Талантливата дванадесетокласничка Анастасия Иванова подари на своите почитатели, приятели и близки музикален концерт по случай своето дипломиране.

Анастасия завърши хуманитарната паралелка на Второ СУ „Проф. Никола Маринов” – Търговище, а от шестгодишна е част от семейството на Вокална студия „Доминанта” към ОНЧ „Напредък – 1864” с ръководители Иванка Иванова и Петя Димова. Концертът на Настя, както всички обичат да я наричат, бе изключително емоционален за нея самата и за публиката в залата на Читалището. Присъстващите имаха възможността да се насладят на едни от любимите й песни, донесли й и признание през годините от музикални конкурси и участия. В очите на гостите проблясваха сълзи от радост и вълнение, а такива личаха и на лицето на Анастасия. На сцената със свои изпълнения я подкрепиха по-малките деца от Школата и Балет „Галакси” с ръководител Екатерина Петрова.

„Високо застани”, „Horchait Hai Caliptus”, „Поздно”, “Mercy on me”, „One moment in Time” – част от песните, с които Анастасия бе избрала да поздрави гостите. С широка усмивка, грейнали очи, позитивна, дори в трудните моменти и напълно готова да опознава нови светове и хора, младото момиче от Търговище разказа за читателите на „Знаме” някои от емоциите на сцената, за спомените през ученическите години и за вълнуващото й ново начало – като студент по журналистика в Русия, по програма за български студенти в чужбина.

-Честито завършване, Настя! Последните седмици може би са най-емоционалният период за теб до сега – последните дни в училище, напрежението около матурите, кандидатстването, балната вечер, концертът за изпращането ти. Щастливи мигове, но едновременно с това отговорни и отварящи ти нови врати занапред. Защо избра Русия?

-Благодаря! Наистина това са най-наситените ми с емоции мигове. Избрах да уча в Русия по няколко причини. Моята майка е рускиня и аз наполовина нося тази кръв и култура. Гордея се, че точно тези две нации се преливат в мен. Обичам България и Русия еднакво, с чиста любов. Отделно от това мисля, че образованието там е на много по-високо ниво и ще ми даде други възможности и хоризонти за бъдещето, като се надявам наученото и опита там да прилагам и в България.

–Освен като изпълнител, търговищката публика познава изявите ти и с пиано и китара. Музата ти в литературата, стиховете и прозата ли натежа повече при избора на специалност като журналистиката?

-При мен всички тези поприща са вървели ръка за ръка през годините. Музиката те въвлича в света си и не можеш да спреш. Музиката е начин на живот и няма да спра да се занимавам с това. През годините пианото и китарата са ме разбирали много повече от хората, усещала съм се едно цяло с тях. Музиката за мен е нещо идеално, искам тя винаги да е най-добрият ми приятел. В живота си черпя муза от хората, с които се запознавам и общувам. Във всеки от тях се старая да открия различна емоция, която да предам или с нотите, или на белия лист. А журналистиката е другата сфера, която мисля, че импонира на моята същност и се надявам да си дадем много една на друга.

-По време на концерта в Читалището твоите ръководителки казаха неведнъж, че си израснала пред тях, пожелавайки ти да пазиш в сърцето си всички трудни и хубави моменти. В твоите очи как виждаш това израстване? Кое те води напред тогава и сега?

-Те много ме развълнуваха с думите, които казаха, защото са второто ми семейство, колкото и клиширано да звучи. И преди, и сега чувствам, че градя нещо, което ми дава голям стимул. Това те кара да се развиваш, нахъсва те, растеш с всеки ден и знаеш, че имаш още и още да учиш и постигаш в живота си. Благодарна съм им за всичко през годините. Връзката, която имаме с тях, не може да бъде прекъсната. Винаги са ме подкрепяли и са ми давали напътствия, когато съм имала нужда. Като говорим сега, се сещам за първия път, в който влязох в Школата преди толкова много години, а все едно беше вчера. А по време на концерта за първи път се почувствах толкова уверена на сцената и в двете роли – като певец и музикант. Чувствах се у дома си напълно спокойна, заредих се с енергия и такива чувства, които ще останат незабравими за мен.

-По-малките певци от Школата излязоха с теб на сцената и пяхте заедно, почувства ли тяхната топлина, която ти изпращаха с очите си?

-В повечето от тях виждам себе си. В момента за тях аз съм пример и те не спират да ми изпращат обичта си. Прекарали сме много време заедно и искам от сърце да им кажа никога да не се отказват, особено когато имат трудности. Нещата винаги се случват с много труд, постоянство, дисциплина, отговорност и себеотдаване, но определено вложените емоции си струват. Да не забравят, че човек, който се е докоснал до музиката, има друг мироглед, надарен е с душа и с друга ценностна система.  Преди години аз чух нещо, което осмисли дните ми и бих го споделила – „Най-големият риск, който човек може да поеме през живота си, е поне един път да не рискува всичко”.

-Преди дни бе избран новият „Глас на България”, а хиляди ще се запишат в новия музикален формат „Х-фактор”, искала ли си да участваш в такива музикални предавания?

– Отношението ми към всички риалити формати е по-скоро негативно. Независимо че са риалити формати, те все пак са предавания и като такива протичат по свой сценарий, в който трябва да инвестираш. А не си заслужава на всяка цена да поддържаш някаква изкуствена слава.

-Благодарим ти за този разговор, не спирай да намираш вдъхновение в музиката и в журналистиката винаги бъди себе си.

-Благодаря за поканата и възможността да дам първото си интервю. Надявам се след време аз да подарявам такава тръпка на различни интересни личности. Желая на Вас и Вашите читатели прекрасно лято и повече позитивни новини.

Интервю на Симона Алексиева