“Душата ми – антена”

Във втор­ник, в РБ”П.Стъ­пов” се съ­с­тоя пре­д­с­та­вя­не­то на „Ду­ша­та ми-ан­те­на”-но­ва­та кни­га на Бо­жи­дар Ни­ко­лов-жур­на­лист и пи­са­тел.

Сред ау­ди­то­ри­я­та, ува­жи­ла про­я­ва­та, бя­ха ко­ле­ги жур­на­ли­с­ти, идей­ни съ­ми­ш­ле­ни­ци на ав­то­ра, на­ши съ­г­ра­ж­да­ни, чи­та­те­ли на в.”Тър­го­ви­щ­ки но­ви­ни” чи­и­то со­б­с­т­ве­ник и из­да­тел е Бо­жи­дар Николов. В на­ча­ло­то на сре­ща­та, от по­зи­ци­я­та на чи­та­тел, с мно­го чу­в­с­т­во и от ду­ша-та­ка, ка­к­то тя го умее, пре­д­с­та­ви кни­га­та  сла­д­ко­дум­ни­ца­та Стой­ка Те­о­до­си­е­ва.

Ка­то човек, кой­то ви­на­ги през по­с­ле­д­ни­те го­ди­ни е на­с­то­я­вал пред ав­то­ра то­зи не­гов сбор­ник да ви­ди бял свят, Ст.Те­о­до­си­е­ва ка­за:”Ра­д­вам се кол­ко­то ав­то­ра, че на­п­ра­ви та­зи кни­га, ко­я­то ще ви по­дей­с­т­ва ка­то бал­сам за ду­ша­та, ка­то ка­тар­зис”. И ка­то не­гов въз­тор­жен чи­та­тел тя раз­ка­за за удо­вол­с­т­ви­е­то и на­с­ла­да­та, с ко­и­то е про­че­ла книгата, ка­то от­к­рои та­лан­та на Б.Ни­ко­лов и осо­бе­но чу­в­с­т­во­то му за ху­мор.

Спе­ци­ал­но за по­во­да от Со­фия бе­ше при­с­ти­г­на­ла и ува­жа­ва­на­та по­е­те­са и жур­на­ли­с­т­ка Пе­тя Цо­ло­ва, ко­я­то е и ре­да­к­тор на “Душата ми – антена”. Тя съ­що е от хо­ра­та, по­д­ти­к­на­ли ав­то­ра към на­пи­с­ва­не­то на то­зи сбор­ник.

Раз­ка­за за пло­до­т­вор­ни­те кон­та­к­ти ме­ж­ду ав­тор и ре­да­к­тор, за дъл­гия твор­че­с­ки про­цес по вре­ме на спи­с­ва­не­то, по­д­бо­ра на твор­би­те и из­да­ва­не­то на сбор­ни­ка.

„Кни­га, на­пи­са­на от един до­бър, оби­чащ хо­ра­та и жи­во­та, ин­те­ли­ген­тен чо­век с чу­в­с­т­во за ху­мор. Та­зи кни­га те ос­та­вя по-до­бър в то­ва сви­ре­по вре­ме, в ко­е­то жи­ве­ем”-ка­за още Пе­тя Цо­ло­ва за Бо­жи­дар Ни­ко­лов-тво­ре­цът, кой­то „умее да ка­з­ва ис­ти­на­та в сво­и­те твор­би, без да те на­съ­с­к­ва сре­щу чо­ве­ка и жи­во­та”. Тя от­к­рои раз­ка­зи­те: „По­сия за ме­ч­ка” , „Ръ­це­те на ба­ща ми”, „Де­ни­но се­ме” и др., на­пи­са­ни с май­с­тор­с­ко­то уме­ние на  Б.Ни­ко­лов-по­з­на­ва­ча на ман­та­ли­те­та и усе­ща­ни­я­та  на сел­с­кия чо­век.

Да мо­жеш да пи­шеш свя­с­т­но есе, ма­лък раз­каз, им­п­ре­сия / тън­ка ра­бо­та!/ тря­б­ва да при­те­жа­ваш ря­дък дар-ка­за ре­да­к­то­рът  Пе­тя Цо­ло­ва. Скром­но и ла­ко­ни­ч­но ав­то­рът Бо­жи­дар Ни­ко­лов съ­що го­во­ри на сре­ща­та/ „по-до­б­ре пи­ша, от­кол­ко­то го­во­ря”/. Ка­за, че раз­ка­зи­те на­и­с­ти­на са пре­жи­ве­ни ис­то­рии, ама не съ­в­сем. Не ма­лък е и де­лът на из­ми­с­ли­ца­та.

По­со­чи и при­ме­ри в по­т­вър­ж­де­ние на те­за­та, че ле­с­но не се пи­ше къс раз­каз- с мал­ко ду­ми да ка­жеш то­ва, ко­е­то имаш ка­то идея. И по­ка­ни ау­ди­то­ри­я­та  за въ­п­ро­си. По вре­ме на про­я­ва­та при­съ­с­т­ва­щи­те има­ха удо­вол­с­т­ви­е­то да чу­ят и да се на­с­ла­дят на ня­кол­ко от раз­ка­зи­те от но­ва­та кни­га на Б.Ни­ко­лов в та­лан­т­ли­во­то из­пъл­не­ние на Ру­мя­на Ди­ми­т­ро­ва, Ве­ли­ч­ка Вла­ди­ми­ро­ва и ак­тьо­ра Пе­тър Пе­т­ров.

За­ряд от про­ле­т­но на­с­т­ро­е­ние вне­се и из­не­се­на­та му­зи­кал­на про­г­ра­ма. С по­з­д­ра­в­ле­ния, сър­де­ч­ни пре­г­ръ­д­ки, цве­тя и с вси­ч­ко ос­та­на­ло, ка­к­то си му е ре­дът за по­до­б­на пре­зен­та­ция, при­к­лю­чи про­дъл­жи­ла­та по­ве­че от два ча­са твор­че­с­ка­та сре­ща.

Еки­път на „Зна­ме” съ­що по­з­д­ра­вя­ва ко­ле­га­та Бо­жи­дар Ни­ко­лов с не­го­вия ус­пех!

По­же­ла­ния за здра­ве и но­ви твор­че­с­ки вър­хо­ве!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.