери пред трите жени. – Ще ви дам аз една размяна, че ще ме помните цял живот…

И в миг онемя. Погледът му беше паднал върху масата. Там, между чашите с кафе, стояха три книги – на Николай Хайтов, Георги Господинов и младия Милен Русков…

 Антония Атанасова

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.