“ЗНАМЕ” Е МОЯТА СЪДБА !

Коле­га­та Ге­ор­ги ИВА­НОВ е от хо­ра­та с един пе­чат в тру­до­ва­та си кни­ж­ка-то­зи, във в.”Зна­ме”. Це­ли 35 г. /от 1963 г.до 1997 г./ той  е един от еки­па на ве­с­т­ни­ка, на който по­с­ве­ща­ва жи­во­та си.

За­е­мал е по­зи­ция ре­да­к­тор в раз­ли­ч­ни­те ре­да­к­ци­он­ни от­де­ли, ка­то по­с­ле­д­ни­те 5 г./ от 1993 до 1997 г./ е зам.гла­вен ре­да­к­тор на из­да­ни­е­то.

През вси­ч­ки­те го­ди­ни ху­до­же­с­т­ве­но­то сло­во е не­го­ва­та си­ла и страст – из­дал е 32 кни­ги, 4 в мо­мен­та са под пе­чат. За­е­д­но със спъ­т­ни­ца­та в жи­во­та му-съ­п­ру­га­та му Здра­в­ка, имат син и дъ­ще­ря и че­ти­ри­ма пре­к­ра­с­ни вну­ци

– Ко­ле­га Ива­нов, и днес про­дъл­жа­ваш да раз­г­ръ­щаш и че­теш „Зна­ме”. Ка­к­во е за теб на­ши­ят ве­с­т­ник?  

– „Зна­ме” е мо­ят ве­с­т­ник, „Зна­ме” е мо­я­та съ­д­ба. Вси­ч­ко, ко­е­то ми се е слу­ч­ва­ло в жи­во­та през мла­ди­те, през сил­ни­те ми го­ди­ни, е свър­за­но със „Зна­ме”. Получих при­ви­ле­ги­я­та да ра­бо­тя в мно­го­б­ро­ен ко­ле­к­тив, със съ­т­ру­д­ни­ци и до­пи­с­ни­ци, ко­га­то ве­с­т­ни­кът се спи­с­ва­ше по съ­в­сем раз­ли­чен на­чин. Има­ше пла­ньор­ки, има­ше от­де­ли и най-ва­ж­но­то-ня­ма­ше фи­нан­со­ви за­дъл­же­ния и вси­ч­ко си вър­ве­ше по ре­да. Не­ща­та се­га са ко­рен­но раз­ли­ч­ни, но та­къв е кръ­го­в­ра­тът на жи­во­та…Не мо­же оба­че да не се от­бе­ле­жи тен­ден­ци­я­та на ста­би­ли­зи­ра­не на „Зна­ме” през по­с­ле­д­ни­те ме­се­ци, не­го­ва­та но­ва ви­зия. Да­но не­ща­та про­дъл­жа­ват та­ка да се про­ме­нят към до­б­ро…

– Ка­к­во е усе­ща­не­то на 80 годишния-тво­ре­цът в теб, яв­но, е в до­б­ро здра­ве, щом про­дъл­жа­ваш да из­да­ваш кни­ги и до­се­га. Пу­б­ли­ку­вал си над 1000 сти­хо­т­во­ре­ния, 303 ба­с­ни, през по­с­ле­д­ни­те го­ди­ни си из­к­лю­чи­тел­но пло­до­вит твор­че­с­ки, как се спра­вяш с вси­ч­ко?

– Това за мен е удо­вол­с­т­вие, под пе­чат са по­с­ле­д­ни­те ми 4 кни­ги, а в мо­мен­та по­д­го­т­вям кни­га­та „Мъ­д­ро­ст­та на Ев­ро­па” –  при­ка­з­ки в сти­хо­ве от вси­ч­ки стра­ни на Ев­ро­па, об­х­ва­щам 14 ев­ро­пей­с­ки ези­ка. На­ли и в мо­мен­та все­ки от мо­я­та фа­ми­лия сво­бо­д­но бо­ра­ви на чу­ж­ди ези­ци, съ­п­ру­га­та ми бе­ше ин­с­пе­к­тор по за­па­д­ни ези­ци, де­ца­та и вну­ци­те ми съ­що вла­де­ят раз­ли­ч­ни чу­ж­ди ези­ци, а то­ва не е без зна­че­ние.

– За­го­во­ри за се­мей­с­т­во­то си, с ко­е­то ти мно­го се гор­де­еш. Раз­ка­жи за него.

– Дъ­ще­ря ни е проф. д-р в сфе­ра­та на со­ци­о­ло­ги­я­та в УНСС-Со­фия. Си­нът Дра­го­мир се ре­а­ли­зи­ра във фар­ма­це­в­ти­ч­ния би­з­нес /ф.”Но­ва­ртис”/ във Ви­е­на, Ав­с­т­рия. Вну­ч­ка­та ни Ди­а­на съ­з­да­ва те­а­тър на сетивата, брат й Ге­ор­ги е ме­ни­джър-ико­но­ми­ка, а от си­на има­ме две пре­к­ра­с­ни бли­з­на­ч­ки За­ра и Ва­ле­рия. Де­ца­та и вну­ци­те ни са чу­де­с­ни, до­вол­ни сме от тях, изоб­що, аз съм един ща­с­т­лив чо­век.

– На­и­с­ти­на, на тво­и­те 80 г. ти си един ре­а­ли­зи­ран жур­на­лист, съ­п­руг, ба­ща и дя­до. На­къ­де е от­п­ра­вен тво­ят ве­ч­но тър­сещ взор?

– До­б­ра­та ми кон­ди­ция за мо­я­та въз­раст се дъл­жи из­к­лю­чи­тел­но на то­ва, че не съм спи­рал да тво­ря. А до­ка­то чо­век има сво­и­те твор­че­с­ки пла­но­ве, на­де­ж­ди, ме­ч­ти, то­ва го кре­пи и му да­ва сти­мул за жи­вот.

– По­же­ла­вам ти здра­во дъл­го­ле­тие и но­ви твор­че­с­ки хо­ри­зон­ти!

Раз­го­ва­ря ДЕ­Я­НА ВЪЛ­ЧЕ­ВА

Снимки: Симона Алексиева

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.