Най-ча­ка­ни­те пра­з­ни­ци в го­ди­на­та са на пра­га. И ма­кар че по­ли­ти­ка­та про­дъл­жа­ва да об­се­б­ва вни­ма­ни­е­то ни еже­ча­с­но с не­ну­ж­но тъл­ку­ва­не, мне­ния и про­г­но­зи ка­то в един без­к­ра­ен ин­дий­с­ки се­ри­ал, чи­и­то ге­рои са ни втръ­с­на­ли до бол­ка – да ни по­у­ча­ват, пре­ми­на­вай­ки от те­ле­ви­зия в те­ле­ви­зия – ид­ва Ко­ле­да.

Ма­кар че съ­щи­те те­зи те­ле­ви­зии еже­д­не­в­но за­по­ч­ват но­ви­ни­те си с по­ре­д­на­та ка­та­с­т­ро­фа с жер­т­ви на пъ­тя – ид­ва Ко­ле­да. Ма­кар че от­но­во ни спо­ле­тя тра­ге­дия, ко­я­то в мир­но вре­ме из­пе­пе­ли и ос­та­ви без дом мно­го хо­ра в ки­т­но бъл­гар­с­ко се­ло – ид­ва Ко­ле­да. Ма­кар че ця­ла Ев­ро­па бе­ше по­т­ре­се­на от бе­зум­на­та по­с­тъ­п­ка на един бъл­гар­с­ки ром – ид­ва Ко­ле­да.

Пра­з­ни­ци­те са оча­к­ва­ни, въл­ну­ва­щи, по­в­та­ря­щи се вся­ка го­ди­на, но все­ки път раз­ли­ч­ни и не­по­в­то­ри­ми. Те са ни­ш­ка­та, ко­я­то свър­з­ва ми­на­ло­то с на­с­то­я­ще­то и бъ­де­ще­то. Те са връ­з­ка­та ме­ж­ду по­ко­ле­ни­я­та и бе­ле­гът на ет­ни­че­с­ка­та ни ин­ди­ви­ду­ал­ност. С тях се свър­з­ват на­де­ж­ди­те ни за къ­с­мет и бла­го­по­лу­чие. Те спло­тя­ват се­мей­с­т­ва­та ни и за­па­з­ват Хри­с­ти­ян­с­ки­те ни тра­ди­ции и цен­но­с­ти жи­ви. То­пъл дом, уют, за­е­д­ност на по­ко­ле­ни­я­та в ро­да, лю­бов, вни­ма­ние и про­ш­ка. От­ко­ле­ш­ни цен­но­с­ти, за­ра­ди ко­и­то ни има и ще пре­бъ­дат в по­ко­ле­ни­я­та на­пред. А ко­га­то от­ми­нат пра­з­ни­ци­те и по­с­ре­щ­нем Но­ва­та го­ди­на – да­но все­ки от нас да на­п­ра­ви сво­я­та ра­в­но­с­ме­т­ка.

Да­но все­ки от нас осъ­з­нае, че все­ки сам дър­жи в ръ­це­те си со­б­с­т­ве­на­та си съ­д­ба, но и съ­д­ба­та на хо­ра­та око­ло не­го. Да­но  все­ки осъ­з­нае, че от не­го­вия труд, по­с­то­ян­с­т­во, от­го­вор­ност и по­ч­те­ност, за­ви­си ка­че­с­т­во­то на не­го­вия жи­вот, но и на те­зи око­ло не­го. Да­но все­ки осъ­з­нае, че от не­го­во­то от­но­ше­ние и взи­с­ка­тел­ност към ин­с­ти­ту­ци­и­те и уп­ра­в­ля­ва­щи­те (ко­и­то и да са те) – за­ви­си жи­во­тът на вси­ч­ки ни да бъ­де по-ле­сен, по-до­бър, по-уре­ден, та­ка ка­к­то е в дър­жа­ви­те към ко­и­то се стре­мят вси­ч­ки за­ми­на­ва­щи с ед­но­по­со­чен би­лет от Тер­ми­нал 1 и 2. Ако все­ки от нас го на­п­ра­ви, си­гур­на съм, че ще на­ма­ле­ят не­б­ла­го­по­лу­чи­я­та, в ко­и­то ре­ша­ващ е та­ка на­ре­че­ни­ят чо­ве­ш­ки фа­к­тор. Да си по­же­ла­ем през Но­ва­та го­ди­на, ос­вен кре­п­ко здра­ве и къ­с­мет, да сме по-ра­бо­т­ли­ви, по-от­го­вор­ни, по-то­ле­ран­т­ни и съ­с­т­ра­да­тел­ни! Да­но!                                                                                        

 Ни­на Ан­д­ре­е­ва