Ин­тер­вю със за­ме­с­т­ник-кме­та на Об­щи­наТър­го­ви­ще
ВАЛЕНТИН ВЕЛЧЕВ

– Г-н Вел­чев, раз­ка­же­те на на­ши­те чи­та­те­ли мал­ко по­ве­че за ре­со­ри­те, за ко­и­то от­го­ва­ря­те ка­то за­ме­с­т­ник-кмет в об­щин­с­ка­та ад­ми­ни­с­т­ра­ция?

– Ка­к­то ве­че зна­е­те, мо­и­те ре­со­ри ка­то зам.кмет са бю­джет и сче­то­во­д­с­т­во, ме­с­т­ни да­нъ­ци и та­к­си и об­щин­с­ка со­б­с­т­ве­ност. Ос­вен то­ва съм упъл­но­мо­щен от кме­та ка­то въз­ло­жи­тел по За­ко­на за об­ще­с­т­ве­ни­те по­ръ­ч­ки. Пре­д­се­да­тел съм на ко­ми­си­я­та за кар­то­те­ки­ра­не на гра­ж­да­ни с жи­ли­щ­ни ну­ж­ди и на ме­с­т­на­та ко­ми­сия по за­ко­на за уре­ж­да­не на пра­ва­та на гра­ж­да­ни с мно­го­го­ди­ш­ни жи­ли­щ­но-спе­с­то­в­ни вло­го­ве. В моя ре­сор са тър­го­в­с­ки­те дру­же­с­т­ва, кон­т­ро­ли­ра­ни от об­щи­на­та – БКС ЕО­ОД, Адапт ЕО­ОД, Об­щин­с­ки па­за­ри ЕО­ОД и Зна­ме ЕО­ОД, а та­ка съ­що и об­щин­с­ки­те пре­д­п­ри­я­тия СОД и Фло­ра. Ви­ж­да­те, че то­ва е един го­лям обем от ра­бо­та и са не­об­хо­ди­ми мно­го ко­ор­ди­ни­ра­ни уси­лия с ко­ле­ги­те в от­дел­ни­те ре­со­ри, за да се спра­вя­ме със за­да­чи­те. Всъ­щ­ност, ми­с­ля че за­по­ч­на­х­ме да ре­ша­ва­ме про­б­ле­ми­те, та­ки­ва ко­и­то са се на­т­ру­п­ва­ли във вре­ме­то и ес­те­с­т­ве­но но­ви­те, ко­и­то ви­на­ги въз­ни­к­ват. Мо­же би ре­ша­ва­ме про­б­ле­ми­те не тол­ко­ва бър­зо, но ре­со­ри­те, за ко­и­то от­го­ва­рям изи­с­к­ват да се пра­вят на­де­ж­д­ни оцен­ки, за­що­то в сфе­ра­та на фи­нан­си­те, об­щин­с­ка­та со­б­с­т­ве­ност, да­нъ­ци­те и та­к­си­те гре­ш­ни­те ре­ше­ния ос­та­вят трай­ни по­с­ле­ди­ци.

-Пред ка­к­ви пре­ди­з­ви­ка­тел­с­т­ва и тру­д­но­с­ти се сблъ­с­ка­х­те с встъ­п­ва­не­то си в длъ­ж­ност?

– Пре­ди­з­ви­ка­тел­с­т­ва­та и тру­д­но­с­ти­те при мен бя­ха свър­за­ни с то­ва, че тря­б­ва­ше мно­го бър­зо да на­пу­с­на ре­ди­ца длъ­ж­но­с­ти, ко­и­то за­е­мах пре­ди то­ва. Не си бях да­вал сме­т­ка, че ще ми се на­ло­жи да на­п­ра­вя то­ва. Ня­ма да скрия и то­ва, че имах при­те­с­не­ния да­ли ще оп­ра­в­дая оча­к­ва­ни­я­та от но­ва­та по­зи­ция на зам. кмет. Аз раз­би­ра се, по­з­на­вах до го­ля­ма сте­пен нор­ма­ти­в­ни­те ак­то­ве, съ­с­то­я­ни­е­то на об­щин­с­кия бю­джет и осо­бе­но на об­щин­с­ки­те тър­го­в­с­ки дру­же­с­т­ва, за­що­то мно­го го­ди­ни бях ек­с­перт към ко­ми­си­я­та по об­щин­с­ка со­б­с­т­ве­ност, ико­но­ми­че­с­ка по­ли­ти­ка, фи­нан­си, бю­джет , да­нъ­ци и та­к­си, но ед­но е да да­ваш ек­с­пер­т­ни съ­ве­ти, а дру­го е да но­сиш от­го­вор­ност за уп­ра­в­лен­с­ки­те ре­ше­ния, ко­и­то взе­маш.

-Кой Ви по­ка­ни да ста­не­те зам.-кмет и дъл­го ли об­ми­с­ля­х­те да­ли да при­е­ме­те?

– По­ка­на­та до­й­де ли­ч­но от д-р Ди­ми­т­ров. Сре­щ­на­х­ме се в об­щи­на­та, в не­го­вия ка­би­нет и до ня­кол­ко дни след то­ва, тря­б­ва­ше да съм взел сво­е­то ре­ше­ние. Спом­ням си, че пре­ди сре­ща­та ча­ках дъл­го вре­ме във фо­а­йе­то на вхо­да, за­що­то ох­ра­на­та не ме пу­с­на да вля­за, но хо­ра­та си вър­ше­ха ра­бо­та­та.

-С ка­к­во сте се за­ни­ма­вал пре­ди то­ва?

