Е…..,и тая отлетя. Какво отлетя ли? Ами поредната мечта отлетя. Хранех си я, отглеждах си я, пазех си я и…тя взе че отлетя. По рано си мислех, че най- лошо е когато ти се сбъдне мечта. Неее, не съм луд! Представете си само…Имате мечта и тя вземе че се сбъдне. Трепериш от щастие, радваш се, не си на тоя свят от радост. На другия ден се събудиш, ама нещо ти е празно. Стоиш, мислиш…мислиш, стоиш..пиеш една ракия, пиеш още една и…идва просветлението.Празно ти е, защото до вчера там някъде в ошмулената ти душица е имало мечта. Днес вече я няма. И те обхваща тъга, която избива след четвъртата ракия.
Оказа се, че по-лошо от това е да ти отлети мечтата. На сбъднатата мечта поне си се порадвал малко или много. А тая…Събрала си багажа и…Някои ще кажат, че има и по-лошо. Е, има. Спомняте ли си Мартин Лутър Кинг. I Have a Dream. Убиха го.Така си остана с мечтата.Да, ама той си отиде, а мечтата остана.Читава излезе. И взе че му се сбъдна. Поне така ни уверяват.Ама каква ти е далаверата да ти се сбъдне мечтата, след като са те гръмнали. От друга страна пък мечтата ти е излязла по-читава от тебе. В смисъл..по-трайна. Ама пък каква ти е далаверата че се е сбъднала, след като не можеш да и се порадваш малко или много.Все едно че си е отлетяла или…Тука вече се омотах напълно.
По-важното за мен е, че всеки си има мечта, която като булката в кревата си стои,топли си го и от време на време му сгрява душицата, преди да я извади.За булката става дума, не за мечтата. Аз навремето си мечтаех да се оженя за Калинка. И мечтата ми взе че се сбъдна. Сега имам мечта, мечтата ми да не се е сбъдвала ама. Нейната мечта пък е, ако има как да съм си останел мечта, а не реалност. Понякога излиза, че е по-добре мечтата да не се сбъдва. Което пък ме кара да си мисля, не е ли по-добре да нямаме мечти. Да, ама хората сме така устроени, че не можем без мечти. Иначе това поети,текстописци, композитори, певци от глад щяха да умрат. И аз си имам мечта. Моята мечта е да не съм тъп.Може на някой да му се струва странна тая моя мечта, ама тя си е жива. Тука, вътре в мен. И какво прави човек когато има мечта? Как какво?! Прави всичко възможно тя да се сбъдне. Аз също. Започнах да чета вестници. За книги нито пари имам, нито пък време. Мен още от началото ме обхвана едно съмнение, защото първото нещо, което прочетох във вестника бе: “Мутрите ползвали двеста думи, вестниците петстотин, Вазов четиридесет и пет хиляди!” – това прочетох във вестника, ама не те са стигнали до този извод. Някакъв член-кореспондент на БАН го открехнал. Двеста думи бил “маймунски капацитет”. Не пише дали четиристотин думи са капацитета на две маймуни, ама, като чета някои вестници ме съмнява дали и санитарния минимум от петстотин думи знаят. Тогава ме хвана съмнението, трябва ли да разчитам на хора, с капацитета на две маймуни, ама..Ама и така да е, моята мечта си остава. То друго като си нямам…
Стоя си и си мечтая, че вече няма да се вързвам на предизборни обещания, на празни думи изречени от празни хора, че все някога ще почна да мисля с главата си вместо с телевизията и вестниците…Някои ще кажат, че когато тъпият човек има тъпи мечти, той ще си остане тъп. Може и така да е, ама поне на мен ще ми е леко. Като на човек, сбъднал мечтите си.
ЙОРДАН МИНЧЕВ