Ля­то е. От­пу­с­кар­с­ко вре­ме за ед­ни, а за дру­ги гри­жа – на­ли тря­б­ва да се при­бе­ре по­ся­тия труд. Но виж, за де­ца­та то­ва е най-лю­би­мо­то вре­ме.

Не са­мо за­що­то ня­ма учи­ли­ще, а за­що­то ид­ват иг­ри­те с при­я­те­ли, го­с­ту­ва­ни­я­та при ба­ба и дя­до, ин­те­ре­с­ни­те ек­с­кур­зии и по­чи­в­ка с ма­ма и та­ти. Ули­ци­те и ме­ж­ду­б­ло­ко­ви­те про­с­т­ран­с­т­ва ожи­вя­ват.

Има, раз­би­ра се, и та­ки­ва де­ца, ко­и­то се­дят на пей­ка­та или до ог­ра­да­та на ня­кой дом, на­ре­де­ни ед­но до дру­го, съ­с­ре­до­то­че­но гле­дат в мо­дер­ни­те си те­ле­фо­ни и … „раз­го­ва­рят“ по тях.

В на­шия квар­тал де­ца­та иг­ра­ят – с то­п­ка, с въ­жен­це, ка­рат ро­ле­ри, по­д­го­т­вят про­г­ра­ми за по­с­ре­ща­не на но­во­п­ри­с­ти­г­на­ли­те, из­ми­с­лят си сво­е­о­б­ра­з­ни ан­ке­ти, за да про­ве­рят кой е най-умен. По­ня­ко­га ще ви­диш ня­кое от де­ца­та да при­ти­ч­ва с тор­би­ч­ка до бли­з­кия ма­га­зин или с лей­чи­ца да по­ли­ва цве­тя­та на те­ра­са­та.

За­е­д­но май­с­то­рят раз­ли­ч­ни пре­д­ме­ти, ко­и­то сла­гат на мал­ки сер­гии пред бло­ка и ги пре­д­ла­гат на жи­ве­е­щи­те в квар­та­ла.

С мал­ки­те су­ми, ко­и­то взе­мат си ку­пу­ват ла­ком­с­т­ва или по­да­рък за ро­ж­ден ден, а по­ня­ко­га во­дят ня­кое по­с­т­ра­да­ло ко­те на ве­те­ри­нар.

От вре­ме на вре­ме ба­би­те по­д­ви­к­ват от ня­кой про­зо­рец или звъ­нят по те­ле­фо­ни­те за про­вер­ка. Но раз­п­ра­вии, дра­з­ги и оби­ди ня­ма.

Си­гур­но за­що­то де­ца­та вся­ко ля­то са за­е­д­но, при­с­ти­г­на­ли от Со­фия и Вар­на, от Бур­гас и Ям­бол, от чу­ж­би­на, те из­жи­вя­ват за­е­д­но по­ре­д­на­та ля­т­на ва­кан­ция.

И ма­кар че на­о­ко­ло има по­с­то­ян­на глъ­ч­ка и вря­ва, тро­па­ня и по­д­ви­к­ва­ния, ра­до­ст­та о при­съ­с­т­ви­е­то на де­ца­та е по-го­ля­ма от­кол­ко­то без­по­кой­с­т­ви­е­то, за­що­то има и ед­на тай­на на­де­ж­да, че те ще ста­нат ра­зум­ни, до­б­ро­на­ме­ре­ни, упо­ри­ти и тру­до­лю­би­ви мла­ди хо­ра.

Ве­сел­ка Сте­фа­но­ва,

Сн. Симона АЛЕКСИЕВА