Д-р Емил АБА­ДЖИ­ЕВ от го­ди­ни е за­ве­ж­дащ Аку­ше­ро-ги­не­ко­ло­ги­ч­но­то от­де­ле­ние в тър­го­ви­щ­ка­та бол­ни­ца. По-мла­ди­те му ко­ле­ги го оп­ре­де­лят ка­то „ма­г­не­ти­ч­ни­ят ари­с­то­к­рат”, кой­то ви­на­ги мо­же да те раз­бе­ре, на­сър­чи и по­о­щ­ри в ра­бо­та­та.

Го­с­ту­ва­ме в АГ-от­де­ле­ни­е­то дни пре­ди Де­ня на ро­дил­на­та по­мощ, за да усе­тим на жи­во и да от­ра­зим ат­мо­с­фе­ра­та в то­зи най-ва­жен се­к­тор, от кой­то тръ­г­ва чо­ве­ш­ки­ят жи­вот.

– Д-р Аба­джи­ев, ако тря­б­ва да се обър­не­те към своя ко­ле­к­тив, ка­к­во би­х­те им ка­зал в на­ве­че­ри­е­то на про­фе­си­о­нал­ния Ви пра­з­ник?

-Ед­но го­ля­мо БЛА­ГО­ДА­РЯ! Бла­го­да­ря за уси­ли­я­та, ко­и­то по­ла­гат все­ки в сво­я­та сфе­ра на аб­со­лю­т­но не­по­з­на­тия за об­ще­с­т­во­то ни труд, за дра­ма­ти­ч­ния ан­га­жи­мент, кой­то вси­ч­ки имат към па­ци­ен­ти­те, за да мо­гат ко­га­то  из­ли­зат от­тук, да си тръ­г­ват с ус­ми­в­ка! От сър­це бла­го­да­ря на  ко­ле­ги­те -ле­ка­ри, на аку­шер­ки­те, на ме­ди­цин­с­ки­те се­с­т­ри, на са­ни­тар­ки­те, на вси­ч­ки, ко­и­то с тру­да си ут­вър­ж­да­ват пре­с­ти­жа на АГ-от­де­ле­ни­е­то.

-Не мо­же да не за­по­ч­нем със ста­ти­с­ти­ка­та око­ло ра­ж­да­е­мо­ст­та. На­до­лу, на­ли?

-Та­ка е. От­ка­к­то се во­ди ста­ти­с­ти­ка, 2016 г. е с най-мал­ко ро­де­ни де­ца. Тър­го­ви­ще е част от тен­ден­ци­я­та- око­ло 700 де­ца са но­во­ро­де­ни­те при нас през из­ми­на­ла­та го­ди­на, 740 де­ца са ро­де­ни през 2015 г., а 780-през 2014 г. С око­ло 40  на­ма­ля­ват при нас бе­бе­та­та вся­ка го­ди­на. При­чи­ни­те са яс­ни, те са ком­п­ле­к­с­ни и най-мал­ко са ме­ди­цин­с­ки. Пре­ди вси­ч­ко те са со­ци­ал­ни, ко­ре­нят се в за­дъл­бо­ча­ва­щия се де­мо­г­ра­ф­с­ки срив.

-Как сте с ка­д­ри­те, обе­з­пе­че­но ли е от­де­ле­ни­е­то с ну­ж­ния ме­ди­цин­с­ки пер­со­нал?

-Осо­бе­но се гор­дея с два­ма­та спе­ци­а­ли­зан­ти при нас: д-р Ро­си­ца Ве­ли­но­ва и д-р Ди­мо Ди­мов, кой­то е от Шу­мен. Мо­же да се ка­же, че  17 г. е раз­ли­ка­та от мла­дия спе­ци­а­ли­зант и сле­д­ва­щия по въз­раст ко­ле­га, ко­мен­та­рът е из­ли­шен. В от­де­ле­ни­е­то по­ма­га и ува­жа­ва­ни­ят д-р Ди­ми­тър Ще­рев, към не­го се об­ръ­ща­ме с „Учи­те­лю”, за­що­то той е то­ч­но та­къв за нас- от хо­ра ка­то не­го се учим на от­но­ше­ние, на въз­пи­та­ние, учим се на про­фе­сия… А и той, и ко­ле­ги­те на не­го­ва­та въз­раст са ли­ч­но­с­ти­те, ко­и­то през го­ди­ни­те  фор­ми­ра­ха на­шия про­фе­си­о­на­лен ми­ро­г­лед, бла­го­дар­ни сме им…

