ПРЕМИЕРА НА КНИГАТА “ПОД ЗНАМЕТО НА БУНТА”

ЕВ­ТИМ ЕВ­ТИ­МОВ НА­ПИ­СА: “ПО­Е­ТИ­Ч­НИ­ЯТ РО­МАН НА СТЕ­ФАН НИ­КО­ЛА­ЕВ „ПОД ЗНА­МЕ­ТО НА БУН­ТА”
Е НЕ СА­МО ЧЕ­ТИ­ВО ЗА РО­ДО­ЛЮ­Б­ЦИ. ТОЙ Е ПА­МЕ­ТЕН ФО­ТО-ЛЕ­ТО­ПИ­СЕН УЧЕ­Б­НИК ПО ИС­ТО­РИЯ!”

– Г-н Ни­ко­ла­ев, пре­д­с­тои тър­же­с­т­ве­на пре­ми­е­ра на Ва­ша­та кни­га „Под зна­ме­то на бу­нта”, ор­га­ни­за­то­ри на ко­я­то са Об­щи­на Тър­го­ви­ще, Ре­ги­о­нал­ни­ят ис­то­ри­че­с­ки му­зей и Ре­ги­о­нал­на би­б­ли­о­те­ка „Пе­тър Стъ­пов”. Ко­га ще се слу­чи то­ва?

– На 26 яну­а­ри, че­т­вър­тък, от 17.30 ч. в за­ла­та на Ре­ги­о­нал­на­та би­б­ли­о­те­ка в Тър­го­ви­ще. А по обяд, от 11.30 ч. в съ­щия ден, все­ки мо­же да по­се­ти къ­ща­та-му­зей на Ни­ко­ла Си­мов – Ку­ру­то, ко­га­то ще пре­дам със спе­ци­ал­на тър­же­с­т­ве­на це­ре­мо­ния кни­га­та на жи­во­та ми „ПОД ЗНА­МЕ­ТО НА БУН­ТА” (в две ча­с­ти) на ди­ре­к­то­ра г-жа Ма­г­да­ле­на Же­че­ва. За мен то­зи миг ще ос­та­не ка­то един от най-па­ме­т­ни­те в мо­я­та че­т­вър­т­ве­ко­в­на твор­че­с­ка, жур­на­ли­с­ти­че­с­ка и из­да­тел­с­ка дей­ност. По­с­ле при­съ­с­т­ва­щи­те, ме­ж­ду ко­и­то ще има вну­ши­тел­на гру­па от въз­пи­та­ни­ци­те на спор­т­но­то учи­ли­ще „Ни­ко­ла Си­мов”, ще по­д­не­сат цве­тя и вен­ци пред па­ме­т­ни­ка на зна­ме­но­се­ца на Бо­те­ва­та че­та.

– Та­зи про­я­ва е за­ле­г­на­та в кул­тур­на­та про­г­ра­ма на тър­же­с­т­ве­но­то че­с­т­ва­не на пра­з­ни­ка на Тър­го­ви­ще по слу­чай Ос­во­бо­ж­де­ни­е­то на гра­да от ос­ман­с­ко иго и то­ва още по­ве­че Ви пра­ви по­ет-ро­до­лю­бец. А кое Ви на­ка­ра да въз­пе­е­те в до­ку­мен­та­лен фо­то-по­е­ти­чен ро­ман жи­во­та и де­ло­то на Ку­ру­то?

– То­ва е дъл­га ис­то­рия, ко­я­то съм раз­ка­зал по­д­ро­б­но в пре­д­го­во­ра към чи­та­те­ли­те и в две­те ча­с­ти на ро­ма­на си. Аз при­е­мам био­г­ра­фа на Ни­ко­ла Си­мов и па­т­рон на Ре­ги­о­нал­на­та тър­го­ви­щ­ка би­б­ли­о­те­ка Пе­тър Стъ­пов, ка­к­то и не­бе­зи­з­ве­с­т­ния бе­ле­т­рист и фол­к­ло­рист Ди­ми­тър Оси­нин за свои съ­а­в­то­ри, тъй ка­то по те­х­ни­те до­ку­мен­тал­ни бе­ле­т­ри­с­ти­ч­ни кни­ги аз съ­т­во­рих в ри­му­ва­ни сти­хо­ве на­с­то­я­щия си по­е­ти­чен ро­ман за Ку­ру­то и хра­б­ра­та Бо­те­ва че­та.

– А за­що та­зи Ва­ша по­х­вал­на па­т­ри­о­ти­ч­на и твор­че­с­ка изя­ва е по­с­ве­те­на на по­кой­ния и лю­бим Ваш шу­мен­с­ки учи­тел Ге­ор­ги Цве­т­ков?

