НИЕ СМЕ НОВИТЕ УЧЕБНИЦИ ПО ИСТОРИЯ

Интервю с Мирослав Сланев, председател на Регионален клон „7-ми Пехотен Преславски полк” на Национално дружество „Традиция” – гр.Велики Преслав, участник за втора поредна година във възстановката по случай Освобождението на Търговище – 29 януари.

Мирослав Сланев /в ляво/ заедно с друг участник във възстановката

-Какво е чувството, след такава възстановка?

-Чувството е на приятна умора, едновременно – физическо изтощение и дълбоко удовлетворение от случилото се. Патриотите от Клуб „Възраждане” за втора година ни канят да се включим във въстановката, посветена на Освобождението на Търговище. Това, което правят за града е много ценно. А за личния състав на „7-ми Пехотен Преславски полк”, това е изключително емоционален момент, тъй като свободата на Търговище предвещава oсвобождението и на Велики Преслав. Случилото се преди 140 години и чакано 5 века преди това е история, която трябва да знаем, да помним, да съхраняваме и предаваме на тези след нас.

-Какво бихте пожелали на Търговище днес?

-Да се гордее с историята си! Пожелавам да бъде продължена тази възстановка като традиция във времето. Пожелавам им още да празнуват тези бележити дни, забравяйки за момент натрупания в ежедневието негативизъм. Националните ни празници и тези, свързани с миналото на градовете ни, заслужават да бъдат всяка година отпразнувани с душа, защото ни карат да помним, да се гордеем с идентичността си и да бъдем щастливи.

Пресъздаването на един такъв важен, емоционален и паметен момент от дадено събитие в историята – това ли е съвременният начин да опознаваме миналото, да се гордеем, че ни има като народ, да ценим свободата и независимостта си, да предаваме на поколенията уважението към националните герои и пламъка на единните каузи? Възстановките са били важна част от честването на различни дати, но като че ли са още по-актуални и днес?

– Така е! А според мен, ние сме новите учебници по история. Всички, които сме ангажирани по един или друг начин с клубовете си във възстановките из страната, носим тази приемственост между историята и новото време. А отделен въпрос е и колко моменти са премълчани и неспоменати в днешните учебници. Или пък какво можем да разкажем от историята на самите си градове, за което децата и младежите няма да научат по друг начин.

-Тук в Търговище, но и по други възстановки, където участвате публиката реагира емоционално. След края на действията много деца, по-големи младежи, родители идват да се снимат с Вас за спомен. Докосвайки се до образа, който пресъздавате, какво Ви питат най-често, кое ги впечатлява най-искрено?

-В нас веднага проличава чувството на задоволство, когато видим едно детенце с насълзени очи, което се е развълнувало от видяното. Или пък, когато ни срещат родители и възрастни хора и ни благодарят, че сме запалили искрата на знанието и любопитството в техните деца. За нас това е спечелена битка. Питат ни за начина, по който сме облечени, за униформите, за оръжията, за хората, в чиито образи влизаме.Предизвиканият интерес е неподправен и зарежда както тях като зрители, така и нас като участници. Тези деца и млади хора са нашата надежда, че след няколко години ще ни сменят във възстановките и те като ново поколение ще бъдат достойни продължители на това, което правим.

Интервю на Симона АЛЕКСИЕВА и Йордан МИНЧЕВ

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.