Виена-Търговище и обратно

ДРАГОМИР ДИНЕВ е син на нашия колега Георги Иванов, който тази година отбеляза своя 80-годишен юбилей.

Както всяко лято, и сега Драгомир и семейството му  прекараха близо месец в Търговище. Драгомир откликна на нашата покана и  гостува  в редакцията на „Знаме”, където баща му Георги Иванов като журналист е работил цели 35 лета.

Драгомир е  възпитаник на Първо ЕСПУ „Г.Димитров”.  Той е  един от десетте приети от страната студенти в Софийския университет в рядката  специалност „биохимия и микробиология”. След завършването на СУ, 10 г. заедно със съпругата му, живеят в Германия/ Драгомир е щастливо женен за търговищко момиче/. Там, в град Вюрцбург, той защитава докторат по молекулярна биология.  Рядко способен, талантлив млад  научен работник,  практикува научно-изследователска работа във фармацевтична фирма „Авентис”. Във фокуса на изследванията бил диабетът- търсели гените,  отговорни за отключването на болестта и как да се въздейства върху тях.  В момента той и семейството му живеят във Виена. Драгомир работи в един от трите световни фармацевтични гиганта- ф.НОВАРТИС, в сферата на маркетинга.

-Драгомир, твоите родители толкова много се гордеят с теб, със семейството ти, със сестра ти Валентина Миленкова, която е проф.д-р по социология в два български университета…А ти какво изпитваш, когато се завръщаш в Търговище?

-Разбира се, че винаги  е хубаво „да се завърнеш в бащината къща”, макар че почти всичките ми съученици вече са напуснали страната. Но родината винаги е близо до сърцето, тя ни тегли…

-Установили сте се  във Виена-градът, обявен за най-доброто място за живеене в света. Казват, че човек, посетил веднъж столицата на Австрия, не може да не се върне пак и пак там. А вие имате привилегията да живеете и работите тук. Кое е онова, магнетичното на този град ? Защо всеки, който го  посети, просто не може да не се влюби в този крайдунавски град

–   Да, Виена е на първо място в света като привлекателно място за живеене по няколко безспорни показатели: на първо място-по качеството на живот на своите жители, по възможностите за транспорт и по сигурността. Виена държи първенство и по своите културни забележителности / театри, опери, музеи/,  по вълшебството на  замъка Шьонбург и на още ред други дворци и райски кътчета, тук от всяки ъгъл звучи приглушено класическа музика, валсовете на Щраус. В града  се намира и най-старата зоологическа градина в света, която , за да я обходите, трябва да си предвидите поне един цял  ден. Самият град е безкрайно чист, озеленен, парковете са прекрасни, в съседство минава р.Дунав и това има своите предимства. Това е един интернационален град- много и различни са хората, културите, религиите и всички те съжителстват мирно, на основата на толерантността. Държавата Австрия много държи всеки един от нейните граждани да се чувства добре, уютно…И го постига!

-Във Виена се намира и една от най-големите български диаспори,  създавана през годините. Общувате ли с българите във Виена?

-О, да… Много често посещаваме различни културни прояви-наскоро тук гостува театралната трупа на актрисата Искра Радева , проф.Николай Овчаров също скоро имаше сказка, посещаваме всяка премиера на българска кинопрожекция. И двете ни дъщери прекрасно знаят български език, те го учат  в българско училище. И двете имат интереси в хуманитарната сфера, потеглят към изкуството…

– Има на кого да се „метнат”- на дядо Георги и на  баба Здравка, не е ли така?

-Има такова нещо, засега се учат много добре…

– Разговорът ни не може да мине без думи за твоето семейство. Баща ти, нашият уважаван колега Георги Иванов, тази година е юбиляр. Прави впечатление много добрата за възрастта му  кондиция , той и до днес не престава да твори.  Това, несъмнено,  се дължи и на вас със сестра ти, на прекрасните деца и внуци, които не пропускат да проявят уважение към по-възрастните си родители. Как си обясняваш неговото здраво творческо дълголетие ?

-С творческата му нагласа, която крепи духа и дълголетието му.

-Какво е за  теб  България?

-Една голяма, нестихваща носталгия…Пътят към моите родители и близки…Хем ми е хубаво, хем ме боли в това връщане назад, във времето. Тук, в Търговище, голяма част от  моите съученици вече ги няма, останали са само любимите места и спомените, които винаги будят тъга.

-Минавала ли ти е мисълта за връщане обратно, в България?

-Не мога да кажа, не сме го обмисляли. След Германия, ние вече бяхме на работа в София, занимавах се с маркетинг във фармацевтична фирма. Но предпочетохме Виена. Обичам работата си, там ме ценят. Засега успешно се реализираме с моята съпруга всеки в своята сфера във Виена, но с удоволствие пак и пак ще се завръщаме в родината- по Коледа и по Великден в София, през лятото-в Търговище , където винаги ни очакват нашите близки. Така е засега…

Разговор на ДЕЯНА ВЪЛЧЕВА

Сн.СИМОНА АЛЕКСИЕВА

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.