В началото на януари, на връх Ивановден, в Истанбул бе открита реставрираната българска Желязна църква, построена в края на 19 век в столицата на Османската империя.
На откриването присъстваха хиляди местни жители и гости, сред които най-високите държавни и правителствени глави. От екрана на телевизията почти всички българи в нашата страна видяха това паметно тържество и още по-впечатляващата реставрация на българската Желязна църква. Освен президентът на Република Турция Ердоган, тук бяха министър – председателят на южната ни съседка, много министри и други официални лица. От българска страна на паметното събитие бяха министър – председателят Бойко Борисов, негови заместници в правителството, министри, духовни лица, много български граждани от цялата страна. /Странно защо го нямаше нашият президент Румен Радев?!/
От словата на Ердоган, Бойко Борисов и другите официални лица стана ясно, че реставрацията на църквата е само едно генерално доказателство за новия повей, който се чувства в отношенията между България и Турция. Още повече, че за обновяването на църквата турската страна е вложила над 3 милиона евро, а нашата страна – само около 400 хиляди.
Много се говори, писа и изписа за това паметно събитие. Единствено запазиха пълно мълчание българските … „патриоти”. Този път заглъхна тяхната прословута словесна омраза към Турция и всичко турско. Защо ли не отиде в Истанбул Валери Симеонов и там да блъска и рита хората прекрачили прага на църковния храм?! Защо ли го нямаше евродепутатът Ангел Джамбазки, който години наред сее мълнии и потопи омраза към ДПС и Турция и сега широко прокламира, че „патриотите няма да гласуват за приемането на Истанбулската конвенция за защита правата на жените и децата срещу насилието”!
Изобщо всички в България се питаме и учудваме какво търсят в правителството „патриотите”, когато тяхната политика /особено в някои наши международни отношения/ се разминава коренно с политиката на ГЕРБ и Бойко Борисов. Дори откриването на пресветия български храм „Свети Стефан” в Истанбул не промени поне с малко тяхната кипяща омраза към друговерците и етносите в България.
РАДОСЛАВ ЧЕРКЕЗОВ