Ин­тер­вю с про­то­йе­рей Ана­то­ли от храм „Ус­пе­ние Бо­го­ро­ди­ч­но”

Отец Ана­то­ли е 41 го­ди­шен, тър­го­ви­ще­нец.  През 1999 г за­вър­ш­ва  Бо­го­с­ло­в­с­кия фа­кул­тет на  Шу­мен­с­кия уни­вер­си­тет. От 8 г. е све­ще­ник в Тър­го­ви­ще, слу­жи ка­то про­то­и­е­рей в цър­ко­вния храм „Ус­пе­ние Бо­го­ро­ди­ч­но“. Же­нен, с две де­ца бли­з­на­ци.

– Твър­ди­те, че в те­ме­ли­те на до­б­ро­то въз­пи­та­ние на мла­дия чо­век би тря­б­ва­ло да се  по­с­та­ви и да се по­д­ра­жа­ва на то­ва, ко­е­то е пра­вил Хри­с­тос. Как на пра­к­ти­ка да ста­ва то­ва, от­че?

-Ви­на­ги чо­век тря­б­ва да по­д­ра­жа­ва на  то­ва, ко­е­то е пра­вил Хри­с­тос. Ап.Па­вел оп­ри­ли­ча­ва Хри­с­тос ка­то се­яч, кой­то хвър­ля се­ме­на във вся­ка­к­ва по­ч­ва, /сим­во­ли­зи­ра­ща чо­ве­ш­ки­те ду­ши/- та­ка че ед­ни се­ме­на пра­вят плод, дру­ги-не. Чо­век тря­б­ва да сее до­б­ро се­ме- да на­у­чи де­те­то си на ос­но­в­ни­те нра­в­с­т­ве­ни ис­ти­ни и хри­с­ти­ян­с­ки до­б­ро­де­те­ли: на лю­бов към дру­гия, на сми­ре­ние и ми­ло­сър­дие, да не бъ­дем от­мъ­с­ти­тел­ни, да не съ­дим дру­гия, да да­ваш, без да оча­к­ваш…

– И все пак, ду­ми­те ни че­с­то не при­на­сят ни­ка­къв плод. Ед­но из­с­ле­д­ва­не со­чи, че мла­ди­те днес про­с­то не ис­кат да се на­у­чат да бъ­дат до­б­ри ро­ди­те­ли…Как ще въз­пи­та­ва­ме по­д­ра­с­т­ва­щи­те, от­че?

– С по­с­то­ян­с­т­во­то на ли­ч­ния при­мер. Де­ца­та са с из­к­лю­чи­тел­но раз­ви­то чу­в­с­т­во за спра­ве­д­ли­вост, те ве­д­на­га до­ла­вят ли­це­ме­ри­е­то, фал­ша в ро­ди­тел­с­ки­те де­ла. Не до­ка­з­ваш ли на пра­к­ти­ка то­ва, ко­е­то го­во­риш и не го ли пра­виш все­ки­д­не­в­но, все­ки­ча­с­но,  а са­мо  съ­ве­т­ваш де­ца­та, те ня­ма да по­с­ле­д­ват въз­ра­с­т­ния…

 – Вие има­те два­ма бли­з­на­ка- осем­го­ди­ш­ни­те Йо­ан и Ни­ко­ле­та- с ка­к­ви въз­при­я­тия за све­та  ра­с­тат те?

-За на­ши­те две де­ца мо­га да ка­жа, че на пър­во мя­с­то те имат из­к­лю­чи­тел­ния при­мер на съ­п­ру­га­та ми- един нра­в­с­т­вен, спра­ве­д­лив чо­век. Не го ка­з­вам са­мо, за­що­то я оби­чам…То­ва е из­к­лю­чи­тел­но при­н­ци­пен чо­век, кой­то пра­ви на де­ло то­ва, ко­е­то го­во­ри, а то­ва об­с­то­я­тел­с­т­во е от из­к­лю­чи­тел­но зна­че­ние за две­те ни де­ца, ко­и­то сле­д­ват жи­вия при­мер на ро­ди­те­ля. Ня­ма не­що, ко­е­то ка­то ро­ди­те­ли да сме обе­ща­ли, и да не сме из­пъл­ни­ли…Е, раз­би­ра се, и на­ши­те две де­ца ка­то вси­ч­ки те­х­ни връ­с­т­ни­ци се ка­рат- гне­вят се, ко­га­то еди­ни­ят на­при­мер, по­ма­га в до­ма­кин­с­т­во­то, а дру­ги­ят не. Но оно­ва, на ко­е­то сме ги на­у­чи­ли, е да си про­ща­ват. Да си про­с­тят от сър­це, без зло­па­ме­т­с­т­во и гняв. Ка­к­то ап.Па­вел е ка­зал: слън­це да  Ви не за­ля­з­ва гне­в­ни. Зло­па­ме­т­с­т­во­то не би­ва да жи­вее в ду­ши­те ни, за­дър­жа­не­то  му е го­ля­мо зло.

– Още на ка­к­во учи­те Йо­ан и Ни­ко­ле­та?

