Признание за наш местен творец

Излезе от печат Алманах „Нова българска проза 2017”, издание на Фондация „Буквите” с медиен партньор Българско национално радио. Специално жури допусна за публикуване творбите на 40 автори на 480 страници. Обемистото издание се явява реалистично представяне на живата съвременна българска литература от цялата страна.

Включените разкази са от автори, отпечатали книги  през последните две години.В престижното издание са публикувани 5 разказа от нашата съгражданка Антония Атанасова – „Пътечка за двама”, „Ръце”, „Въжето”, „Картината” и „Шаляпин”.

Поздравления за Антония /сътрудник и на в.”Знаме”/ за признанието й на национално ниво!

ПЪТЕЧКА ЗА ДВАМА

Морето сънено полюшваше снага. Кротки вълни плахо докосваха крайбрежните камъни и лениво се завръщаха в морската обител. Върху висока скала самотен гларус настойчиво се взираше в прозрачната вода, очаквайки появата на  рибната закуска…

Младежът и момичето се срещнаха до старата клонеста смокиня. Повървяха мълчаливо по брега. Бяха дошли навреме. Предстоеше най-дългият ден от годината. Очакваха го.

Момичето приседна до камъните  край водата, а той с фотоапарат в ръка се запъти към скалата на десетина метра по-нататък. Искаше да заснеме ранобудния гларус отблизо. И успя. В няколко кадъра. Съсредоточена във водните талази, птицата така и не помръдна.

В миг настъпи странна тишина. Светъл лъч проряза небосклона. Над хоризонта бликна златно зарево. Сред ореол от огнени езици слънцето показа лик. Върху морската повърхнина заигра бляскава пътечка. Окъпани в искряща белота, отнейде долетяха ято чайки. Въздухът се люшна от плясък на криле. Многогласен птичи хор запя „Одата на волността”. Денят започваше.

Изведнъж момичето извика:

– Делфини!

Младежът се извърна.

  • Къде?
  • Точно на пътечката – сочеше момичето някъде в далечината.

Той погледна нататък и поклати глава:

– Така ти се е сторило. Няма делфини…

В същия момент младежът се замисли. После широко се усмихна, затвори фотоапарата, изтича до девойката и сложи ръка на раменете й. Обърна очи към слънчевото отражение. Този път ги видя. На пътечката, облени в светлина, танцуваха делфините.

Антония Атанасова

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.