Цял живот съпругът ми носеше Търговище в сърцето си

Във вторник, в ХГ”Н.Маринов” беше открита изложбата „Щедростта на един творец”, посветена на 85 г. от рождението на акад. Румен Скорчев. По този повод в града ни гостува съпругата на художника Ели Скорчева, която, часове преди откриването на културното събитие посети редакцията на „Знаме” и бе любезна да отговори на зададените й въпроси.

-Г-жо Скорчева, не мога да не започна с един такъв въпрос:съпругът Ви напуска Търговище още като малък, но през целия си живот носи в сърцето си такава нежна любов и преклонение към всичко родно, а за Търговище казваше „това е родината ми”. Сам споделяше:”Където и да съм по света, мисълта ми тръгва по невидимите пътища към родния ми дом в Ески Джумая…” Как си обяснявате тази несекваща връзка?

-Да, съпругът ми най-малко е живял в Търговище, но най-голямата му любов беше към този град, вероятно, защото тук той е имал много роднини-целият му род по майчина и бащина линия са от Търговище и Трявна . Тук, в Търговище той е изпитвал един такъв уют, тук е прекарвал безгрижните си лета. Безкрайно е обичал своята баба и миризмата на пушек на нейните малки пещи, в които тя им е приготвяла храна. Всичко това го е връщало всяко лято по родните места с дъх на волно детство . Иначе семейството му е живеело в мини Бобовдол, впоследствие в Перник. Но да, тук, в Търговище беше сърцето му , родовите нишки го теглеха до последните му дни…Вярвайте, голям зор видях, додето науча имената на всичките му роднини. /Смее се/.И аз заобичах покрай Румен Търговище, винаги казвам, че съм търговищка снаха…

– Знайно е, че до всеки голям творец стои една жена и често пъти тя е в неговата сянка, подчинена и отдадена на неговия талант, даже и на капризите му. Вие как се чувствахте до този голям, световен Румен Скорчев?

-Не, не съм била в неговата сянка! Винаги съм била до него и като преводач, и като мениджър. Винаги сме били заедно при подготовката на изложбите му, а той наистина правеше огромен брой изложби по света:в Европа-навсякъде в по-големите градове, в Африка, в Замбия, в Индия, в Австралия, в Япония, в Америка и къде ли още не. Винаги до него бях и аз по време на тези пътувания и си поделяхме огромната работа около организацията на тези експозиции.

-Вие имате 56 г. съвместен живот с Вашия съпруг. Какъв човек беше Румен Скорчев?

-Изключително неспокоен, вечно търсещ, всичко го вълнуваше…И в БАН, и в Художествената академия, и в Славянския университет гледаха на него като на изключително стойностен човек. Болезнено справедлив, във всяка институция вярваха на преценката му.

-Знаете ли какво още ни поразяваше, освен скромността му-неговото чувство за честност. Огорчаван, обявяван за „небагонадежден”, за бунтар, критикуващ онази политическа система,за разлика от мнозина други в нагаждаческото време, в което живееше, той искрено споделяше уважението си към личности като Людмила Живкова и Светлин Русев. Такъв ли си остана докрай?

-До края на живота си остана остър характер, но добър като човек и изключително справедлив. Обичаше хората, можеше да говори и намираше общ език с всеки човек, много помагаше…А животът му никак не е бил лек- още едва завършил гимназия и рисува карикатура против Сталин, което, разбира се, не се нрави на властимащите /тогава, от тревоги, баща му се разболява тежко/. Румен е обявен за неблагонадежден и не може да получи удостоверение за кандидатстване във ВУЗ. Тогава работи в мини Перник, но след година става студент, той е дипломиран инженер от Лесотехническия институт.

-А болките му за днешна България?

-Много болезнено у него отекваше и икономическата, и културната разруха, размиването, да не кажа затриването на исконните български ценности, както и липсата на интерес у младите към културата и науката. Повярвайте, всичко това го поболяваше. До последния си дъх преживяваше тежко и устройването на двете ни дъщери в Америка, където те и сега живеят заедно със семействата си. И ние опитахме да се преселим при тях, дори натоварихме контейнера с багаж, с картините на Румен, с всичко необходимо и потеглихме към Сиатъл.Но…едва след 7 месеца се върнахме пак тук, в нашата България, далеч от която и двамата не можахме да издържим…Дъщерите и прекрасната ни внучка Елла/ 18 г./ и досега са там, малката дъщеря -Деница, е в Ню Йорк , работи като моден дизайнер, а голямата, Росица е професор в университета в КънеКтикът. Гостувам им по два пъти в годината, но пак се връщам тук, където все още не мога да почувствам, че Румен го няма, усещам, че духът му винаги е с мен и това ми дава сила да продължавам напред.

-Вчера посетихте гроба на съпруга си, не е тайна, че големият Румен Скорчев пожела и прахът му да лежи на търговищка земя…

-Да, оттук, откъдето е тръгнал, той пожела и да остане завинаги на търговищка земя…

-А Вие продължавате да работите пак за него, да организирате изложби, наскоро излезе и книгата „Румен Скорчев и приятели”…

-Да, 63 личности пожелаха да говорят за него в тази книга. Смятам, че големият, световният художникът-график, творецът, почетният гражданин на Търговище и Трявна академик Румен Скорчев заслужава това признание.

-Оттук, от редакцията на „Знаме” Вие отивате в ХГ”Н.Маринов”, за да участвате в подреждането на поредната му изложба-какво представлява тя?

-Това са графични листи и рисунки, дарени от автора на търговищката художествена галерия. Аз също нося една живописна картина и 5 графичи листи, които ще подаря довечера. Имам още много други планове в памет на моя съпруг, но за тях ще разкажа по-нататък.