Петър Димков – пратеник на духа

Ако тря­б­ва да от­го­во­ря на въ­п­ро­са-кой е за мен Пе­тър Дим­ков , бих ка­за­ла, че то­ва е ЛЕ­ЧИ­ТЕ­ЛЯТ, към ко­го­то пи­тая ре­с­пект и ува­же­ние от­пре­ди мно­го го­ди­ни. Го­ди­ни на­ред, по не­го­ви ре­це­п­ти ле­ку­вам де­ца­та си, а се­га и вну­ци­те си.

И ще ка­жа са­мо ед­но-ни­ко­га, ама ни­ко­га не е би­ло  да из­пъл­ня то­ч­но ре­це­п­та­та на Пе­тър Дим­ков за съ­о­т­ве­т­но­то за­бо­ля­ва­не, и тя да ня­ма ефект. На­про­тив, ви­на­ги пре­д­пи­са­ни­ят от не­го цяр, е бил без­по­г­ре­шен. Ни­кой от дру­ги­те ле­чи­те­ли не си е на­п­ра­вил тру­да ка­то не­го да из­го­т­ви ха­ра­к­те­ри­с­ти­ки­те на вся­ко за­бо­ля­ва­не по ед­на схе­ма: при­чи­ни, при­з­на­ци, пре­д­с­ка­за­ние за бо­ле­ст­та и не­й­но­то ле­че­ние. И вси­ч­ко то­ва тол­ко­ва пре­ци­з­но, тол­ко­ва то­ч­но по­д­ре­де­но! Раз­по­ла­гам с три­те му то­ма „Бъл­гар­с­ка на­ро­д­на ме­ди­ци­на”,  съ­х­ра­ня­вам ги ка­то не­що без­цен­но, до­ве­ря­вам им се бе­зу­с­ло­в­но и при пър­ви сим­п­то­ми на ко­е­то и да е  за­бо­ля­ва­не /мое или на мой бли­зък/, и до­се­га пър­ва­та ми ра­бо­та е да от­во­ря те­зи без­цен­ни на­ръ­ч­ни­ци, за да се по­съ­ве­т­вам с Ле­чи­те­ля Дим­ков.  За мен той си ос­та­ва най-го­ле­ми­ят, най-ре­с­пе­к­ти­ра­щи­ят ав­то­ри­тет в на­ро­д­на­та ни ме­ди­ци­на.

С ин­те­рес и удо­вол­с­т­вие ми­на­ла­та съ­бо­та по­се­тих сре­ща­та по по­вод „130 г. от ро­ж­де­ни­е­то на Пе­тър Дим­ков”, ини­ци­и­ра­на от Ду­хо­вен цен­тър ЕВЕ­РА  и ОНЧ „НА­ПРЕ­ДЪК-1864″. Със сър­де­ч­но­то „До­б­ре до­ш­ли, при­я­те­ли!” се обър­на ръ­ко­во­ди­тел­ка­та на ДЦ”ЕВЕ­РА” Еф­ро­си­на Ан­ге­ло­ва към по­се­ти­те­ли­те, до­ш­ли от Тър­го­ви­ще, Ру­се, Раз­г­рад, По­по­во и Омур­таг, за да съ­п­ре­жи­ве­ят  един на­и­с­ти­на чу­де­сен пра­з­ник в ат­мо­с­фе­ра на све­т­ли чу­в­с­т­ва и вза­им­на то­п­ло­та.

А и по­во­дът за та­зи сре­ща-130 г. от ро­ж­де­ни­е­то  на ве­ли­кия Пе­тър Дим­ков, пре­д­ра­з­по­ла­га­ше за то­ва. За де­ло­то, за фи­ло­со­фи­я­та, за ле­чи­тел­с­т­во­то и па­т­ри­о­ти­з­ма, за сле­да­та, ко­я­то ос­та­вя след се­бе си ве­ли­ки­ят Дим­ков го­во­ри доц.Кон­с­тан­тин Зла­тев. За­що го на­ри­ча­ме ве­лик- при­з­на­ли сме го за та­къв, при­з­на­ни­е­то е на на­ро­да, тъй ка­то той е вър­нал жи­во­та и здра­ве­то на де­се­т­ки хи­ля­ди хо­ра, ра­зя­с­ни доц.Зла­тев и до­ба­ви, че
П. Дим­ков още е обя­вен и за све­тец, но не по фор­ма­лен при­з­нак.В слу­чая, за све­тец го обя­вя­ва са­ми­ят бъл­гар­с­ки на­род-той е све­тец по за­с­лу­ги, по­ра­ди то­ва, ко­е­то е дал и про­дъл­жа­ва да да­ва на вси­ч­ки нас. Ле­к­то­рът раз­ка­за за де­т­с­т­во­то на П.Дим­ков – ро­де­н е в се­мей­с­т­во­то на све­ще­ник и на­ро­д­на ле­чи­тел­ка.  Още то­га­ва, в де­т­с­т­во­то му, в мал­кия Пе­тър  жи­ве­ел ду­хът на из­с­ле­до­ва­тел­с­т­во, на тър­се­не и от­к­ри­ва­не на но­ви хо­ри­зон­ти. И по-къ­с­но, по вре­ме на пе­ри­о­да му в Ру­сия, П.Дим­ков е за­в­ла­дян от иде­и­те на Лев Тол­с­той, тук за пръв път се за­по­з­на­ва с хо­ме­о­па­ти­я­та и уз­на­ва за ири­со­ва­та ди­а­г­но­с­ти­ка /не­ин пи­о­нер е на бъл­гар­с­ка по­ч­ва/. В жи­во­та си П.Дим­ков има ед­на дъл­га и ус­пе­ш­на во­ен­на ка­ри­е­ра, уча­с­т­ва в Бал­кан­с­ка­та, Ме­ж­ду­съ­ю­з­ни­че­с­ка­та и Пър­ва­та све­то­в­на вой­на ка­то во­е­нен ко­ман­дир,  вой­ни­ци­те му са го оби­ча­ли из­к­лю­чи­тел­но мно­го, а той се е от­на­сял към тях ка­то към свои де­ца, ко­и­то об­г­ри­ж­вал и спа­ся­вал от бо­ле­с­ти.

