ВИЕНА – ГРАДЪТ НА НЕЗАБРАВАТА

Наскоро едно нюйоркско проучване определи Виена като най-красивия град в Европа, а Токио за най-хубавия град на земята. В Токио едва ли ще отида, но само преди десетина дни се завърнах от едно пътуване в четири държави – Унгария, Словакия, Австрия и Германия. Посетих три столици – Братислава, Будапеща и Виена.  И точно за австрийската столица искам да разкажа, защото който веднъж е бил във Виена, тя остава завинаги в сърцето му и ще иска отново и отново  да се връща в нея. Случи се и с мене…

Всички улици, площади и сгради във Виена са попили в себе си историята, величието и аристократизма на една непреходна култура. Сега дворци с изящна архитектура са превърнати в художествени галерии, зали за музикални прояви и творчески форуми. През 2001 година Виена съвсем справедливо и заслужено е включена в списъка за световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО.

Първото ми запознанство с Виена започна със съвременната къща Хундертвасер, която носи името на художника и архитекта на този необичаен строеж, съчетал ведно бит и природа – нестандартни апартаменти и жива растителност в тях. Дървета растат по покрива на многоетажната сграда, излизат не само от терасите, но и от нейните прозорци. И цветя, много, много цветя!

Главната улица Рингщрасе обхваща централната стара част на града в продължение на пет километра, а край нея се намират най-известните  исторически, архитектурни и културни забележителности. Тук е площадът с името на Мария Терезия и нейният величествен паметник. Насреща е Художествено-историческият музей, в който са изложени картини  на стари майстори от цял свят.

Дворецът Белведере ни посрещна с много слънце, което ни позволи да направим добри фотографии. Построен е в стил барок, с огромна градина и приказни скулптури в нея. Тук се намира и най-голямата колекция от картини на австрийския художник Густав Климт.

Виенската опера е един от символите на града. Построена е през 1869 година в стил неоренесанс. Тук са свирили бележити световни музиканти, продължават да го правят  изявени таланти и в настоящето.

Австрийският парламент е построен през 1883 година. Погледът ми бе привлечен от изящния скулптурен ансамбъл, над който се  издига позлатената фигура на богиня Атина с копие в  ръка.

В същата година е завършена и общината –  Ратхаус. Красивата сграда има пет каменни кули. Върху средната, най-високата часовникова кула, зорко бди мъжка скулптура, символ на Ратхаусман – кметът на града.

Хофбург е бил императорският дворец на Хабсбургите в продължение на 600 години. Днес той е резиденция на австрийския президент.

Емблематична за Виена е и великолепната католическа катедрала Свети Стефан, съчетала готически и романски архитектурен стил.

В края на седемнадесети век във Виена избухва епидемия от чума, която погубва хиляди хора, повече от една трета от населението на града. В памет на починалите четири години по-късно виенчани издигат Колоната на чумата като символ на вярата и победата над коварната болест. Пред този паметник изпитах възхищение от изящно създадените скулптурни групи и релефи. Но в човешките образи едновременно усетих и ужаса, претворен по един поразително въздействащ начин. Истинското изкуство поражда силни чувства и преживявания…

За по-сантиментално настроените граждани и гости на Виена фиакрите с красиви коне са чудесно средство за атрактивно придвижване и удобно разглеждане на забележителностите в централната част на  града. Разбира се срещу солидно заплащане.

Виенчани са усмихнати и приветливи хора, притежават финес и култура на поведение в обществото.

В неделя  магазините не работят. Хората прекарват почивните дни всеки по свой начин, знаят как и къде да го направят, изборът им е голям и разнообразен.

Виена е успяла да обедини историческото си наследство с духа на настоящето. Потвърждава го и фактът, че всички паметници на императори, добри или зли, на велики творци и на изявени военачалници, стоят на своя вечен пиедестал непокътнати, обградени с уважение и незабрава. Виенчани пазят дори Паметника на чумата и се грижат той да си остане чист и неосквернен.  А народ, който помни  своята история, има и бъдеще…

Антония Атанасова

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.