22 септември – Ден на независимостта
Роден сноб, изкусен актьор, салонен хусар, свръхамбициозен в ламтежа си за власт, хитър и ловък комбинатор, мегаломан, бленуващ да се издигне до „император на ориента”… – това е Той от историческите хроники. Но ако не беше такъв, щеше ли да князува и царува цели 31 години, белязали тъй дълбоко и драматично съдбините на България?!
Пък и този никому неизвестен поручик, познат повече от кафе – шантаните, си го довеждат самите българи. След свалянето и прогонването на Алесандър Батемберг, през 1886 година, Великото народно събрание изпраща специална депутация да обиколи аристократическите среди и кралски дворове на Европа и да избере нов владетел на отечеството.
След дълго дирене за високия пост се явява един единствен кандидат – принц Фердинанд Сакскобурготски. Новината веднага стига до България и възбужда истински сътресения от нови вълнения. Мнозина забравят предишните си идеали и бързат да се нагодят по-близо до още непристигналия и некоронуван княз. Известният поборник Димитър Петков, оставил едната си ръка в боевете на Шипка реди горящи слова във вестник „Свобода”. „Китки венци ви готвим, княже, сълза от радост ще текне по измъченото лице на трудолюбивия и юнашки български народ, когато ви посрещне и прегърне в земята, побързайте, княже, да приемете народните възторзи…”.
Лятото е на 1887 година, когато 26-годишният принц потегля към своята „нова родина”. Полагането на клетвата и тържественото коронясване ще са в Търново. Старопрестолната столица на велики български царе го посреща с триуморални арки, камбанен звън, хляб и сол, и гръмогласен народ, нетърпелив да зърне княза. После той продължава за новата си столица – София.
Роден в замък, с родословно дърво, разклоняващо във всички кралски и императорски династии, с майка, праправнучка на краля слънце Луи XIV, с научните си интереси в различни области и с изкусния си френски говор, младият принц ще придаде аристократичен блясък на князуването. Пищни балове с рединготи и цилиндри, с дамски шлейфове, строг церемониал и задължителен етикет – такова нещо досега софиянци не са виждали. Променя се и градът, ставащ все по-модерен и по-красив. С щедра и разточителна ръка, князът строи дворци, чифлици и вили, прави градини и паркове. Но има и още една мечта, една цел – да обяви България за независимо царство, а себе си за цар. Дългоочакваното време е настъпило – есента на 1908 година.
И това знаменателно събитие ще се случи в Търново. Преди още да се разсъмне и княжеският влак с Фердинанд и министрите му да пристигне, на гарата вече се е струпал въодушевен народ. Към центъра се проточва едно дълго шествие. „Добре дошъл светли царю” е изписано на внушителна арка. И пак оживяват горди спомени за славни времена и велики царе. Празникът продължава с молебен, след който Фердинанд провъзгласява независимостта на България. На главата му заблестява царската корона. Умиление просълзява очите на мнозина от присъстващите, още на следващия ден царят се завръща в София и на кон тържествено преминава по улиците, сподирян от възторжени възгласи. Цяла нощ запалени факли озаряват площада пред двореца.
Европа е стресната от неочакваната изненада. Но и онези от коронованите глави, които са се присмивали на Фердинанд и са гледали с пренебрежение на него като владетел, скоро ще почнат да го търсят като главноправен.
А бурята вече приближава, мирише на барут и две национални трагедии една след друга ще връхлетят царството ни. Но сега е 1908 година, ознаменувана с този велик ден на НЕЗАВИСИМОСТТА. Българите ликуват. Точно сега те не мислят, а и не знаят какво ги очаква занапред.
Иванка БОТЕВА