– За­що­то той е гла­в­на­та при­чи­на да го има ро­ма­на днес на бял свят. В про­дъл­же­ние на 40 го­ди­ни ни­кой не се е се­тил да въз­пее ге­ро­и­з­ма на без­с­т­ра­ш­ния зна­ме­но­сец. Сто­рих го с на­де­ж­да­та, че ще на­ка­рам пре­д­с­та­ви­те­ли­те на мла­до­то по­ко­ле­ние на де­мо­к­ра­ти­ч­на Бъл­га­рия и от ро­д­ния край на Ку­ру­то да се по­чу­в­с­т­ват по-го­ле­ми бъл­га­ри и ис­тин­с­ки ро­до­лю­б­ци! Че­ти­ри го­ди­ни из­пъл­ни­ха моя твор­че­с­ки и из­с­ле­до­ва­тел­с­ки път към без­с­мър­ти­е­то на Зна­ме­но­се­ца, кой­то и днес ме вдъ­х­но­вя­ва със сво­я­та пре­да­ност и вяр­ност към ро­ди­на­та!

– Вие, ос­вен то­зи до­ку­мен­тал­но-по­е­ти­чен ро­ман, през ми­на­ла­та го­ди­на из­да­до­х­те и ед­на дру­га цен­на сти­хо­т­вор­на кни­га – „Апо­с­тол­ки сле­ди”, по­с­ве­те­на на Та­ньо вой­во­да и пъ­тя на не­го­ва­та че­та до вър­ха на без­с­мър­ти­е­то Кер­чан ба­ир край по­по­в­с­ко­то се­ло Ап­ри­ло­во. А от Ва­шия ре­к­ла­мен ме­ни­джър Ми­ле­на Ив. Ва­си­ле­ва на­у­чи­х­ме, че е под пе­чат и ед­на дру­га Ва­ша по­е­ти­ч­на кни­га, оза­г­ла­ве­на „Апо­с­то­лът от Шу­мен”. Тя е по­с­ве­те­на на Па­на­йот Во­лов. Има­те ли и дру­ги из­да­де­ни кни­ги през ми­на­ла­та го­ди­на?

– Спо­ред мен Ни­ко­ла Си­мов, Та­ньо вой­во­да и Па­на­йот Во­лов са три­ма­та най-зна­чи­ми ге­ро­и­ч­ни апо­то­ли в ис­то­ри­я­та на на­шия бъл­гар­с­ки Се­ве­ро­и­з­ток и за­с­лу­жа­ват да се уве­ко­ве­ча­ва тя­х­но­то бор­че­с­ко де­ло, в име­то на на­ша­та Сво­бо­да. Бя­ха от­пе­ча­та­ни и дру­ги две мои па­т­ри­о­ти­ч­ни по­е­ти­ч­ни кни­ги – „Жи­ва зе­мя” (ис­то­ри­че­с­ка ле­то­пис на ро­д­но­то ми се­ло Га­го­во, ка­к­то и за ме­с­т­на­та тра­кий­с­ка гро­б­ни­ца, ед­на от най-го­ле­ми­те на Бал­ка­ни­те). Дру­га­та кни­га се пре­вър­на в мост на дру­ж­ба­та ме­ж­ду два бра­т­с­ки на­ро­да в го­ди­ни­те на пре­хо­да и се на­ри­ча „Би­то­ля – сър­це на оби­ч­та”.

– То­ва е за­ви­д­но и за­с­лу­жа­ва по­х­ва­ла и при­з­на­ние. Но все пак, коя е Ва­ша­та най-цен­на кни­га до­се­га?

– „ПОД ЗНА­МЕ­ТО НА БУН­ТА”, ко­я­то съ­т­во­рих с по­мо­щ­та на мно­го мои вер­ни кон­сул­тан­ти и при­я­те­ли. Но тук е мя­с­то­то да по­со­ча име­то на из­тъ­к­на­тия шу­мен­с­ки ки­но­де­ец и фо­то­г­раф Ва­лен­тин Ива­нов, кой­то от­да­де своя все­о­т­да­ен труд и съ­у­мя с про­фе­си­о­нал­но­то си уме­ние и вро­ден гра­фи­чен усет да спо­мо­г­не за осъ­ще­с­т­вя­ва­не­то на об­ща­та ни ро­до­лю­би­ва идея. Бла­го­да­ря му от сър­це!

– А на кои дру­ги хо­ра сте бла­го­дар­ни в об­ща­та Ви твор­че­с­ка и из­да­тел­с­ка ми­сия за „кни­га­та на жи­во­та” Ви?

– На по­кой­ния ми от­го­во­рен ре­да­к­тор Ев­тим Ев­ти­мов, ре­да­к­то­ри­те Ма­тей Шо­п­кин и Пла­мен Ге­ор­ги­ев и, ка­к­то ве­че спо­ме­нах – де­се­т­ки пре­да­ни кон­сул­тан­ти, ме­ж­ду ко­и­то се от­к­ро­я­ват име­на­та на Ма­г­да­ле­на Же­че­ва, Ро­си­ца Ку­ца­ро­ва, Иван А. Ва­си­лев, Ру­мя­на Ди­ми­т­ро­ва, д-р Кра­си­мир Ми­рев, Ни­ко­лай Ан­ге­лов, Явор Ку­юм­джи­ев, Ра­до­с­лав Чер­ке­зов, Ве­се­лин Ка­с­чи­ев, Ро­си­ца Мар­че­ва и още мно­го дру­ги, на ко­и­то съ­що без­к­рай­но бла­го­да­ря!

– Ус­пех! И на до­бър час!

Раз­го­во­ра во­ди:

Де­я­на Въл­че­ва

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.