„Простено-прости”

Разговор със Сефка ПЕТРОВА, богослов, преподавател в Неделното училище към храм „Успение Богородично”

В навечерието сме на Сирни Заговезни-Деня на Прошката. На този ден казваме”Простено-прости!”, т.е.” аз ти прощавам и ти ми прости”, защото и в Библията е казано, че който не прости прегрешенията на ближния си, и Бог няма да прости неговите. Впрочем, само човек с дълбок вътрешен мир и душевност може искрено да прости и да поиска прошка.

Стефка Петрова Добрева има две дъщери на почти 5 и 22 години. Завършила съм Богословие и Връзки с обществеността. От 1997 година ръководя Неделното училище към Храм “Св.Успение Богородично”-Търговище. 

Г-жо Петрова, нека първо уточним: редно ли е по-възрастен член от семейството да иска прошка от по-младите?

Православната църква е установила средства, чрез които да подпомага  християните по пътя на духовно им  израстване. Едно от тези средства е взаимното опрощаване. Всяка година , в един точно определен неделен ден,  всички  са призовани към взаимно прощение. Това е т.нар. Неделя на всеопрощението, след която започва Великият пост. В деня на всеопрощението православните християни посещават богослужението в храма: време за преглед и самооценка на отношенията си към родители, деца, близки, приятели, познати и колеги; чуват  в храма  призива  да простят на всички всичко (с което те съзнателно или несъзнателно са ги огорчили, наранили), да им подадат ръка с братско чувство и да ги помолят и те да простят на тях. “Простено-прости!” това означава, че първо ти прощаваш на този, който те е наскърбил и едва тогава молиш него и той да стори същото. Когато и двамата направят това искрено, на душите олеква, сърцата се стоплят. Понякога се случва и да си измисляме причини, за да не простим. Някои казват: „Първо младите трябва да искат прошка!” Други: „Първо подчинените да поискат прошка от началниците си!” Трети: „Той не заслужава прошка, защото не осъзнава какво ми е навредил.!” Та нали Сам Бог  уми   нозете на учениците си! Той каза, че който иска да е по-голям – трябва да стане слуга (Мат. 23:11). Който пръв прости и сам поиска прошка, получава по-голяма награда. И със сигурност е „по-голям” по възраст, защото е придобил мъдрост. От всички неща, на които трябва да научим децата си през първите години от живота им, това е един от трудните уроци. Всички искаме децата ни да са добри, учтиви, да уважават останалите хора и да изискват уважение в замяна. Да поискаме  прошка от детето си показва уважение към личността му, което уважение ще се върне при вас.  Децата са изключително прощаващи, особено когато видят, че признаваме грешките си.

-И тъй като Вие работите с децата в Неделното училище- проявяват ли младите  интерес към този ритуал, който вероятно би трябвало първо да тръгне от семейството?

-Трудно е да прояват интерес. Но, с времето ще се убедят сами, че това е нещо постижимо, добро и особено важно. Зашото още от най-ранните години на детето, се случва то да преживява различни кофликтни ситуации и при децата има силно развито чуство за справедливост и е трудно да обясним защо е хубаво да се извиним и да се поиска прошка от някой , който „не заслужава”. Но, сега е времето да се говори за това. Конфликтите при децата съществуват. Независимо дали вкъщи проявява непослушание и агресия, спори с нас или се кара с приятелче заради играчка, това  се случват дори на най- общителните и добри деца.  В  детска възраст  е по-лесно да бъде забравена причината, но, когато децата започнат да растат, конфликтите остават в съзнанието им по-продължително. Много по-добре за тях е да се научат да прощават от малки, вместо да се превърнат в ядосани  и наранени възрастни. И ние, отговорните за тяхното възпитание,  ясно трябва да си дадем сметка за едно!  Научихме  ли детето си да обича? Научихме ли го  да се моли? Показахме  ли  с примера си какво ще рече смирение? Виждало ли ни  е да отстъпваме, да искаме  прошка? Виждало ли ни  е да издържаме болката, без да протестираме  и да се възмущаваме? Виждало ли ни  е да  въприемамае неуспеха си като повод да се приближим до Бога и да бъдем  по-смирени? Виждало ли ни е  да си признаваме  своите  грешки? Да научим децата си да преодолеят гнева и да простят не е толкова лесно. Дори на възрастните ни е трудно да простим! Просто трябва да сме подготвени, че няма да се случи веднага. Прошката е важна част от живота и човешките взаимоотношения. Когато обидиш своя приятел, кой може да отмени обидата: ти или твоят приятел? Ясно е, че ти не можеш вместо твоя приятел да си простиш. Не само, че не можеш сам да отмениш обидата, нанесена на приятел, но това не могат да направят нито всички хора на земята Можеш за тази обида да постиш 10  години, да се разкайваш цял живот, да прекараш безсънни нощи,  на практика всичките ти добродетелни усилия могат да останат напразни, ако твоят обиден приятел не благоволи да го обезсили и прости. Раздори и конфликти  си случват, а с тях идва и възможността да се учим и да израснем – ако простим, оставим гнева да отмине и позволим на личността си да се развие. Да научим на това и децата си може да е предизвикателство, но си заслужава.

-Вие самата от кого ще поискате и на кого ще дадете прошка?

-Със сигурност това ще са най- близките ми , моите деца, моето семейство. Защото със сигурност не съм била най- добрият пример за подражание. Защото може би съм се ядосвала безпричинно понякога,  уморена  и нежелаеща да чуе какво мислят моите деца? Или защото не съм показала достатъчно пъти, че да се иска прошка и да се прости на този, който те е наранил,  не е толкова трудно. След това ще поискам прошка от родителите си, от духовните наставници и близките си.

Интервю на Деяна Вълчева

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.