Те са едно прекрасно семейство. ТОЙ, Христо Христов, родом от Търговище, е преподавател по валдхорна в Консерваторията на Тракийскийския университет в Одрин и е уредник на българската църква в града: „Св.св.Константин и Елена”. ТЯ, Даниела, родом от София, е ръководител на балетния отдел в частно училище по изкуствата в Истанбул.
Имат дъщеря Силвия, балерина във Варненската опера, завършила е образованието си в Маастрихт, Холандия. Тя също обича да навестява търговищката си баба Станка. Христо и Даниела не крият, че предимно по финансови причини години наред вече живеят разделено, в Турция, но по време на уикендите отскачат един до друг, а през лятото цялото семейството отделя поне месец, за да прекарат заедно в България-Христо обикновено води колеги или студенти на концерти, конкурси и фестивали в България. А Даниела също пристига със свои възпитаници на балетен семинар във Варна. И непрекъснато са разделени, и непрекъснато са заедно, търсят се, намират се, хубаво им е в Търговище, в родния град на Христо, облъчени от гостоприемството на майката, която винаги нетърпеливо ги чака- Станка Тодорова.
След почти едномесечен престой в България, ги питаме-КАКВО НАЙ-ВЕЧЕ ГИ ВПЕЧАТЛЯВА В ОБЛАСТНИЯ НИ ГРАД?
И двамата са единодушни-безплатният достъп и свободния Интернет в центъра на града ни-това много ги радва . Много приятно впечатление им направило и монтираното пиано на централното ларго, където всяко дете или възрастен може да посвири и да се наслади на досега с музиката. Обновеният център с новите детайли, фонтаните, цветните градинки, парковото пространство пред Драматичния театър-тази радост за окото, това удоволтвие за душата- да се разхождаш в свежата сутрин по всички тези места , ги завладява. А ние добавяме, че когато на теб самия ти е „цветно” отвътре, в душата, имаш сетива и за цветовете отвън…`
Особено обичат сутрешните разходки в парк „Борово око”, двамата се надпреварват да изказват отличните си впечатления най-вече от парковете и дърветата. В Турция стари дървета не могат да се видят, там прекалено много се строи и се сече, така че дори и да бъдат посяти млади фиданки, до три-четири години тях вече ги няма. Тази обилна зеленина, цветните градини, детските площадки-тук има къде децата да играят, а това е прекрасно, твърдят Христо и Даниела и споделят, че и в Одрин, и в Истанбул рядко ще видите деца с колело или на детска площадка. Малките предимно се развличат пред таблетите и компютъра, затова и често ги спохождат детското затлъстяване, ранният диабети др.болести .Изобщо, нивото на двигателната активност на двете места са различни.
Даниела отваря дума за равнището на културата. Твърди, че нещата тук, в България са къде- къде по-уредени, отколкото в съседна Турция. Въпреки, че все „плачем” за пари за култура, все пак в 7-милионна България имаме 5 оперни театри. Също 5 са оперните театри и в една 86-милионна Турция. Културните фестивали в един Пловдив на брой са колкото в цяла Турция. В Истанбул можете да прочетете афиш за вечер на тангото, но не и за вечер на Моцарт. Двамата привеждат примера с един азърбейджански студент, който се преместил да учи от Тракийския университет в Софийската консерватория и споделял, че тук, в София, всяка вечер има поне по 10-15 културни събития, да се чудиш кое да посетиш. Докато в Одрин за месеца има до три-четири културни прояви.
И отново моите събеседници отбелязват, че навсякъде при нас е много зелено. Даниела разказва, че когато водела деца за конкурс от балетната школа в София, при вида на Борисовата градина, те възкликнали:”Ама тука има гора, насред центъра на София има гора!”…Много са кътчетата и в нашето Търговище, където можеш да седнеш в парка, да отмаряш сред оазис от ведрина и свежа растителност…
Не пропускаме да попитаме Христо- какво е отношението в Одрин към двете български църкви? Изключително толерантно, освен български туристи, двата храма се посещават и от турски групи, и те палят свещички и се молят за здраве и благоденствие на всички. Изобщо търпимостта, коректността към другоезичния в Турция е много голяма, към европейците, към чужденците няма верска нетърпимост, на тях не се гледа с лошо око, напротив, всички взаимно си помагат.
Като потомък на два стари търговищки и тракийски родове, нашият събеседник сподели, че винаги в неговото семейство в.”Знаме” е бил на почит. И причисли към радостните факти за Търговище и този, че вестникът продължава своето съществуване! Благодарим за признанието!
Много още разговаряхме с Христо и с Даниела за нещата, които ги карат нетърпеливо да чакат следващото лято. Двамата не изключват вероятността след години, след като преминат в законен отдих, да се установят да живеят тук, в Търговище-градът, към който питаят един особен сантимент, който отново и отново ще ги връща тук…
Разговаря ДЕЯНА ВЪЛЧЕВА
Сн.: Симона АЛЕКСИЕВА