Летоброенето продължава с нов календар, с броеницата от дни и нощи, белязани с оная Фаустовска промисъл – без бряг е времето и кой във брегове го би сковал.

Де да можеше тъй да е и с живота ни човешки – безкраен и безбрежен. Ту лъкатушещ тихо и спокойно, ту лудо препускащ. Ту веселяшки, бодряшки и бликащ от радост и светло озарение, ту тъжен и помръкващ от болка, беди и злочестие. Но неспиращ диханието ни, несекващ пътя ни все нанякъде и все към някого.

Здравей, 2018-та! Здравей и добре дошла! Млада, красива, след фойерверките, след наздравиците, и ти бързо ще остарееш и ще отлетиш като миг, Боже, колко краткотрайно е и как стремглаво си отива всичко, в което най-прекрасното и най-драгоценното е ЖИВОТЪТ! Трудно е да проумееш, още по – трудно е да се съгласиш с онези гласове, които чуваме: че неизбежно тръгвайки към отвъдното, сме се „преселвали в другия свят, по-добрия”.

Животът, живият, е тук, сега и на Земята! Да сме щастливи и да му се радваме, защото можело и да не ни се случи. Затова да го честваме всеки ден и да го благославяме.

БЛАГОСЛОВЕНА ДА СИ И ТИ, НОВА И МЛАДА 2018-ТА ГОДИНА!

ИВАНКА БОТЕВА