С не­го се сре­ща­ме по­ч­ти все­ки ден – ей та­ка, по съ­се­д­с­ки. Хамит Шукриев, 60 г. е слу­жи­тел в съ­се­д­на­та на ре­да­к­ци­я­та на в.”Зна­ме” пър­ва де­т­с­ка гра­ди­на „Ве­се­лу­ш­ко” и от­го­ва­ря за по­д­д­ръ­ж­ка­та на сгра­да­та и дво­ра на де­т­с­ко­то за­ве­де­ние.

Ид­ва на ра­бо­та пръв от вси­ч­ки и си тръ­г­ва от по­с­ле­д­ни­те. Чо­век ра­бо­тар- все ще го ви­ди­те или ро­зи­те да по­д­ря­з­ва, или кло­ни­те на пра­с­ко­ва­та да по­д­пи­ра да не се из­по­чу­пят, це­ли­ят двор с ко­са­ч­ка­та по­д­ка­с­т­ря, а в зим­ни­те ме­се­ци пръв пра­ви пар­ти­ни­те и ка­к­то по­ме­ж­ду си се ше­гу­ва­ме- ло­ви сне­жин­ки­те още във въз­ду­ха.

Ро­дом е от се­ло Тра­пи­ще, къ­де­то съ­що не си е изо­с­та­вил имо­та-тру­ди се и там, по­д­дър­жа ба­щи­на­та си къ­ща и твър­ди, че в Бъл­га­рия му е ху­ба­во, ую­т­но. Тук сме ро­де­ни, тук ни е ху­ба­во, ка­з­ва той. На­с­ко­ро хо­дил в Ис­тан­бул, на го­с­ти на бли­з­ки, и не че не е ху­ба­во и там, но мно­го на­род, мно­го ко­ли, го­ля­ма ди­на­ми­ка.  Ху­ба­во е , но про­с­то не е за хо­ра ка­то мен, ка­з­ва още на­ши­ят съ­бе­се­д­ник….Още по­ве­че, че тук се­мей­с­т­во е съ­з­дал със съ­п­ру­га­та Вай­де /ши­ва­ч­ка по про­фе­сия/. Тук са и две­те му дъ­ще­ри, с ко­и­то мно­го се гор­дее-ед­на­та е пре­по­да­ва­тел по не­м­с­ки език в Про­фе­си­о­нал­на­та гим­на­зия по ту­ри­зъм и хра­ни­тел­но-вку­со­ви те­х­но­ло­гии, а дру­га­та със се­мей­с­т­во­то си е в Шу­мен, на­чал­ник цех към фир­ма Ал Ко­мед-Шу­мен.

Бай Ха­мит е и дя­до на че­ти­ри­ма вну­ка: Ха­ли­ме, До­ан, Ди­ля­ра и Ха­мит. Въз­пи­та­ва де­ца­та и вну­ци­те в тру­до­лю­бие-та­ка, ка­к­то при­мер им е да­вал не­го­вия ба­ща Му­с­та­фа. За­чи­та тра­ди­ци­и­те, пра­з­ни­ци­те и не е ми­нал един Бай­рам без дя­до Ха­мид с го­ля­ма­та ку­тия бон­бо­ни да не е по­чер­пил вси­ч­ки, вклю­чи­тел­но и слу­жи­те­ли­те от ре­да­к­ци­я­та. Пра­ви ува­же­ние на дру­ги­те, но и не­го хо­ра­та го ува­жа­ват. Съ­що ка­то сво­и­те вну­ци бай Ха­мит оби­ча и де­ца­та от де­т­с­ка­та гра­ди­на.

И мал­ки­те го да­ря­ват с оби­ч­та си, зна­ят име­то му и се об­ръ­щат оби­ч­ли­во към не­го:”Дя­до Ха­мит, дя­до Ха­мит!…”Не про­пу­с­кат да го по­з­д­ра­вят и из­вън гра­ди­на­та, ко­га­то се сре­щат из гра­да.

Ху­ба­во е,ня­как по-си­гур­но, по-спо­кой­но е,  ко­га­то бай Ха­мид, за­е­д­но с дру­гия дя­до, Пе­шо -бо­ди­гар­да на гра­ди­на­та, съ­б­лю­да­ват за ре­да, спо­кой­с­т­ви­е­то и чи­с­то­та­та в то­ва де­т­с­ко за­ве­де­ние.

-От­да­в­на съм оце­ни­ла ка­че­с­т­ва­та на Ха­мит и за­то­ва ве­че 6 г. той е чо­ве­кът, на ко­го­то раз­чи­та­ме за по­д­д­ръ­ж­ка­та на сгра­да­та и дво­ра на на­ша­та гра­ди­на- ка­з­ва за не­го ди­ре­к­тор­ка­та г-жа Иван­ка За­ше­ва.

– Тру­до­лю­бив, само­и­ни­ци­а­ти­вен, до­бър из­пъл­ни­тел,добър стопанин или с две ду­ми-по­ле­зен чо­век за гра­ди­на­та, ни ка­за за не­го още тя. А са­ми­ят бай Ха­мит- с не­из­мен­на­та си  ус­ми­в­ка, чо­век не на при­ка­з­ки­те, а на ра­бо­та­та, бър­за от­но­во да се хва­не за ко­са­ч­ка­та и да из­по­л­зу­ва су­т­ри­ш­на­та хла­ди­на, за да бъ­де гра­ди­на­та по­чи­с­ти­на  и око­се­на сре­щу за­да­ва­щия се пра­з­ник 15 се­п­тем­в­ри.

Д.ГЕ­ОР­ГИ­Е­ВА

Сн.: С. АЛЕКСИЕВА