– Учим ги да бъ­дат от­го­вор­ни, да зна­ят це­на­та на па­ри­те, да зна­ят, че до­ри и ед­но­то ле­в­че има сво­я­та стой­ност, че в не­го е вло­жен тру­дът на въз­ра­с­т­ния. Горд съм на­при­мер с то­ва, че на­ши­те де­ца ня­мат счу­пе­ни иг­ра­ч­ки, па­зят вси­ч­ко, ко­е­то им е ку­пе­но и по­да­ре­но, ко­е­то съ­що е въ­п­рос на от­но­ше­ние…

– А кои са въ­п­ро­си­те, ко­и­то са­ми­те де­ца по­в­ди­гат?

-Мно­го че­с­то с тях бе­се­д­ва­ме по зло­бо­д­не­в­ни те­ми от де­ня-на­при­мер, на­с­ко­ро за пра­з­ни­ка Хе­лу­ин два­ма­та ми ка­за­ха та­ка- ние сме на­я­с­но, че не тря­б­ва да го пра­вим, ти ни обя­с­ни за­що. И се за­по­ч­на един раз­го­вор- за­що е та­зи по­т­ре­б­ност да бъ­дем гро­з­ни и стра­ш­ни, до­ри то­ва и да е са­мо за за­ба­в­ле­ние…Вам­пи­ри, мър­тъ­в­ци, зом­би­та-не е ли то­ва ед­на по­д­мя­на на кра­со­та­та, ко­я­то ни е да­де­на, за­що е то­ва из­в­ръ­ще­ние, ко­е­то да­ва от­пе­ча­тък вър­ху ду­ши­те на мла­ди­те и на­на­ся ог­ром­ни  ду­хо­в­ни бе­ди… 

– С ка­к­ви ин­те­ре­си ра­с­тат Ва­ши­те де­ца?

-Два­ма­та са осем­го­ди­ш­ни, въз­пи­та­ни­ци са на Вто­ро СОУ“Проф.Ни­ко­ла Ма­ри­нов“, не­да­ле­че от учи­ли­ще­то е мал­ка­та къ­ща, в ко­я­то се­мей­с­т­во­то ни жи­вее. Йо­ан ра­с­те ка­то та­лан­т­лив млад ху­до­ж­ник- лю­бо­пи­тен е към све­та, вси­ч­ко го впе­ча­т­ля­ва  и те­зи свои впе­ча­т­ле­ния бър­за да ги на­не­се вър­ху бе­лия лист. А Ни­ко­ле­та е спор­ти­с­т­ка, пра­к­ти­ку­ва от мал­ка ка­ра­те, за­е­д­но хо­дим в спор­т­на­та за­ла, за­е­д­но тре­ни­ра­ме.

– Как да опа­зим мла­ди­те хо­ра от хи­ми­че­с­ки­те за­ви­си­мо­с­ти, от­че- тю­тю­но­пу­ше­не­то, ал­ко­хо­ла, на­р­ко­ти­ци­те- как по-мал­ко де­ца да се на­со­ч­ват към тях в мла­да­та си въз­раст?

– От­но­во ще по­в­то­ря, за­що­то съм убе­ден в то­ва, че ро­ди­те­ли­те и бли­з­ки­ят кръг на об­к­ръ­же­ние би тря­б­ва­ло да да­дат цел и по­со­ка в жи­во­та на мла­ди­те, за да не е то­зи млад жи­вот са­мо­це­лен и пуст, в не­го тря­б­ва да вла­с­т­ват нра­в­с­т­ве­ни­те за­ко­ни.Без цел и по­со­ка, чо­век из­па­да в ед­но ско­т­с­ко съ­с­то­я­ние. Смя­там, че по­се­ща­ва­не­то на Не­дел­но­то учи­ли­ще към хра­ма да­ва из­к­лю­чи­тел­но мно­го на де­ца­та- за­по­з­на­ва­не­то с из­кон­ни­те ис­ти­ни за све­та- за жи­во­та и де­ло­то на Ии­сус, за си­ла­та и зна­че­ни­е­то на ста­рин­ни­те при­т­чи, за сми­съ­ла на хри­с­ти­ян­с­ки­те пра­з­ни­ци ка­то дне­ш­ния-Ден на хри­с­ти­ян­с­ко­то се­мей­с­т­во, за зна­че­ни­е­то на Де­сет­те Бо­жии за­по­ве­ди – вси­ч­ко то­ва да­ва по-дру­го въз­при­я­тие у мла­дия чо­век за све­та. Убе­ден съм, че то­ва, ко­е­то ро­ди­те­ли­те не ус­пе­ят да на­п­ра­вят, Бо­жи­я­та бла­го­дат ще го въз­пи­та у по­д­ра­с­т­ва­щи­те. За­що­то е ка­за­но: Ста­ри­те да по­д­дър­жа, мла­ди­те да въз­пи­та­ва- то­ва е и сми­съ­лът на Ва­си­ли­е­ва­та ли­тур­гия.

Деяна Вълчева