Навярно много търговищенци си спомнят ония съботни дни, когато върволица от хора се отправяха към стадион „Д. Бурков“, за да гледат поредния мач на любимата „Светкавица“.
Спомняме си и сърцатата игра на момчетата и оня мощен вик „Гоооол“ който вдигаше в небесата гълъбите, накацали в центъра на града. Спомняме си и оживените коментари след мачовете и онова“ „….ама видяхте ли Кондака какво правеше по крилото. Разпиля ги като пилци, само праха му дишаха“.
Сега вече я няма нито сърцатата игра на футболистите, нито пълния стадион. Само един вече побелял човек стои на журналистическите места и внимателно записва хронологията на двубоя. По- младите го подминават, но по-старите спират до него, за да чуят коментара му за това, което става на терена. Защото знаят, че малцина са като Иван Тодоров- Кондака, които могат да направят точен анализ на видяното. И за добро, и за лошо. Пътят на Иван Тодоров във футбола е дълъг и не лек. Още в ранна възраст той е обект на внимание от страна на треньорите по спортна гимнастика, лека атлетика и футбол. За добро или за лошо надделява „Цар Футбол“ , а треньорите Кольо Данчев и Ангел Моллов се усмихмат доволно. И има защо. Много скоро той бързо се налага в различните детско юношески формации на „Светкавица“. Ненавършил 13 г. на един турнир той е забелязан от варненския специалист Димитър Димитров и след нелеки разговори с баща му малкият Ваньо поема пътя към Варна, за да се влее в редиците на един от първите 6 най-елитни отбори в страната- „Черно море“. Галантът му бързо избуява и той скоро започва да влиза в сметките на треньорите на първия отбор Иван Моканов и Георги Димитров- Червения. Да влезеш в първия отбор тогава е мечта непостижима. Гордост е даже да попаднеш в групата за мача. Варненският отбор по него време бележи един от най-големите си възходи, а в състава му фигурират имена като вратарят Симеон Нинов, защитниците Владимир Грозданов, Димитър Боснов, Абил Билялов, Янко Атанасов, Стефан Янев, Стоян Генов и нападателите Стефан Богомилов, Андрей Стоянов, Никола Димитров. А и конкуренцията за титулярния състав е голяма: Пламен Христов, Божил Колев, Кеворк Тахмисян, Мартин Иванов, Дамян Георгиев и Ино Тодоров. Все пак талантът и упоритостта дават резултати и Кондака все по-често започва да се появява в основния състав.
Спомням си един от паметните им мачове по време на лятната подготовка с германския колос Борусия-Дортмунд. На вратата на германците бе не кой да е, а легендарният Ханс Тилковски, един от 10-те най-добри вратари на Германия за всички времена. До двуметровия исполин Кондака изглеждаше като малкото му братче или като момченцата, които придружават футболистите преди началото на мача.
При един ъглов удар и разбъркване, топката влетя в мрежата, изпратена с глава от…Кондака. На другия ден този гол бе тема номер едно за обсъждане в пресата и между запалянковците. Много пъти след това съм го питал как точно успя да вкара гол с глава на този гигант. Вместо да почне да се бие в гърдите и да се „изхвърля“, Ването с усмивка отговаряше „Ами…центрираха…влязох с групата пред вратата, но слънцето печеше точно в очите ми. Зажумях, усетих че играх с топката, ама че съм вкарал гол разбрах като започнаха да ме прегръщат“…Кондака.
Само след няколко години той преминава в другия голям варненски клуб „Спартак“ и скоро става любимец на варненските спартаклии. А и не само на тях.Спомням си един такъв случай. По някакъв повод на мач на Светкавица бе един ог големите български футболисти на 80-те години на миналия век Пламен Гетов.Звезда от неговия калибър не може да не предизвика интерес, но Гетов разбута насъбралите се фенове, прегърна Кондака и каза „Снимай, това е човекът, на когото съм гонил топките зад вратата на стадиона и от когото съм се учил“. … Това да е само, пак стига.
През 1969 г. Иван Тодоров се завръща в родната „Светкавица“. Към напористото крило има и други оферти, но той решава да се върне в родното гнездо, приемайки предложението на треньора Петър Минчев. Облича синьо-бялата фланелка, за да не я съблече цели 350 мача. Да пиша какъв футболист беше Иван Тодоров е и лесно, и трудно. Лесно, защото каквото и да кажеш за футболните му умения, ще е вярно. Трудно, защото да извадиш дума от устата му, когато стане дума за него, е по-трудно отколкото да вкараш гол на Тилковски.
Опитвал съм много пъти и….греда. Само се усмихва и махва с ръка. Другите да говорят за Кондака. Затова се обърнах и към „другите“ – авторът на футболната история на „Светкавица“- „ 90 г. Светкавица“ Сашо Стойков. Ето какво пише той за последния мач на Иван Тодоров в любимия отбор: „ Началото на футболния сезон 1983/84 г. ще остане в съзнанието на хилядите привърженици на „Светкавица“ с едно вълнуващо тържество преди началота на срещата от първия кръг с „Академик“-Свищов. Иван Тодоров /Кондака/ прекратява активната си състезателна дейност. Той е един от хората, дали много за футбола в дружеството, състезател с близо 20 годишен стаж, записал с екипа на „Светкавица“ повече от 350 мача. …Футболист с елегантен дрибъл, притежаващ фина техника и отличаващ се с рязък демараж по крилото, качества, благодарение на които е изработил и отбелязал важни голове в редица решителни мачове. Под нестихващите аплодисменти на публиката, Кондака със сълзи на очи съблича фланелката на „Светкавица“ и я предава на най-младия в отбора Диян Първанов“.
Макар и извън терена, Кондака остава верен на футбола и „Светкавица“. Този път сменил амплоато от футболист на журналист. Стриктен до педантизъм, в дъж, сняг и студ той е там на стадиона. Радва се на победите, страда за загубите. Но винаги честен и обективен в оценките си. Тука като негов колега мога да спомена, че е имало моменти когато избухва след някой безобразно слаб мач. Критиките му са остри, понякога и болезнено справедливи. На другия ден, когато чета неговия материал за мача, виждам че от този гняв и острота няма и помен.
Питал съм го защо така, но той само се усмихва и махва с ръка. …Кондака. Пък и аз го разбирам, как можеш да кажеш остра и обидна дума за клуба, от където си поел трудния път към футбола, където си изиграл над 350 мача и си завоювал престижното за времето си звание „майстор на спорта“.
За това и всички, които помнят играта му и днес като го срещнат, с усмивка му припомнят за славните години на славната „Светкавица“, за неговите запомнящи се мачове, а той само ще се усмихне и ще махне с ръка. Ама какво да го правиш…Кондака.
p.p.На снимката – Боби Чарлтън, юни 1985 г., когато е рекламно лице на английския концерн „Хлорайт“, партньор на АЗ Енергия.
ЙОРДАН МИНЧЕВ