Бижутата винаги са били едни от най-желаните подаръци за нежния пол. Неслучайно им казваме, че са най-добрите приятели на жените. Случвало ли Ви се е обаче да познавате хора като бижу с начина, по който изглеждат, или душевността, която притежават в себе си?
Дори в началото да Ви звучи малко странно, ако се замислите, ще се сетите за такива личности. И Търговище не прави изключение в това отношение. С една такава дама ще Ви запознаем в този брой. Тя се казва Даниела Трендафилова и е зам.-директор на Второ СУ „Проф. Никола Маринов” – Търговище. Поводът за нашата среща обаче не е началото на новата учебна година, а другото й амплоа – като автор на ръчно направени бижута. Магазин за хоби материали „ВгАЛЕРИЯ” стартира творческа инициатива, в която талантливи търговищенци да показват уменията, интересите и хобитата си пред нашите съграждани на чаша кафе. Първият им гост бе именно Даниела, която се занимава с направата на бижута от година и половина, но вече има собствен каталог с модели. От декември 2016 г. пък е член на Камарата на занаятчиите. А по образование е педагог и магистър по икономика. Как човек може успешно да съчетава професионалните си задачи с личните интереси? Винаги след трудностите ли идва удовлетворението? Вярно ли е това, което казват, че успехът идва, когато нарушим зоната си на комфорт? И кога разбираме, че никога не е късно да мечтаем, да вярваме в идеите си и да създаваме щастие за себе си? Какво още сподели за „Знаме” Даниела Трендафилова – в следващите редове.
-Стилни, елегантни, цветово съчетани, носещи енергия и блясък. Така бих описала бижутата, които правиш, а всъщност тези качества напълно характеризират и теб самата. Като че ли всеки твой накит носи история със себе си, разказва за нещо преживяно във фантазията ти. Все повече дами последните години започнаха да изработват сами бижута, сувенири, картички…най-различни творения, дори с едни и същи техники, всяко от тях е уникално. Разкажи ни ти как се отдаде на тази страст. Как в ежедневието разбра, че точно това е твоето лично поле за изява?
-Изработката на бижутата, с които се занимавам, ме прави по-пълноценен човек, чувствам се щастлива, изразявам енергията си, създавайки нещо красиво. Винаги съм проявявала интерес към накити, ръчни изработки, през годините съм шила доста гоблени, но колие на моя колежка провокира доста любопитството ми. Замислих се повече за моята баба, нещата, които тя правеше, на това, което ме е учила още като дете. Освен всичко това, преди около две години имах доста труден период, през който успях да си дам отговори на много въпроси за живота, за малките неща, които правят общото, колкото и клиширано да звучи, за липсата в ежедневието на именно такова нещо, с което се чувстваш истински жив, запален от идея, от интерес, от новост, а това е и предизвикателство. И това да зависи само от теб, да можеш да го развиваш и влагаш душата си. Мисля, че всеки човек има такава уникална за него зона на интерес, но я развива в различни етапи от живота си или пък не се осмелява да го направи и да повярва в себе си. Никой не може да ти вземе мечтите, а когато и започнат да се сбъдват – какво по-хубаво?! Аз съм благодарна на двете ми дъщери, човека до мен и моето семейство, че ме подкрепиха в този момент, че уважиха идеите ми и това мое лично пространство.
-А много от интересите се проявяват още в детството или са ни предадени през поколенията, спомена за своята баба, от която си се учила…
-Да, така е. А от нея, дори сега ясно си спомням стаята, в която баба ми имаше стан, на който правеше китеници. В детството ми всички легла бяха покрити с красиви, пухкави китеници. Дори бях нарисувала момина сълза като мотив за китеник и баба ми веднага го направи на милиметрова хартия в различни цветове и стана прекрасно. От нея съм научила да преда вълна, да плета чорапи на пет куки и още много житейски хитринки, които днес може би изглеждат странно. А като дете не съм осъзнавала колко интересно, приятно и удовлетворяващо ще ми бъде да се занимавам след години с тези неща.
-Къде повече хора могат да разгледат бижутата и аксесоарите, плетени на една кука?
-Във фейсбук страницата: Jewelry Daniela. Там публикувам всичко, което изработвам. Много хора ми споделят мненията си, дават идеи за цветове и модели. Освен стъклени мъниста, използвам и кристали, и естествени камъни. Вдъхновяващо е всеки ден! В началото, когато започнах, правех бижутата само за себе си, но мои приятелки и познати започнаха да ми поръчват, а от тях разбраха още и още хора. Имам изпратени бижута в Англия, Германия, Турция, Америка. Радвам се, че с моето хоби, освен на себе си, мога да донеса щастие и на другите. Защо не един ден “Jewelry Daniela” да се превърне в марка за ръчно изработени бижута и аксесоари?!
-Посланието, което оставяш с тях?
-Любов, красота, енергия и душевност!
Интервю на Симона Алексиева