-Цялата театрална студия към Първо СУ „Св.Седмочисленици” представи блестящо художествената композиция „Разпита на Левски” по време на отбелязването на 144-ата годишнина от смъртта на Апостола. Какво е чувството, дори за кратък момент да си на неговото място, потърсихме отговор от единадесетокласника Никола Георгиев, чиято отговорна задача бе да изиграе Левски.
-За мен тази задача беше огромна чест! Благодаря на нашия ръководител Иван Иванов за подкрепата и възможността да се доближа толкова до характера на Левски и да го предам по този начин. Дори на сцена да си на мястото на Апостола е отговорност, сила, вълнение, бушуващи емоции – една минимална част от това, което той е изпитвал по време на Разпита, и с всичко, което е бил във всяка една ситуация.
-Адмирации за твоето превъплъщение в един от най-обичаните национални герои! Образът на Левски наистина оживя в Търговище, а освен таланта, приликата ти с Апостола на българската свобода още повече развълнува публиката. Какви отзвуци стигнаха до теб след края на сцената?
-За мен тази оценка означава много! Наистина исках да пресъздам образа на Левски, така, че точно на този ден колкото може повече хора да го усетят. Винаги може повече и по-добре, но се получи, за което цялата студия се радваме. След сцената дойдоха много хора да ни поздравят, повечето от тях не ги познаваме. Най-развълнувано бе семейството ми, а всички казваха колко много приличам на Левски, поздравиха ме приятели, познати, учители. Благодаря на всички за подкрепата. По този начин пазим спомена и историята живи, тъй като ние сме наследници на тези национални герои. Да ги помним, почитаме, да говорим за тях и това, което са били, е най-малкото, което можем да направим.
-Какво би казал на Левски днес?
-Бих му благодарил за всичко което е направил за България и за нас, българите, но и бих го попитал дали, като гледа днешните българи, си е струвало да даде живота си. Едва ли е възможно да му се отблагодарим за делата, както на него, така и на другите дали живота си за свободата ни. Иска ми се повече хора да се замислят за това, което правят, да не петнят паметта им, а напротив – да имат този силен дух, морал, ценности, характер, мислене, поведение, родолюбие.
-Личи си, че имаш специално отношение към актьорската игра, как един млад човек се увлича в тази идея? Талант, мечта или призвание?
-И трите! Желанието ми да се развивам в тази сфера е от много години. Първото ми участие в пиеса беше в седми клас, когато учех в Първо ОУ „Христо Ботев”. Тогава поставихме „Котаракът в чизми”, а аз изиграх средния брат. От тази учебна година съм много радостен, че съм част от театралната студия към Първо СУ. В първото ни представление – „170 години светско образование”, ми беше поверена ролята на Петко Рачов Славейков. След това поставихме „Снежанка”, където изиграх принца, а последната ми роля бе тази на Апостола. Най-голямата ми мечта е да се занимавам с това и занапред – да ми бъде едновременно хоби и професия.
–Разбрахме, че си участвал и във филм, ще разкажеш ли на нашите читатели повече за това?
-Мой приятел ми каза, че ще има кастинг за холивудска продукция в България и реших да кандидатствам за обявата. Въпреки че срокът за подаване на документите беше изтекъл, майка ми ме насърчи все пак да опитам. И без да очаквам, те ми се обадиха, че са ме избрали. Подписах договор и не мога много да Ви издавам /смее се/, но беше много хубаво изживяване за мен. Още през първия снимачен ден всички се отнесоха с много добро отношение към мен, подкрепиха ме и участвах в една от сцените. Имах възможността да видя отблизо Джерард Бътлър, Гари Олдман, Уилям Дефо, Били Боб Торнтън и др. Беше невероятно преживяване, а със заплатата почерпих приятелите си. Гордея се, че първата ми работа беше в холивудска продукция, а и от друга страна моята мечта е да стана актьор. Това невероятно преживяване за мен беше като първата стъпка в сбъдването на моята мечта. Повече за филма ще видите, като излезе!
-Желаем ти много успехи напред!
-Благодаря!
Интервю на Симона Алексиева