-Не­ка от­к­ро­им и дру­ги­те ле­ка­ри акушер-гинеколози…

-Ле­кар­с­ки­ят ни екип е в съ­с­тав: д-р Ири­на Скор­че­ва, д-рЯн­ка Ни­ко­ла­е­ва, д-р Ма­рио Ге­ор­ги­ев, д-р Здра­в­ко Пе­т­ров, д-р Бо­ян Фи­лев, д-р Мил­ка Лула­джи­е­ва, д-р Ро­си­ца Ве­ли­но­ва и д-р Ди­мо Ди­мов – всички те са отлични професионалисти. Раз­би­ра се, сред пер­со­на­ла има и дви­же­ние на ка­д­ри по раз­ли­ч­ни при­чи­ни, но в мо­мен­та тър­го­ви­щ­ко­то АГ-от­де­ле­ние е до­б­ре обе­з­пе­че­но ка­д­ро­во.

-Спо­ред ед­на  ста­ти­с­ти­ка в бол­ни­ца­та, Вие сте от­де­ле­ни­е­то с най-го­лям про­цент при­е­ти из­въ­но­б­ла­с­т­ни па­ци­ен­ти . На ка­к­во, спо­ред Вас, се дъл­жи то­ва?

-Да, тър­сят ни от мно­го гра­до­ве от стра­на­та: Шу­мен, Раз­г­рад, Сли­вен­с­ко. Тър­сят ни за­ра­ди вси­ч­ко, ком­п­ле­к­с­на е оцен­ка­та на па­ци­ен­та. На­при­мер, и в мо­мен­та има­ме ро­дил­ка от Шу­мен, ко­я­то ка­з­ва, че е до­ш­ла тук, за­що­то й е по-спо­кой­но да ро­ди. А ние зна­ем, че вси­ч­ко е въ­п­рос на от­но­ше­ние към па­ци­ен­та, на въз­мо­ж­но­с­ти, до­б­ра сре­да, ка­че­с­т­ва на ле­ка­ри­те, апа­ра­тур­на­та оси­гу­ре­ност. То­ва е, вси­ч­ко е ком­п­ле­к­с­но…

-През ме­сец се­п­тем­в­ри бе ор­га­ни­зи­ран бла­го­т­во­ри­те­лен кон­церт, оза­г­ла­вен “Рок за жи­вот”, в по­д­к­ре­па на АГ от­де­ле­нието в тър­го­ви­щ­ка­та бол­ни­ца­та. Вие по­д­к­ре­пи­х­те ини­ци­а­ти­ва­та и иде­я­та, до­ри при­съ­с­т­ва­х­те със си­на си. За ка­к­во ще бъ­де из­по­л­з­ва­на съ­б­ра­на­та су­ма от да­ре­ни­я­та?

-Пре­к­ра­с­но по­с­тъ­пи мо­то- клу­бът, кой­то ор­га­ни­зи­ра кон­цер­та. Те по­ка­за­ха сво­я­та со­ци­ал­на ан­га­жи­ра­ност и от­го­вор­ност, по то­зи на­чин. То­ва бе­ше ед­но стра­хо­т­но съ­би­тие, за ко­е­то съм бла­го­да­рен. Със съ­б­ра­на­та су­ма от бли­зо 6000 лв. тря­б­ва да се за­ку­пят апа­ра­ти. Това обаче ще прецени ръ­ко­во­д­с­т­во­то на МБАЛ – ка­къв то­ч­но апа­рат, на коя фир­ма, с ка­к­ви въз­мо­ж­но­с­ти и кол­ко броя мо­же да си по­з­во­ли.

