„ДЕНЯТ ЗАПОЧВА С КРАСОТА“

Чета последната книга на Антония Атанасова и не мога да не напиша тези редове. Разказите в сборника „Денят започва с красота“, които ни пренасят във вълшебния свят на детството, са толкова свежи и тъй плавно се преливат един в друг, че биха могли да се приемат и като глави на роман. Във всеки от тях наднича дяволитото, енергично момиченце, готово да извърши поредната пакост, което забелязва с любознателните си очички всяка подробност наоколо, обича книжките, удивява се на чудесата в тях и няма търпение да опознае света по-бързо. Ще го видим ту увиснало на оградата като пране на простор, ту за риба на Дунава, ту захласнато в интересните разкази на баща си, когото обожава. Често се случва да отнесе по някой шамар от строгата си майка след поредния “подвиг”. С всяко премеждие то трупа опит и открива своите житейски истини: „Добрите хора живеят по-трудно.“, „Има и възрастни, които лъжат.“, „Щастието е любов! Във всичките ѝ форми и проявления!“, „Човек може да постигне своята мечта само ако силно я желае!“… Писателката, която безспорно още носи частица от детското у себе си, ни разхожда из улиците на красивия град Русе и по брега на старата река и сякаш ни вика: „Хей, вижте – това е моят град – най-хубавият, а в него живеят най-прекрасните хора!“. Кара ни да чуем шепота на върбовите клонки, „увлечени в бавен танц над водата“, да се възхитим на детето, издърпало падналото птиче гнездо от реката и пуснало на свобода уловената чига. Да споделим гордостта му, че пеещият като Шаляпин петел остава жив само защото е срещнал на пазара не някой друг, а точно неговия сърцат, ценящ изкуството баща. „Защото дори едно гениално творческо изпълнение би било най-обикновено кукуригане, ако попадне пред публика без достатъчния потенциал да го оцени!“. Дано и сборникът да попадне на читатели с потенциал, които ще го оценят по достойнство! Заслужава го!
Прави впечатление стилът на авторката – кратки, ясни изречения, без излишно претрупване на поетични изразни средства. Диалогът е жив, а изпъстреният с тънък хумор разказ е увлекателен и се чете с лекота.
Книгата се появи скоро след романа на Антония Атанасова „Наследството на Йохана“ и със сигурност няма да бъде последната. А ние ще очакваме и следващата с нетърпение.
ЦВЕТАНА  ЦАНЕВА

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.