С ин­те­рес и въл­не­ние про­с­ле­дих те­ле­ви­зи­он­но­то пре­да­ва­не /по Ка­нал 3, на 19.12.2016 г./ на ро­до­лю­би­ва­та кам­па­ния „Чу­де­са­та на Бъл­га­рия”, ор­га­ни­зи­ра­на от в-к „Стан­дарт”. В ка­те­го­рия „Ар­хе­о­ло­ги­че­с­ки от­к­ри­тия” пър­ва на­г­ра­да бе да­де­на на дре­в­ния град край Тър­го­ви­ще – Ми­си­о­нис. Кме­тът на Тър­го­ви­ще д-р Да­рин Ди­ми­т­ров по­лу­чи на­г­ра­да­та в ре­с­пе­к­ти­ра­ща­та об­с­та­но­в­ка на На­ци­о­нал­ния ис­то­ри­че­с­ки му­зей.

Ра­д­вах се, а ми­с­ли­те ми ме вър­на­ха в ран­на­та про­лет на 1960 г.То­га­ва, за­е­д­но със съ­п­ру­га ми Ди­ми­тър Ов­ча­ров, за пръв път, с про­фе­си­о­на­лен по­г­лед, по­се­ти­х­ме „Кру­мо­во ка­ле”. Аз, ка­то ме­с­тен ка­дър бях ид­ва­ла и пре­ди, в пар­ка има­ше сре­д­но­ш­кол­с­ки ла­гер. Там ле­ту­вах през юли 1949 г. Раз­хо­ж­да­х­ме се и до „Кру­мо­во ка­ле”, но не пре­д­по­ла­га­х­ме, че там са раз­ва­ли­ни­те на дре­в­ния Ми­си­о­нис…

Ко­га­то за­по­ч­на­х­ме ра­бо­та в съ­з­да­ва­щия се Ок­ръ­жен му­зей, наш кон­сул­тант бе­ше ува­жа­ва­ни­ят ис­то­рик Иван Ха­ла­джов. С не­го спо­де­ля­х­ме на­ме­ре­ни­я­та си. Той на мла­ди­ни бе­ше об­хо­дил вси­ч­ки ме­с­т­но­с­ти око­ло гра­да, из­ве­с­т­ни с ос­тан­ки от ми­на­ло­то. По­м­ня ду­ми­те на Иван Ха­ла­джов: „Оти­вай­те на „Кру­мо­во ка­ле”! Не го из­пу­с­кай­те! Се­га, до­ка­то го­ра­та не се е раз­ли­с­ти­ла и тре­ви­те не са из­бу­я­ли, ка­че­те се на „Кру­мо­во ка­ле”! Има­ня­ри­те са го на­ду­п­чи­ли ка­то хо­лан­д­с­ко си­ре­не. Но там се крие не­що го­ля­мо!”

Има­ня­ри­те бя­ха „про­ду­п­чи­ли” обе­к­та на­и­с­ти­на ка­то хо­лан­д­с­ко си­ре­не. Из ду­п­ки­те съ­би­ра­х­ме ке­ра­ми­ч­ни къ­со­ве, ко­и­то без­по­г­ре­ш­но ни ори­ен­ти­ра­ха в да­ти­ро­в­ка­та и зна­чи­мо­ст­та на обе­к­та.

Сли­за­х­ме по скло­на и под раз­то­пи­лия се сняг в ця­ла­та ме­с­т­ност се от­к­ри­ва­ха сле­ди от раз­ли­ч­ни пе­ри­о­ди. Осо­бе­но впе­ча­т­ле­ние ми на­п­ра­ви фи­на­та рим­с­ка ке­ра­ми­ка, ко­я­то бе­ше пря­с­но раз­ко­па­на при за­са­ж­да­не­то на бо­ро­ва­та го­ра в Пар­ка. Тя бе­ше не­по­с­ре­д­с­т­ве­но зад сгра­да­та на он­зи сре­д­но­ш­кол­с­ки ла­гер, в кой­то аз ле­ту­вах през юли 1949 г. По­с­ле та­зи сгра­да бе­ше хо­тел. Не зная да­ли съ­ще­с­т­ву­ва ве­че. Бо­ро­ва­та го­ра то­га­ва бе­ше на­с­ко­ро за­са­де­на. Бор­че­та­та бя­ха из­ра­с­на­ли, но все още – мал­ки. Зе­мя­та око­ло тях бе­ше от­к­ри­та и по нея све­т­ле­е­ха обил­но раз­п­ръ­с­на­ти ке­ра­ми­ч­ни фра­г­мен­ти, ве­ро­я­т­но от рим­с­ко се­ли­ще.

В Тър­го­ви­ще до­й­до­х­ме от му­зея във Ве­ли­ко Тър­но­во. Там , след за­вър­ш­ва­не на Со­фий­с­кия уни­вер­си­тет „Кли­мент Ох­ри­д­с­ки”, бя­х­ме цен­т­рал­но раз­пре­де­ле­ни. При  де­жур­с­т­ва­та си с удо­вол­с­т­вие во­дех по­се­ти­тел­с­ки­те гру­пи на от­к­ри­ти­те обе­к­ти Ца­ре­вец, Асе­но­ва ма­ха­ла, Тра­пе­зи­ца. За­по­ч­нах да си ме­ч­тая как от Тър­го­ви­ще, при ре­до­вен тран­с­порт, ще мо­жем да по­ка­жем на на­ши­те по­се­ти­те­ли и та­зи кре­пост, с пре­к­ра­с­на­та гле­д­ка, ко­я­то се раз­к­ри­ва­ше…

Още сле­д­ва­ща­та го­ди­на за­по­ч­на­х­ме раз­ко­п­ки­те. Ра­бо­те­х­ме с уче­ни­ци – сре­д­но­ш­кол­ци и си­гур­но мно­го от тях още си спом­нят ен­ту­си­а­з­ма и ра­до­ст­та, с ко­я­то по­с­ре­ща­ме вся­ко от­к­ри­тие: ед­на ба­зи­ли­ка, вто­ра с кръ­щел­на /ба­п­ти­с­те­рий/ за въз­ра­с­т­ни хо­ра, кре­по­с­т­на­та сте­на, ку­ли­те и т.н. По­м­ня как тър­го­ви­щен­ци ид­ва­ха да ви­дят ка­к­во се раз­к­ри­ва. По­ня­ко­га бя­ха до­с­та, че ни пре­че­ха на ра­бо­та­та…

На­г­ра­да­та е до­бър сти­мул за ко­ле­к­ти­ва на му­зея в Тър­го­ви­ще и осо­бе­но за ар­хе­о­ло­зи­те. Те пре­о­до­ля­ват до­с­та тру­д­но­с­ти, за да  про­дъл­жа­ват раз­к­ри­ва­не­то, кон­сер­ви­ра­не­то и ре­с­та­в­ри­ра­не­то на обе­к­та. Те­зи дей­но­с­ти са свър­за­ни с фи­нан­со­ви сре­д­с­т­ва, чи­е­то оси­гу­ря­ва­не /ка­к­то се­га в кри­зи­с­ни го­ди­ни/ не е ле­с­но…

Ма­рия Ов­ча­ро­ва