По-до­лу по­ме­с­т­ва­ме по­з­д­ра­в­ле­ни­е­то от на­ша­та би­в­ша ко­ле­ж­ка Ма­рия Стан­че­ва- ед­на от „зна­ме­но­с­ки­те”, го­ле­ми­те. Тя жи­вее в Де­вин, Смо­лян­с­ко, но ни­то за миг не е пре­с­та­ва­ла да ми­с­ли за на­ше­то „Зна­ме”, ма­кар и от­да­леч, и да помага с най-цен­но­то – с идеи и ку­раж. Бла­го­да­рим ти, Ма­рия!

-Хей при­я­те­ли, Де­я­на,Са­ва и дру­ги­те, Ща­с­т­ли­ва 2017г. на Вас, на вси­ч­ки “зна­ме­но­с­ци”, на чи­та­те­ли­те и  при­я­те­ли­те на ве­с­т­ни­ка ни!

Бла­го­дар­на съм на хо­ра­та, ко­и­то дър­жат на­ше­то “Зна­ме” ” из­п­ра­ве­но” и днес! Све­тът се кре­пи на та­ки­ва хо­ра- по­ч­те­ни и мо­же­щи. На вси­ч­ки тях, на тър­го­ви­щ­ки­те ми при­я­те­ли, съ­се­ди и бли­з­ки, а за­що не и на оне­зи, ко­и­то мо­же и да не са ме одо­б­ря­ва­ли, же­лая све­т­ли, бла­го­да­т­ни дни, дни на здра­ве и бе­ре­кет, на сбъ­д­на­ти ме­ч­ти! Ви­на­ги да ги кре­пят обич и вя­ра!

Ле­тят го­ди­ни­те и ние ос­та­ря­ва­ме, но не и ве­с­т­ни­кът- той е все по-мъ­дър и все та­ка млад! А ние- ми­на­ли и се­га­ш­ни “зна­ме­но­с­ци”, все та­ка го оби­ча­ме с ед­на тол­ко­ва не­о­бя­с­ни­ма лю­бов!

И ма­кар че тя е ра­ни­ма, ни оза­ря­ва от­въ­т­ре и ни пра­ви по-до­б­ри хо­ра. Да­но вси­ч­ки сме жи­ви и здра­ви,  си­ти и бла­го­с­ло­ве­ни, въ­п­ре­ки тру­д­но­то вре­ме, в ко­е­то сме ори­са­ни да жи­ве­ем! И  не­ка не за­б­ра­вя­ме – жи­во­тът е пре­хо­ден, но ве­с­т­ни­кът би тря­б­ва­ло да ни на­д­жи­вее.

За­ра­ди ис­ти­на­та, ко­я­то за­щи­та­ва!

И за­ра­ди ма­ги­я­та на сло­во­то,

на жур­на­ли­с­ти­ка­та! Да­но!

Ма­рия Стан­че­ва