Доц. Людмила Червенкова е преподавател по кинезитерапия в Националната спортна академия „Васил Левски” София. Преподава кинезитерапия в педиатрията, при вътрешни болести и в гериатрията. Практикува Паневритмия от 22 години. През 2000 г. завършва първият курс за преподаватели по Паневритмия към СДК на НСА „Васил Левси”. В своя дисертационен труд изследва физическото и психичното влияние на обучението по Паневритмия. Има над 15-годишен преподавателски и изследователски опит в сферата на Паневритмията. Автор е на книгата „ Паневритмията – здраве и благополучие”. Доц. Людмила Червенкова беше лектор на организирания в Търговище фестивал на здравето „Здравей здраве”. Тя отдели от своето време за кратък разговор.
-Защо избрахте Паневритмията за свой начин на живот?
-Аз търсех някаква подобна практика, защото бях свикнала да се движа – спортувала съм много години, но поради една травма се наложи да прекратя дейността си. Когато завърших училище исках да продължа с нещо, но търсех някаква практика, която да се грижи не само за тялото, но и за емоциите и за духа. Намерих Паневритмията и съм доволна. Тя се грижи за цялостното здраве.
-Правим ли ние, българите, всичко възможно за популяризиране на Паневритмията както в нашата страна, така и в световен мащаб?
-Това е един сложен въпрос. Тези, които познават Паневритмията, които вече са опитали и са преценили колко добре действа тя на тях и на техния живот, на здравето им, на емоциите им, и на цялостното им състояние за хармония и за енергия, както и да си свършат работата през деня – всички тези хора по някакъв начин и до колкото им е по силите правят нещо за нея. Имаме много преподаватели по Паневритмия, които са канени в чужбина всяка година в различни точки на света да преподават Паневритмия. Тя се оценява навсякъде – и в България и навън, но този процес все още е в своето начало. Аз мисля, че в това отношение ние имаме още много работа да вършим. Защото някакъв голям процент от Българите въобще не знаят какво е това Паневритмия, особено по-младите хора не са и чували тази дума, а пък голямата част от възрастните смятат, че това е нещо, което се играе един път в годината на 19.08., на Рилските езера. Това е много странно разбиране за практика, която се използва половин година. Телевизиите и изобщо медиите имат какво още да правят в тази насока, защото информираността за Паневритмията е ниска сред българите, а тези, които все пак знаят нещо, то не е най-важното, което трябва да знаят за нея.
А ролята на фестивалите „Здравей, здраве” в този смисъл?
За щастие, на тези фестивали обикновено е поканен лектор, който да говори за Паневритмията, защото тя е физическата, психическа и духовна практика за здраве, създадена от българите. Тя е духовното дете на българите в тази област. Ние трябва това дете да го оценим, да го отгледаме и да го пуснем в света, то е за целия свят. Имаме още много работа в тази насока. Трябва да вземем пример от китайците с тай-джи, от индийците с йога, от всички други народи, които имат такава своя практика и след като са я оценили, са я развили и са я разпространили в цял свят. Така те имат културно влияние и допринасят за духовното развитие на цялото човечество чрез тези практики. Това ни предстои на нас.
Радка Иванова