ДА ПОМНИМ ГЛАСА НА СТОЙНЕ

Ста­нах съ­п­ри­ча­с­тен с те­ма­та за Яс­т­ре­би­но пре­ди 2 го­ди­ни, от­ко­га­то кон­та­к­ту­вам със се­мей­с­т­ва­та на Ди­мо Ни­ко­лов от с.Хал­ва­джий­с­ко и на инж. Ма­ри­на Го­че­ва от гр. Тър­го­ви­ще. Два­ма­та са из­ве­с­т­ни в об­ла­ст­та ка­то би­в­ши ръ­ко­во­ди­те­ли на Тър­го­ви­щ­ки ок­ръг пре­ди про­мя­на­та.

В на­ши­те раз­го­во­ри и пи­с­ма, за­е­д­но с оцен­ка­та ни за дне­ш­но­то съ­с­то­я­ние на ро­д­на­та Бъл­га­рия, ни­ко­га не за­б­ра­вя­х­ме и на­ше­то де­т­с­т­во пре­ди 9 се­п­тем­в­ри 1944 г. и на­ша­та мла­дост през оне­зи „ом­ра­з­ни” за ня­кои 45 го­ди­ни. Ня­ма как да не е ста­ва­ло ду­ма и за те­ж­ки­те го­ди­ни по вре­ме на пар­ти­зан­с­ко­то дви­же­ние, в т.ч. и за слу­чи­ло­то се в с.Яс­т­ре­би­но. още по­ве­че, че в он­зи мра­чен де­кем­в­ри на 1943 г. и къ­ща­та на моя дне­шен при­я­тел Ди­мо Ни­ко­лов е би­ла за­па­ле­на, тъй ка­то има брат пар­ти­за­нин и се­с­т­ра по­ли­т­за­т­вор­ник.

Ка­к­то по­ве­че­то бъл­га­ри, и аз зна­ех ка­к­во е ста­на­ло в с.Яс­т­ре­би­но пре­ди го­ди­ни, но не зна­ех по­д­ро­б­но­с­ти­те и не бях по­се­ща­вал то­ва свя­то мя­с­то. Мо­и­те тър­го­ви­щ­ки при­я­те­ли ми по­да­ри­ха ре­ди­ца пе­ча­т­ни из­да­ния – бях по­ра­зен от по­д­ро­б­но­с­ти­те, ко­и­то на­у­чих. Съ­в­сем емо­ци­о­нал­но се по­я­ви­ха 32-те стра­ни­ци на кни­га­та ми „Яс­т­ре­би­но”. То­ва ста­на ме­сец пре­ди на­вър­ш­ва­не на 72 го­ди­ни от слу­чи­ло­то се и 600-те брой­ки на кни­га­та тръ­г­на­ха по своя път. Ос­вен два­ма­та ми при­я­те­ли Ди­мо и Ма­ри­на, при ком­п­ле­к­то­ва­не­то на кни­га­та, гла­в­но в оси­гу­ря­ва­не­то на сним­ков ма­те­ри­ал, го­ля­ма по­мощ ми ока­за об­ще­с­т­ве­ни­ч­ка­та от гр.Ан­то­но­во Не­ли Ни­ко­ло­ва. На­пи­сах та­зи кни­га не за то­ва да изя­с­ня­вам ня­ка­к­ви по­д­ро­б­но­с­ти по слу­чая, в та­зи на­со­ка вси­ч­ко е изя­с­не­но. Же­ла­ни­е­то ми бе­ше, за ста­на­ло­то в с.Яс­т­ре­би­но през ме­сец де­кем­в­ри 1943 г. да се го­во­ри, пи­ше и не се за­б­ра­вя.

Ако ние днес не се връ­ща­ме на­зад във вре­ме­то към ме­сец де­кем­в­ри 1943 г. и не спо­ме­на­ва­ме за из­вър­ше­на­та же­с­то­кост, то­ва оз­на­ча­ва, че не ува­жа­ва­ме ми­на­ло­то си, а от там, че ня­ма­ме и бъ­де­ще. През ме­сец юли 2016 г., за­е­д­но със съ­п­ру­га­та ми го­с­ту­ва­х­ме на на­ши­те при­я­те­ли от тър­го­ви­щ­кия край Ди­мо Ни­ко­лов и Не­ли Ни­ко­ло­ва и за­е­д­но по­се­ти­х­ме па­ме­т­ни­ка, къ­де­то са раз­с­т­ре­ля­ни 6-те яс­т­ре­бин­че­та – Па­ме­т­ни­ка с пла­че­щи­те май­ки, Па­ме­т­ни­ка – ко­с­т­ни­ца на за­ги­на­ли­те 112 ан­ти­фа­ши­с­ти от Ту­з­лу­ш­кия край, а съ­що та­ка и На­ци­о­нал­ния де­т­с­ки ком­п­лекс, по­с­т­ро­ен в чест на за­ги­на­ли­те де­ца в Бъл­га­рия по вре­ме на Съ­п­ро­ти­ва­та. Имай­ки пре­д­вид дне­ш­но­то от­но­ше­ние към па­ме­т­ни­ци­те на ан­ти­фа­ши­с­т­ка­та бор­ба, ко­и­то в го­ля­ма­та си част са за­не­ма­ре­ни и раз­ру­ше­ни, тук, в Яс­т­ре­би­но, не бе­ше та­ка. И че­ти­ри­те по­се­те­ни па­ме­т­ни­ка бя­ха в мно­го до­б­ро съ­с­то­я­ние. На­ли­це е тя­х­но­то пе­ри­о­ди­ч­но по­д­дър­жа­не. В до­б­ро съ­с­то­я­ние бя­ха и по­д­хо­ди­те към тях. То­ва пра­ви чест на об­ще­с­т­ве­но­ст­та в об­щи­на Ан­то­но­во.

Из­ми­на­ха 73 го­ди­ни от та­зи без­чо­ве­ч­на, вар­вар­с­ка раз­п­ра­ва на са­мо­за­б­ра­ви­ли се хо­ра над 18 ду­ши, в т.ч. и 6 де­ца край с.Яс­т­ре­би­но, ко­и­то без съд и при­съ­да са раз­с­т­ре­ля­ни. То­ва не тря­б­ва да се за­б­ра­вя. Не тря­б­ва да за­б­ра­вя­ме гла­са на 7-го­ди­ш­ния Стой­не – „Не ме уби­вай­те”, мо­лещ да бъ­де по­ща­ден.

Пе­тър Кън­чев,

с. Гор­но Па­в­ли­ке­ни, общ. Ло­веч

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.