-Не­про­с­тим про­пуск ще бъ­де, ако на­к­рая не Ви по­пи­таме за Ва­ши­те ро­ди­те­ли-  ба­ща Ви, д-р Вла­ди­мир Аба­джи­ев ра­бо­ти око­ло 40г. в АГО, 20 от ко­и­то бе­ше за­ве­ж­дащ от­де­ле­ни­е­то. Се­га, след го­ди­ни, за аку­шер ги­не­ко­ло­зи ка­то не­го и за ко­ле­ги­те му, които са ве­че по­кой­ни­ци – д-р Иво По­пов, д-р До­н­чев и др. си спом­ня­ме с ре­с­пект – то­ва бя­ха из­к­лю­чи­тел­ни ли­ч­но­с­ти и про­фе­си­о­на­ли­с­ти, еру­ди­ти, със зна­чим при­нос в тър­го­ви­щ­ко­то здра­ве­о­па­з­ва­не. Ка­к­ва­то е и Вашата майка д-р Дим­ка Аба­джи­е­ва, пе­ди­а­тър. Ра­до­с­т­но е, че Ва­ши­те ро­ди­те­ли ра­бо­тят и се­га, мно­го хо­ра ги тър­сят, за­що­то раз­чи­тат на ви­со­кия им про­фе­си­о­на­ли­зъм и ве­щи­на...

-Мо­и­те ро­ди­те­ли- те са из­к­лю­чи­тел­ни! Мно­го тру­д­но е да оце­ня­ваш сво­и­те ро­ди­те­ли, но бих ка­зал, че към тях ви­на­ги съм се от­на­сял ка­то към учи­те­ли, за­що­то то­ва са ед­ни не­ве­ро­я­т­но по­д­го­т­ве­ни, ка­дър­ни ле­ка­ри, ко­и­то пра­к­ти­ку­ват и до­се­га. То­ва са хо­ра, от ко­и­то съм „ку­пил” мно­го в про­фе­си­о­на­лен план. И се­га се кон­сул­ти­рам с тях, раз­чи­там на те­х­ния съ­вет. Бла­го­да­рен съм им за вси­ч­ко, да са жи­ви и здра­ви!

• По­з­во­ля­ва­ме си в края на раз­го­во­ра да от­п­ра­вим три бла­го­по­же­ла­ния:на Вас, д-р Аба­джи­ев, по­же­ла­ва­ме след го­ди­ни да до­ча­ка­те по­до­б­но си­но­в­но при­з­на­ние и от Ва­шия на­с­ле­д­ник! На на­ши­те уп­ра­в­ни­ци по­же­ла­ва­ме да оси­гу­ря­ват все по-до­б­ри ус­ло­вия и просперираща ико­но­ми­че­с­ка сре­да, за да се ра­ж­дат по­ве­че бе­бе­та в Бъл­га­рия! На це­лия до­с­то­ен екип на АГО от пре­к­ра­с­ни спе­ци­а­ли­с­ти по­же­ла­ва­ме в ут­ре­ш­ния ден- ве­се­ло от­п­ра­з­ну­ва­не на Де­ня на ро­дил­на­та по­мощ!

Милка Данева – старша акушерка:

По­ч­ти 40 го­ди­ни ра­бо­тя тук. Ня­ма по-до­б­ра про­фе­сия от на­ша­та. Тук се ра­ж­да жи­во­та! От тук за­по­ч­ва вси­ч­ко – и то са­мо до­б­ро­то! Ние сме бла­го­с­ло­ве­ни да ра­бо­тим та­зи про­фе­сия и да си я оби­ча­ме. Ня­ма аку­шер­ка, ко­я­то да не си оби­ча про­фе­си­я­та. Осе­за­тел­но на­ма­ля­ват ра­ж­да­ни­я­та, а то­ва е тен­ден­ция в ця­ла­та стра­на. За пе­ри­о­да от 1 до 15 яну­а­ри 2015 г. сме има­ли 40 ра­ж­да­ния, за 2016г. – 33, а за та­зи – 24. За съ­щия 15 -дне­вен пе­ри­од на­при­мер, в Кър­джа­ли, с ко­и­то сме би­ли през го­ди­ни­те бли­з­ки ка­то ста­ти­с­ти­ка по брой ра­ж­да­ния, се­га имат 4 ра­ж­да­ния.

• Ка­к­во Ви до­ве­де и ка­к­во Ви за­дър­жа в тър­го­ви­щ­ко­то Аку­ше­ро-ги­не­ко­ло­ги­ч­но от­де­ле­ние?

Д-р Димо Димов: Аз съм ро­дом от Шу­мен, за­вър­ших Ме­ди­цин­с­ка ака­де­мия – Со­фия. Още при пър­ва­та ми сре­ща с д-р Аба­джи­ев усе­тих не­го­вия ма­г­не­ти­зъм, идеалистичното му мислене, ха­ре­са­ха ми от­де­ле­ни­е­то и
ко­ле­к­ти­вът. За­по­ч­нах па­ра­лел­но да ра­бо­тя и в АГО, и в спе­ш­но от­де­ле­ние, ко­е­то съ­що мно­го ми по­ма­га да се раз­ви­вам. На про­фе­си­о­нал­но ни­во ра­бо­тят ле­ка­ри­те тук, с мно­го го­ля­ма енер­гия. Ис­ка ми се за­на­пред да се раз­ви­вам и в ин­ви­т­ро про­це­ду­ри­те и ре­п­ро­ду­к­ти­в­на­та ме­ди­ци­на.

 

Д-р Росица ВЕЛИНОВА: При мен при­чи­ни­те са ком­п­ле­к­с­ни – съ­п­ру­гът ми е гръ­ден хи­рург, 7-го­ди­ш­на­та ни дъ­ще­ря се раз­ви­ва до­с­та ус­пе­ш­но в сфе­ра­та на ху­до­же­с­т­ве­на­та гим­на­с­ти­ка, тре­ни­рай­ки в клуб „Але­г­ро” при Све­т­ла­на Ку­юм­джи­е­ва, ро­де­на съм в Тър­го­ви­ще, тук ус­т­ро­и­х­ме се­мей­с­т­во­то си. Имах въз­мо­ж­ност да ос­та­на в Со­фия, да ра­бо­тя в Пле­вен, но се­мей­с­т­во­то ми и сре­да­та, в ко­я­то по­па­д­нах в тър­го­ви­щ­ко­то АГО, ме за­дър­жа­ха тук. Аку­шер­с­т­во­то за мен се учи цял жи­вот, то­ва е ед­но из­ку­с­т­во, до­ка­то ги­не­ко­ло­ги­я­та се учи, тя е хи­рур­гия. Мо­ти­ви­ра ме до­б­ри­ят ко­ле­к­тив, ра­бо­та­та с мла­ди и здра­ви хо­ра, на­де­ж­да­та и оча­к­ва­не­то от по­я­ва­та на но­вия жи­вот. Да по­ма­га­ме да се по­я­вя­ва без­пре­пя­т­с­т­ве­но вся­ко ед­но де­те.

 

Те­о­до­ра Фе­о­до­ро­ва ро­ди­ла и вто­ра­та си дъ­ще­ря в АГО на

тър­го­ви­щ­ка­та бол­ни­ца. Мо­ми­чен­це­то но­си име­то Ра­ди­ми­ра, а ка­ка­та Ивай­ла е на 4 г.

“По­же­ла­вам на це­лия екип да са здра­ви и да са ви­на­ги та­ка все­о­т­дай­ни.

Оча­ро­ва­на съм и впе­ча­т­ле­на. Не съм се при­те­с­ни­ла за се­кун­да, це­ли­ят екип се гри­жи за мен и ме об­г­ри­ж­ва”.

Деяна Вълчева и Симона Алексиева