– Два­де­сет го­ди­ни съм ра­бо­тил ка­то гл. сче­то­во­ди­тел на про­из­во­д­с­т­ве­но пре­д­п­ри­я­тие. Ос­вен то­ва съ­з­да­дох и уп­ра­в­ля­вах сче­то­во­д­на кан­то­ра. Ми­с­ля, че ги ос­та­вих в до­б­ри ръ­це. Ос­вен че на­пу­с­нах те­зи длъ­ж­но­с­ти, тря­б­ва­ше две ко­о­пе­ра­ции да про­ве­дат из­вън­ре­д­ни об­щи съ­б­ра­ния, за да бъ­да ос­во­бо­ден от те­х­ни­те кон­т­рол­ни съ­ве­ти. Бях и ве­що ли­це по съ­де­б­но-сче­то­во­д­ни ек­с­пер­ти­зи към тър­го­ви­щ­кия съ­де­бен ра­йон.

-Ка­к­ви при­н­ци­пи от­с­то­я­ва­те в ра­бо­та­та си?

– Обе­к­ти­в­ност и за­кон­ност на ре­ше­ни­я­та. Ми­с­ля, че то­ва е ос­но­в­но­то, ко­е­то съ­з­да­ва усе­ща­не­то за спра­ве­д­ли­вост в об­ще­с­т­во­то. И раз­би­ра се, про­з­ра­ч­ност. За­що­то, кол­ко­то и да смя­та­ме, че сме обе­к­ти­в­ни, тря­б­ва да по­ка­з­ва­ме как взе­ма­ме ре­ше­ни­я­та си. А по­ч­те­ност и ува­же­ние към дру­ги­те, ми­с­ля че то­ва са мо­рал­ни при­н­ци­пи, ко­и­то все­ки един от нас тря­б­ва да от­с­то­я­ва, не­за­ви­си­мо ка­к­во ра­бо­ти.

-Ка­к­во пре­д­с­тои да бъ­де свър­ше­но в най-ско­ро вре­ме в по­ве­ре­ни­те Ви ре­со­ри?

– В мо­мен­та ра­бо­тим по бю­дже­т­на­та про­г­но­за за 2017-2018 г., Пре­д­с­тои пу­б­ли­ч­но об­съ­ж­да­не и при­е­ма­не на го­ди­ш­ния от­чет и из­пъл­не­ни­е­то на бю­дже­та  за 2015 г. Вна­ся­ме в Об­щин­с­кия съ­вет пре­д­ло­же­ние за из­ме­не­ние на на­ре­д­ба­та за съ­с­та­вя­не на бю­дже­та. Пре­д­с­тои да вне­сем в ико­но­ми­че­с­ка­та ко­ми­сия ана­лиз на фи­нан­со­во­то съ­с­то­я­ние на об­щин­с­ки­те тър­го­в­с­ки дру­же­с­т­ва за вто­ро­то три­ме­се­чие на 2016 г.Вие ве­че на­пи­са­х­те във ве­с­т­ни­ка, че „Зна­ме” ЕО­ОД за пър­ви път от­чи­та пе­чал­ба, ко­я­то е ре­ал­на и то­ва е мно­го ху­ба­во, за­що­то за­е­д­но по­ло­жи­х­ме уси­лия да въз­с­та­но­вим из­да­ни­е­то и ве­че има ре­зул­та­ти.

-В ка­к­ви ини­ци­а­ти­ви се вклю­ч­ва­те към чи­та­ли­ще „Раз­ви­тие” в кв. Въ­бел ?

– Бях Пре­д­се­да­тел на читалището. Ве­че не съм. По­и­с­ках от Об­що­то съ­б­ра­ние да ме ос­во­бо­ди, за­що­то не ис­кам да има сян­ка на съм­не­ние за кон­ф­ликт на ин­те­ре­си от по­зи­ци­я­та, ко­я­то за­е­мам. В ра­бо­та­та си по­д­пи­с­вам фи­нан­со­ви до­ку­мен­ти, уча­с­т­вам във взе­ма­не­то на ре­ше­ния, ко­и­то се от­на­сят до чи­та­ли­ща­та и е по-до­б­ре но­ви­ят Пре­д­се­да­тел да пре­д­с­та­в­ля­ва чи­та­ли­ще­то във Въ­бел във вза­и­мо­о­т­но­ше­ни­я­та си с об­щи­на­та. Но­во­то ръ­ко­во­д­с­т­во на чи­та­ли­ще­то се спра­вя мно­го до­б­ре. Спе­че­ли­ха пре­с­ти­ж­на на­г­ра­да на фол­к­лор­ния фе­с­ти­вал в Ро­жен през та­зи го­ди­на. На мен ве­че не ми ос­та­ва вре­ме за чи­та­ли­ще­то. Но не съм го ос­та­вил. Уча­с­т­вах в те­а­т­рал­на­та по­с­та­но­в­ка, с ко­я­то се пре­д­с­та­ви­х­ме на на­ци­о­нал­ния пре­г­лед на  сел­с­ки­те лю­би­тел­с­ки чи­та­ли­щ­ни те­а­т­ри Дра­га­но­во – 2016, къ­де­то по­лу­чи­х­ме две от­ли­чия за пре­д­с­та­вя­не­то си.

– Как би Ви се ис­ка­ло да ви­ди­те Тър­го­ви­ще и ка­к­во е за Вас то­зи град?

-Тър­го­ви­ще е мо­ят ро­ден град. Де­ца­та ми са из­ра­с­на­ли тук. Ис­кам да го ви­ж­дам слън­чев, с по­ве­че ус­ми­х­на­ти хо­ра по ули­ци­те и вси­ч­ки за­е­д­но да се опи­та­ме да го на­п­ра­вим по-до­бър град за жи­ве­е­не.

Ин­тер­вю на Си­мо­на Але­к­си­е­ва