Доц.Зла­тев от­к­рои и со­ци­ал­ни­те ми­сии в жи­во­та на П.Дим­ков-в Бур­гас, в Ста­ра За­го­ра, в Кар­ло­во, във Вар­на, къ­де­то е осъ­ще­с­т­вил бо­га­та об­ще­с­т­ве­на дей­ност: ос­но­ва­тел е на вар­нен­с­ка­та фил­хар­мо­ния, уча­с­т­ва в по­с­т­ро­я­ва­не­то на па­ме­т­ни­ци­те на „Ас­па­ру­хо­вия вал” и парк-му­зей „Вла­ди­с­лав Вар­нен­чик”. Спря се и на до­б­ле­с­т­на­та по­с­тъ­п­ка на Дим­ков, бла­го­да­ре­ние на ко­я­то  къ­ща­та на В.Ле­в­с­ки е би­ла  спа­се­на от раз­ру­ше­ние. След един до­с­той­но из­вър­вян слу­же­бен път, в по-къ­с­ни­те си го­ди­ни, П.Дим­ков /за­е­д­но със съ­п­ру­га­та си Ма­рия, с ко­я­то са има­ли един дъл­го­ле­тен се­ме­ен жи­вот в обич и сго­вор/ се по­с­ве­ща­ва из­ця­ло на ле­чи­тел­с­ка­та  дей­ност. За нея той не взи­ма ни­то лев, не се ръ­ко­во­ди от кри­те­ри­и­те на зем­но­то. Во­де­що на­ча­ло при не­го е ка­у­за­та за слу­же­не­то на бли­ж­ния-ка­у­за,чрез ко­я­то се до­б­ли­жа­ва до слу­же­ни­е­то на Бо­га. Ко­га­то при­е­мал по­ре­д­ния па­ци­ент, ле­чи­те­лят Дим­ков при­ла­гал ха­ра­к­тер­на­та по­за- по­с­та­вял ръ­ка­та си над гла­ва­та му, над ау­ра­та, ка­то  по то­зи на­чин той вли­зал в кон­такт с Бо­га и ча­кал да му се от­го­во­ри:ка­къв вид е за­бо­ля­ва­не­то, от ка­к­во е по­ро­де­но то, да­ли има пра­во да го ле­ку­ва. Но ка­къ­в­то и да бил от­го­во­рът, ни­ко­га и ни­ко­го Ле­чи­те­лят не си е по­з­во­лил да вър­не, да го обе­з­сър­чи. Прекра­с­но е зна­ел зна­че­ни­е­то и при­ло­же­ни­е­то на вся­ка бил­ка -през це­лия си жи­вот той е за­пи­сал око­ло
10 000 ре­це­п­ти, за ко­и­то е из­по­л­зу­вал над 300 ви­да бил­ки. За по­мощ към не­го по раз­ли­ч­но вре­ме са се об­ръ­ща­ли де­се­т­ки ви­д­ни ли­ч­но­с­ти от ми­на­ло­то: Ле­о­нид Бре­ж­нев, Лю­д­ми­ла Жи­в­ко­ва, ко­я­то го е на­ри­ча­ла „та­т­ко Пе­тьо”.

Ле­чи­те­лят се за­по­з­на­ва  и с Учи­те­ля Пе­тър Дъ­нов и про­ни­к­ва в съ­щ­но­ст­та на не­го­во­то уче­ние. От­к­ри­ва в сло­во­то на Учи­те­ля ко­с­мо­по­ли­т­ния му ми­ро­г­лед. Уча­с­т­ва в жи­во­та на не­го­ва­та об­щи­на, бил е един от не­го­ви­те ле­чи­те­ли. След впе­ча­т­ля­ва­ща­та бе­се­да на доц.Зла­тев за Ле­чи­те­ля Пе­тър Дим­ков-чо­ве­кът, от­дал вси­ч­ко от се­бе си на хо­ра­та и по­лу­чил тя­х­но­то при­з­на­ние ка­то пра­те­ник на Ду­ха, бе­ше про­же­к­ти­ран фил­мът „Пе­тър Дим­ков-мо­ят ба­ща” на ре­жи­сьо­ра Сти­ли­ян Ива­нов. То­зи филм, по един чу­де­сен на­чин- чрез бла­гия раз­каз на дъ­ще­ря­та на П.Дим­ков-ху­до­ж­ни­ч­ка­та Ли­ли Дим­ко­ва, син­те­зи­ра и пре­д­с­та­вя вси­ч­ко оно­ва, ко­е­то Ле­чи­те­лят  е ос­та­вил на хо­ра­та ка­то за­вет и по­с­ла­ние за един  здра­во­с­ло­вен на­чин на жи­вот.     

ДЕ­Я­НА ВЪЛ­ЧЕ­ВА

 

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.