КУЛТУРНО СЪБИТИЕ С ШИРОК ОТЗВУК

Разговор с писателката Неда АНТОНОВА

– Г-жо Ан­то­но­ва, та­зи го­ди­на в Со­зо­пол за по­ре­ден път се про­ве­ж­дат Пра­з­ни­ци на из­ку­с­т­ва­та „Апо­ло­ния”, къ­де­то вие бя­х­те по­ка­не­на да пре­д­с­та­ви­те кни­га­та си „Лю­бо­в­та и смърт­та на пър­вия след Бо­га”. От­ко­га во­ди на­ча­ло­то си та­зи тра­ди­ция?

– Фе­с­ти­ва­лът „Апо­ло­ния – Со­зо­пол­с­ки пра­з­ни­ци на из­ку­с­т­ва­та” е въз­ни­к­нал ка­то идея още през осем­де­сет­те го­ди­ни на ми­на­лия век и за пръв път та­зи идея е би­ла осъ­ще­с­т­ве­на през 1984 го­ди­на. Цел­та на то­ва из­к­лю­чи­тел­но по сво­я­та уни­кал­ност яв­ле­ние е да по­ка­же  за кра­т­ко вре­ме – са­мо 10 дни –  съ­б­ра­ни на ед­но и съ­що мя­с­то по­с­ти­же­ни­я­та през из­те­к­ла­та го­ди­на във вси­ч­ки об­ла­с­ти на из­ку­с­т­во­то: те­а­тър, му­зи­ка, ли­те­ра­ту­ра, ки­но, ба­лет. През то­ва вре­ме на ня­кол­ко фе­с­ти­вал­ни сце­ни се осъ­ще­с­т­вя­ват де­се­т­ки кул­тур­ни изя­ви. Ня­кои от из­пъл­ня­ва­ни­те про­из­ве­де­ния тъ­к­мо в Со­зо­пол имат сво­я­та на­ци­о­нал­на или све­то­в­на пре­ми­е­ра.

Кое бе­ше най-ин­те­ре­с­но­то за Вас та­зи го­ди­на?

– За пръв път уча­с­т­вам ка­то ав­тор и по то­зи на­чин мо­жах да ви­дя фе­с­ти­ва­ла от въ­т­ре­ш­на­та му стра­на. Изи­с­к­ва се ог­ром­на пре­д­ва­ри­тел­на ра­бо­та по ор­га­ни­за­ци­я­та на та­зи  раз­но­о­б­ра­з­на си­с­те­ма от твор­че­с­ки изя­ви: пър­фор­ман­си, кон­цер­ти, спе­к­та­ка­ли, пре­д­с­та­вя­не на но­ви кни­ги, тан­цо­ви по­с­та­но­в­ки. Не­въз­мо­ж­но е да се ви­ди вси­ч­ко, за­що­то вся­ка ве­чер има­ше  по ня­кол­ко раз­ли­ч­ни по своя жанр  кул­тур­ни съ­би­тия, а чо­век не мо­же­ше да бъ­де ед­но­в­ре­мен­но на ня­кол­ко ме­с­та.

Кои дру­ги бъл­гар­с­ки пи­са­те­ли , ос­вен Вас, бя­ха пре­д­с­та­ве­ни с кни­ги­те си та­зи го­ди­на на „Апо­ло­ния”?

– Пре­ми­е­ри­те на  за­г­ла­вия от ху­до­же­с­т­ве­на­та ли­те­ра­ту­ра има­ха за своя за­ла сгра­да­та на ху­до­же­с­т­ве­на­та га­ле­рия, ко­я­то пре­д­с­та­в­ля­ва ре­кон­с­т­ру­и­ра­но ста­ро­то учи­ли­ще на Со­зо­пол. Там чи­та­те­ли­те мо­жа­ха да се сре­щ­нат с ав­то­ри­те Ина Въл­ча­но­ва, Не­дял­ко Сла­вов, Ми­лен Ру­с­ков, ка­к­то и с гру­па мла­ди ав­то­ри на пър­ви кни­ги.

Как пре­ми­на пре­ми­е­ра­та на Ва­шия ро­ман за Ле­в­с­ки?

