Не съм от хората, които работят с компютър, нямам и таблет. Връзката ми със света са радиото и телевизията. Свикнала съм с празнословието на медиите, с фалшивите новини и с преобладаващо чуждата, неразбираема за моите сетива музика.

За отбелязване е, че в Деня на будителите тази практика беше нарушена- по всички канали вървяха смислени предавания, а по БНР се пускаха прекрасни песни на български език, от онези, които не ние, а ВРЕМЕТО е избрало. Като изпълнението  на неотразимата Лили Иванова. Години наред не бях чувала и песента „Надежда” на Борис Годжунов. Прозвуча и песен по стихове на Борис Христов-цитирам приблизително, по памет:

Искам съседа, който се прави на глух

да възвърне слуха си…

И на всички заспали да кажа-

Има време да се наспим…

Замислих се- защо ли днес на песните казват парчета и защо ли в последно време се раждат чалга-еднодневки? /”Куче влачи рейс”, „От икебана дърветата ги боли”,”Напипай го” и др./ Къде останаха красивите, внимателно подбрани текстове? Какво послание се предлага на младите хора, които трябва сами да достигат до своите истини в живота?!

А днес, три дни след Деня на будителите, една млада телевизионерка, с необясним патос в пискливия си глас почти изкрещя в ефир:”Кевин Спейси призна, че е гей!” Нямам представа кой е Кевин Спейси, нито съм против хората с различна  ориентация, но това наистина ми дойде в повече. И ми се прииска: всеки ден да е Ден на будителите…

Ще завърша с една мисъл на Теди Москов:”Духовният упадък се наблюдава в целия свят, но опростачването у нас е феноменално.”

 

ЙОАНА ИЛИЕВА