Винаги и то с умиление съм си я представяла как изглежда между двамата високи мъже – дребничка, дори някак свита, сякаш иска да остане незабележима. А нейните мъже, съпругът и синът, наистина са колоси и то не само на външен вид, защото са изтъкнатите професори Димитър Овчаров и Николай Овчаров. Но това вечно момиче – амазонка, неспиращо да пропуска безстрашно срещу ветровете, съвсем не живее в сянката на тяхната известност, и то си има научна титла – „доктор”, която почти никога не използва пред името си.
Ами това е Мария. Мария Овчарова. Невероятно, но факт е – в началото на 2018-та тя навърши 85 години. И то какви години – пълноводни като буйна река, която устремно се носи през времето. Можело е да се роди в далечната Америка, ако баба й Мария мъдро не бе отказала да прекоси океана, да се пресели при мъжа си и в щата Канзас да отгледат своите деца, сред които и баща й. Дядо Иван още по-мъдро послушал сърцето си и се завърнал при семейството си на село в България, за да загине едва 28-годишен в Балканската война. Гурбетчии били и дядо й Славчо и баба Пеша, на които децата им се появяват на бял свят в град Мейсън сити. Първородното от тях е нейната майка.
Историк-документалист, изследовател, изкуствовед, редактор, издател, журналист, автор на научни статии и белетристични творби… – трудно е да обхванеш всичките занятия на Мария, сред които и несекващата й позиция на гражданин-интелектуалец. Но за това после.
„Българската карикатура и Отечествената война”, „Ботев, Левски и художниците сатирици”, „Илия Бешков – художник гражданин”, „Тоталитаризмът в карикатурите на Тодор Цонев” – заглавията само на тези монографии, излезли из под талантливото й перо, ясно показват какви са нейните духовни интереси и вълнения. Удивително е, че Мария не следва никаква идеология, не се изкушава от каквото и да е политическо пристрастие. Още по-удивително е, че и в документалните си повествования тя борави с премерен художествено – емоционален език, което веднага грабва и завладява читателя.
Ето че стигнахме и до другата Мария Овчарова – Гражданката. Всъщност, самата тя е едно малко будно и бунтуващо се гражданско общество. Но нейният бунт не е от днес, когато е много лесно да се правиш на смелчага и да надигаш глас за щяло и нещяло. Нейният бунт е словото, изречено и написано на езика на интелигента. Без да се съобразява с никаква власт и политическа конюктура.
Вярна съратничка и съмишленка на художника Тодор Цонев, когато през 1979 г. Държавна сигурност го арестува и изземва от дома му стотици негови карикатури, повечето от които остро осмиват първият човек в държавата – Тодор Живков, Мария твърдо застава до него и открито го защитава. Непримирима си остава и в „новото време”. Заедно с Тодор Цонев девет години издават хумористичния вестник „Сатира”, от чиито смели рисунки надничат окарикатурените образи на новите управници.
И още една творба на Мария, излязла от печат през 2010 година – „Червената къща”. Това книжно бижу, български бестселър, е памет за скулптора ни от европейска величина Андрей Николов. Някогашният му дом в столицата, строен по поръчка, е истинско творение на архитектурата. Замислен като къща-музей на знаменития си стопанин, той е превърнат в Център за дебати. Каквото и да се случва, каквото и да се върши там, няма го духа на големия, на егоцентричния и артистичен бохем Андрей Николов, няма го романтичния повей от онзи живот, кипял тук сред колеги и приятели, няма го усещането за автентичния извор, дарявал толкова пориви и вдъхновение. Това е поредната болка, поредната въздишка, поредното негодувание на Мария. Още повече, че и тя е участвала в подготовката по създаването на музея.
Мария Овчарова на 85. Една жилава клонка от семейното дърво Овчарови. Съпругът й, Димитър Овчаров бавно и тежко се откъсна и се пресели в оня свят, съвсем наблизо до колегата си Китов, до Радичков…
И двамата си останаха дълбоко свързани с Търговище, където положиха основите на професионалното музейно дело, а Димитър Овчаров става първият директор на новосъздадения окръжен исторически музей. И ред още големи и полезни дела сториха те за града и региона.
Другата клонка, другият професор – Николай, и на него очите и сърцето все го теглят към Търговище. Достатъчно известен и предостатъчно зает, той все се завръща тук, за да повтори археологическите стъпки на баща си и заедно с местните си колеги да открие нещо ново, за да отдъхне за кратко в стария семеен апартамент досущ в Центъра на града, с който сантиментална родова тръпка не му позволява да се раздели…
85 години са само една по-зряла и по-мъдра възраст. Наздраве, Мария! И не спирай да се бунтуваш, тъй както го можеш само ти!
ИВАНКА БОТЕВА