Ма­т­ри­ца­та във вси­ч­ки ли­те­ра­тур­ни пре­ми­е­ри е ед­на и съ­ща: в зла­та се­дят не­по­з­на­ти хо­ра-ле­то­в­ни­ци от ця­ла Бъл­га­рия,  зад ма­са­та  се­ди раз­въл­ну­ван ав­то­рът и не­го­ви­ят из­да­тел или пък ли­те­ра­тур­ни­ят кри­тик, кой­то ще пре­д­с­та­ви кни­га­та. Във фо­а­йе­то  кни­го­ра­з­п­ро­с­т­ра­ни­тел­с­ки­те ве­ри­ги пре­д­ла­гат съ­о­т­ве­т­но­то за­г­ла­вие и дру­ги кни­ги от съ­щия ав­тор. Сре­ща­та за­по­ч­ва с въ­ве­де­ние към те­ма­та, ко­е­то пра­ви оби­к­но­ве­но из­да­те­лят. Сле­д­ва сло­во на ав­то­ра: ка­к­во той е ис­кал да вну­ши чрез своя текст и в ка­к­ва сте­пен ми­с­ли, че е ус­пял. По­с­ле чи­та­те­ли­те за­да­ват въ­п­ро­си, из­ра­зя­ват съ­ж­де­ния по те­к­с­та, пре­по­ръ­ч­ват на вси­ч­ки ав­то­ри ка­к­ви кни­ги тря­б­ва­ло да пи­шат, за да им е ин­те­ре­с­но на чи­та­те­ли­те да ги че­тат…

На Вас ли­ч­но ка­к­во ви пре­по­ръ­ча­ха?

– По жан­ра  – ис­то­ри­че­с­ка про­за – ня­ма­ше пре­по­ръ­ки. По­съ­ве­т­ва­ха ме да пи­ша и за бе­ле­жи­ти мъ­же, не са­мо за за­с­лу­жи­ли, но мал­ко из­ве­с­т­ни же­ни, за обе­з­лю­дя­ва­не­то на се­ла­та, за про­б­ле­ми­те с мла­ди­те хо­ра. Чу се мне­ние ,че кни­ги­те в Бъл­га­рия са не­до­с­тъ­п­ни за мно­го чи­та­те­ли не тол­ко­ва по­ра­ди сво­я­та ви­со­ка це­на, кол­ко­то по­ра­ди ни­с­кия жи­з­нен стан­дарт на на­се­ле­ни­е­то и бе пре­д­ло­же­но да се на­ма­ли да­нък ДДС за ху­до­же­с­т­ве­на ли­те­ра­ту­ра. След края на раз­го­во­ра ня­кои от мла­ди­те хо­ра по­и­с­ка­ха да си на­п­ра­вим сним­ка, по­с­ле­д­ва раз­да­ва­не­то на ав­то­г­ра­фи…Все при­я­т­ни не­ща.

– Чи­та­те­ли­те не се ли ин­те­ре­су­ва­ха от Ва­ши­те твор­че­с­ки пла­но­ве?

– Да, пи­та­ха и за бъ­де­щи­те за­г­ла­вия.

Ще ка­же­те ли и на нас оно­ва, ко­е­то сте спо­де­ли­ли с го­с­ти­те на со­зо­пол­с­кия фе­с­ти­вал?

– Бъл­гар­с­ка­та ис­то­рия, ка­к­то впро­чем и вся­ка на­ци­о­нал­на ис­то­рия, е пъл­на с из­ве­с­т­ни и по-мал­ко из­ве­с­т­ни ли­ца и съ­би­тия, ко­и­то е до­б­ре да бъ­дат раз­ка­за­ни. Ние твър­де мал­ко зна­ем на­при­мер  за Па­и­сий, за княз Ба­тен­берг – пър­ви­ят бъл­гар­с­ки вен­це­но­сец и един­с­т­ве­ни­ят, чи­и­то гроб е из­ве­с­тен; за про­ти­во­ре­чи­вия, но из­к­лю­чи­тел­но ярък ка­то по­ли­тик и ли­ч­ност Стам­бо­лов, за бъл­гар­с­ка­та кня­ги­ня Рай­на По­п­ге­ор­ги­е­ва…

– А кон­к­ре­т­но­то за­г­ла­вие, над ко­е­то ра­бо­ти­те?

– Не­ка за­се­га да ос­та­не в тай­на. Но Ви обе­ща­вам ,че ко­га­то кни­га­та бъ­де за­вър­ше­на, ще пре­д­ло­жа на ве­с­т­ни­ка от­къс за пу­б­ли­ка­ция.

Ин­тер­вю на

Де­я­на Въл­че­ва

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *