ЙОГА СЪЗДАВА ХАРМОНИЯ НА ВСИЧКИ НИВА

Ин­дий­с­ки­ят учи­тел Сва­ми Вай­шам­па­ян беше в гра­да ни по по­ка­на на ме­с­т­на­та стру­к­ту­ра на Фон­да­ция „Из­ку­с­т­во­то да жи­ве­еш” и проведе тридневен курс за щастие. Ин­дий­с­ки­ят ду­хо­в­ник по­ка­за по­д­б­ра­ни йо­га по­зи­ции за тя­ло­то и обу­чи над 120 чо­ве­ка как да из­по­л­з­ват и ка­та­ли­зи­рат енер­ги­я­та си и по то­зи на­чин да хар­мо­ни­зи­рат ума, емо­ци­и­те и тя­ло­то си.

-За пръв път сте в Бъл­га­рия. Ка­к­ви са пър­ви­те ви впе­ча­т­ле­ния от хо­ра­та и стра­на­та?

-Мно­го до­б­ри и от­во­ре­ни хо­ра, мно­го кра­си­ва при­ро­да, на ко­я­то се на­с­ла­ж­да­вам. Дей­с­т­ви­тел­но в Бъл­га­рия съм за пър­ви път, но съм пъ­ту­вал в дру­ги бал­кан­с­ки стра­ни. От на­б­лю­де­ни­я­та си мо­га да спо­де­ля, че та­зи от­во­ре­ност и ду­хо­ви­тост е мно­го по-го­ля­ма тук, от­кол­ко­то в ос­та­на­ли­те дър­жа­ви на по­лу­о­с­т­ро­ва. То­ва, спо­ред мен е мно­го до­бър знак.

-Знак за ка­к­во?

-За ду­хо­в­но из­ра­с­т­ва­не.

 -Как ре­ши­х­те да ста­не­те ду­хо­в­ник?

-Бе­ше ба­в­но и осъ­з­на­то ре­ше­ние. За­вър­шил съм уни­вер­си­тет и имам ма­ги­с­тър­с­ка сте­пен в IT сфе­ра­та. След то­ва ста­нах про­фе­си­о­на­лен иг­рач по шах и съ­з­да­дох со­б­с­т­ве­на ака­де­мия. Още в уни­вер­си­те­та за­по­ч­нах да се за­ни­ма­вам със су­дар­шан крия. По­с­те­пен­но ми­нах през вси­ч­ки про­г­ра­ми и на 23 го­ди­ни ре­ших, че то­ва е не­що­то, ко­е­то ис­кам да пра­вя. Пър­во ста­нах учи­тел във Фон­да­ци­я­та. Та­ка, ба­в­но и по­с­те­пен­но осъ­з­нах, че то­ва е вси­ч­ко, ко­е­то съм тър­сил в жи­во­та си. За­ря­зах вси­ч­ки­те си за­ни­ма­ния и за­по­ч­нах да оби­ка­лям све­та.

-Как хо­ра­та в раз­ли­ч­ни­те ча­с­ти на све­та въз­при­е­мат уче­ни­е­то? Тър­сят ли из­ра­с­т­ва­не?

-Да, оп­ре­де­ле­но. Жи­во­тът ни е пъ­лен със стрес и все­ки ис­ка да се отър­ве от не­го. Хо­ра­та тър­сят на­чи­ни как да го пре­ма­х­нат и по­с­те­пен­но се от­ва­рят към йо­га.

-За­що хо­ра­та тър­сят ду­хо­в­но из­ра­с­т­ва­не?

-Ние, хо­ра­та има­ме про­б­ле­ми с ума си. Ако умът не е спо­ко­ен, уми­ро­т­во­рен, ня­как си жи­во­тът не ни вър­ви. Си­гур­но хо­ра­та са ми­на­ли през мно­го на­чи­ни – ал­ко­хол, на­р­ко­ти­ци и дру­ги, ко­и­то во­дят до при­с­т­ра­с­тя­ва­не. След из­ве­с­т­но вре­ме оба­че ус­та­но­вя­ват, че то­ва не по­ма­га на те­х­ния ум и опи­т­ват и дру­го. То­га­ва от­к­ри­ват, че йо­га и ме­ди­та­ция са ед­ни от най-пра­к­ти­ч­ни­те спо­со­би – пра­к­ти­ку­ва­не­то им е ле­с­но и ня­мат стра­ни­ч­ни ефе­к­ти. За­бе­ля­з­вам как в це­лия свят йо­га съ­би­ра все по­ве­че по­чи­та­те­ли. Лю­бо­пи­тен факт е, че в мно­го го­ле­ми кор­по­ра­ции имат спе­ци­ал­ни по­ме­ще­ния, в ко­и­то хо­ра­та да се за­ни­ма­ват с йо­га.

 -Ка­к­во ще се на­у­чат хо­ра­та от Тър­го­ви­ще, ко­и­то ще по­се­тят кур­са?

-Те ще ус­во­ят ед­на пре­к­ра­с­на и уни­кал­на те­х­ни­ка на ди­ша­не – су­дар­шан крия. На сан­с­к­рит „су” оз­на­ча­ва пра­ви­лен, „дар­шан” – ви­зия, а „крия” е пре­чи­с­т­ва­не т.е. пре­чи­с­т­ва­не на по­г­ле­да ни за све­та. Ко­га­то се пра­к­ти­ку­ва су­дар­шан крия, с то­ва пре­чи­с­т­ва­що дей­с­т­вие, по­лу­ча­ваш ви­зия за то­ва кой си всъ­щ­ност. Или мо­же да се ка­же, че чо­век ще по­лу­чи по-яс­на пре­д­с­та­ва за се­бе си.

-Ка­к­во ще се слу­чи, ко­га­то хо­ра­та пре­ми­нат кур­са?

-Оби­к­но­ве­но из­тъ­к­вам три пре­дим­с­т­ва. Пър­во­то е яс­но­та на ума. Оби­чам да да­вам при­мер с го­ле­ми­те гра­до­ве. Су­т­рин там е час пик. И пи­там „Кол­ко вре­ме ще от­не­ме да сти­г­не­те до ле­ти­ще­то?” От­го­ва­рят ми: „Око­ло час, час и не­що”. След то­ва про­ме­ням ча­са и пи­там, кол­ко вре­ме ще им от­не­ме да сти­г­нат през но­щ­та в два ча­са на­при­мер. И те от­го­ва­рят, че ще им тря­б­ват око­ло 20-30 ми­ну­ти. При по­ло­же­ние, че раз­с­то­я­ни­е­то е ед­но и съ­що, за­що су­т­рин от­не­ма по­ве­че вре­ме? За­що­то има по­ве­че тра­фик – за­ра­ди не­го тря­б­ва по­ве­че вре­ме. Съ­що­то се слу­ч­ва и в нас са­ми­те. Ако тря­б­ва да взе­ме­те ед­но ре­ше­ние, пре­д­с­та­ве­те си, че има­те мно­го не­ща, ко­и­то ви се вър­тят в ума, мно­го емо­ции. То­га­ва тру­д­но ще взе­ме­те то­ва ре­ше­ние. Вън­ш­ни­ят тра­фик, се кон­т­ро­ли­ра с по­ли­ция, све­то­фа­ри и т.н., но за въ­т­ре­ш­ния, ка­къв кон­т­рол мо­же да на­з­на­чи­те? Сле­до­ва­тел­но яс­но­та­та на ума е то­ва не­що и е пър­во­то пре­дим­с­т­во, ко­е­то ще по­лу­чи­те след кур­са. Вто­ро­то е чи­с­то­та в сър­це­то. То­ва за­ся­га на­ши­те спо­ме­ни, ко­и­то имат мно­го ин­те­ре­с­на склон­ност: ка­к­во­то пре­не­б­ре­г­ва­ме се за­ка­ча ня­как си за не­га­ти­ви­з­ма. На­при­мер се­га ще ви на­п­ра­вя де­сет ком­п­ли­мен­та и след то­ва ще ви оби­дя са­мо ве­д­нъж. Кое ще за­по­м­ни­те? Ня­как не по­м­ним ху­ба­ви­те ду­ми, но мно­го ле­с­но за­по­м­ня­ме ло­ши­те. В еже­д­не­ви­е­то аку­му­ли­ра­ме мно­го не­га­ти­ви­зъм. Аз го на­ри­чам „емо­ци­о­на­лен бо­к­лук”. Оби­к­но­ве­но хо­ра­та сла­гат бо­к­лу­ка в тор­ба и го из­х­вър­лят. Оба­че не­га­ти­в­ни­те емо­ции ги съ­би­ра­ме с ме­се­ци и го­ди­ни. Спо­де­ля­ме ги с на­ши­те бли­з­ки и ро­д­ни­ни, ко­е­то е ло­шо. С кур­са по су­дар­шан крия хо­ра­та ще по­лу­чат зна­ния как да за­па­зят чи­с­то­та­та на сър­це­то. Един вид пре­чи­с­т­ва­не. Тре­то­то пре­дим­с­т­во е ис­к­ре­ност в дей­с­т­ви­я­та. Да си пре­д­с­та­вим, че се съ­бу­ди­те до­б­ре от­по­чи­на­ли и тръ­г­не­те за ра­бо­та. Мо­же би ни­во­то на енер­гия ще па­д­не още до­ка­то сти­г­не­те до ра­бо­т­но­то си мя­с­то. През де­ня ще се из­то­щи­те още, а в са­мия край на ра­бо­т­ния ден на­чал­ни­кът ви по­и­с­ка да свър­ши­те не­що спе­ш­но. След то­ва се при­бе­ре­те у до­ма и ва­ши­те бли­з­ки съ­що за­по­ч­ват да ис­кат да свър­ши­те не­що за тях. Не е про­б­лем, че ня­кой ис­ка не­що. Про­б­ле­мът е, че вие ня­ма­те енер­гия да го свър­ши­те. За­то­ва, ко­га­то пра­к­ти­ку­ва­те су­дар­шан крия, ще по­лу­чи­те то­ва пре­дим­с­т­во и ще има­те мно­го енер­гия през це­лия ден.

-Ка­к­ви по-то­ч­но са те­х­ни­ки­те в су­дар­шан крия?

-То­ва са ри­т­ми­ч­ни ди­ха­тел­ни те­х­ни­ки. Ако на­б­лю­да­ва­те при­ро­да­та ще за­бе­ле­жи­те, че има ри­тъм на­в­ся­къ­де – в де­ня и но­щ­та, в ме­се­ци­те, в смя­на­та на се­зо­ни­те. В тя­ло­то съ­що има­ме ри­тъм – ог­ла­д­ня­ва­ме при­б­ли­зи­тел­но по ед­но и съ­що вре­ме или ни се при­с­пи­ва по ед­но и съ­що вре­ме. С емо­ци­и­те е съ­що­то. В су­дар­шан крия, с по­мо­щ­та на ди­ша­не­то, съ­з­да­ва­ме хар­мо­ния на вси­ч­ки ни­ва. Ка­к­ва е раз­ли­ка­та ме­ж­ду шу­ма и му­зи­ка­та? Ри­тъм. Ко­га­то са­ми­ят ни жи­вот вле­зе в ри­тъм – ние го ха­ре­с­ва­ме. Та­ка че Су­дар­шан крия ни да­ва то­зи ри­тъм.

До­с­та­тъ­ч­ни ли са те­зи три дни, за да вле­зем в ри­тъм, при по­ло­же­ние, че цял жи­вот сме жи­вя­ли без не­го?

-Да, на­ша­та при­ро­да си е въ­т­ре в нас. Ни­как не е тру­д­но да се вър­неш към при­ро­да­та си. По­вяр­вай­те ми, три дни са по­ве­че от до­с­та­тъ­ч­ни, за да по­г­ле­д­не­те с кра­си­во око­ на то­ва, ко­е­то пре­д­с­та­в­ля­ва­те.

-Ако чо­век се чу­в­с­т­ва ща­с­т­лив, за­що му е да пра­к­ти­ку­ва те­зи те­х­ни­ки?

-Ста­ва въ­п­рос за то­ва как чо­век да по­д­дър­жа до­б­ро съ­с­то­я­ние на ума. На­ше­то ща­с­тие че­с­то е свър­за­но със за­о­би­ка­ля­ща­та ни сре­да. Ако Ви по­пи­там с ка­къв хо­ра би­х­те ис­ка­ли да бъ­де­те, ще ми от­го­во­ри­те, че ис­ка­те да сте са­мо със ща­с­т­ли­ви хо­ра. За­що е та­ка? За­що­то се при­те­с­ня­ва­те, че ако се­ди­те в „ло­ша” ком­па­ния, те ще по­в­ли­я­ят на ща­с­ти­е­то Ви. Не­ка ка­жем, че има­те си­ла­та, че мо­же да вли­я­е­те вър­ху то­ва? Ето то­ва да­ва су­дар­шан крия.

-Обу­че­ни­е­то се ка­з­ва „Про­г­ра­ма за ща­с­тие”. Мо­жем ли да да­дем де­фи­ни­ция на по­ня­ти­е­то „ща­с­тие”?

-Ра­дост, ща­с­тие от при­ро­да­та си. От то­ва, от ко­е­то чо­век е съ­з­да­ден. Ако чо­век не по­з­на­ва со­б­с­т­ве­на­та си при­ро­да ще се чу­в­с­т­ва не­ща­с­тен.

-Су­дар­шан крия по­ма­га ли при ня­ка­к­ви за­бо­ля­ва­ния?

-Ако от­во­ри­те тър­са­ч­ка­та, ще ви­ди­те в кол­ко мно­го слу­чаи су­дар­шан крия по­ма­га. Пра­ве­ни са мно­го из­с­ле­д­ва­ния по све­та и ве­че до­ри тра­ди­ци­он­на­та ме­ди­ци­на при­з­на­ва по­л­зи­те от те­зи те­х­ни­ки.

Ка­к­во е ни­р­ва­на и как се по­с­ти­га?

-Ни­р­ва­на е сво­бо­да. Ни­р­ва­на зна­чи да си сво­бо­ден от мно­го не­ща, вклю­чи­тел­но и от впе­ча­т­ле­ния. В Ин­дия вяр­ват, че тря­б­ва да се пре­ра­ж­даш мно­го пъ­ти, за­що­то чо­век има раз­ли­ч­ни впе­ча­т­ле­ния, ко­и­то са от­пе­ча­та­ни в ума му. На­ри­ча се ни­с­ка кар­ма. Ни­р­ва­на е за вси­ч­ки, ко­и­то мо­гат да ос­во­бо­дят съ­з­на­ни­е­то си от то­ва.

Интервю на

АНЕТА МИЛЕВА

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.