Заедно с моя екип, ще продължаваме  мъдро и сърцато да решаваме проблемите на хората от общината ни

Традиционно интервю на в.“Знаме“ с кмета д-р Дарин ДИМИТРОВ в първия брой на вестника  за новата 2020 г.

-Д-р Димитров, каква беше 2019 г. за Вас в личен и в служебен план?

-Изпращаме една хубава година. В личен план бих казал, че нещата са добре, синовете ни израстват и се доказват всеки в своята професионална сфера, всяка година е хубава, когато не губим близки хора около себе си. В служебен план – победихме в местните избори и този успех аз го приемам като оценка на хората за свършеното през последните 4 години за нашия град.

– В момент на равносметка, с какво най-много се гордеете от стореното за Търговище през Вашия първи мандат?

-С всичко, което е в услуга и за благото на гражданите  от общината ни. Приемам кметската позиция като една работа, която трябва да вършиш всеки ден, мъдро и упорито, вслушвайки се в гласа на гражданите. Гордея се с много неща: и с уникалния ремонт на Първо основно училище „Христо Ботев“, което сега функционира като едно от модерните  и съвременни училища в България,  и с реализирането на т.н. „пробив Катрафилов“, и с цялостната обнова и съвсем нова визия на парк „Борово око“, в който, след като хората се разходят,  гледат на града ни като на едно по-добро място за живеене, гордея се и с обновената  Спортната зала, със създаването на по-привлекателна среда в редица детски заведения,  и с изграждането на Ледената пързалка, разбира се,  на която каня всеки да се попързаля, аз вече го сторих, беше великолепно! …Изобщо, където и да отида, драго ми е да виждам как градът ни се променя към по-добро…

-Определят Ви като много динамичен, харизматичен, успешен кмет, умеете да общувате с хората, уважавате с присъствието си поводите им, зачитате и откликвате на проблемите им. Вероятно, това е и в основата на вота, с който търговищенци Ви отредиха втори мандат. С каква нагласа започвате отново на „горещия“ кметски стол?

-Просто трябва да се работи с хората, убеден съм в това. Винаги съм го правил: и като лекар, и като депутат, и сега като кмет, като винаги съм се стремял да разбирам човека отсреща. Заедно с моя екип ще продължаваме  упорито и сърцато  да решаваме проблемите на хората от града и селата в нашата община. Реализирахме  рекордни инвестиции в инфраструктурата и благоустрояването  със средства от Европейския съюз, Министерския съвет и общинския бюджет.И винаги съм проникнат от мисълта, че Търговище е най-хубавият град- това е моят град, градът на  моите близки, където искам да остарея и винаги да мога да гледам хората в очите.

– Малко преди да започнем нашия разговор, Вие и Вашият екип обсъждахте капиталовата програма за 2020 г. Моля Ви, споделете с читателите на в.“Знаме“ по кои  най-важни, ключови проекти ще се работи от първия месец на новата година?

-Не сме хора, които  търпят застой. Предстои много работа във всички сфери от нашия живот, а един от акцентите в капиталовата програма е  обновяването на инфраструктурата в града и по селата. С постановление вече получихме 2 млн. лева за ремонт на общинската пътна мрежа – изцяло ще се ремонтира бул.“Цар Освободител“ и улици по селата. Тези дни беше внесен проект за цялостен ремонт на ул.“Трайко Китанчев“ до бул.“Цар Освободител“. През тази година възнамеряваме да бъде изградено едно жилище за социално-слаби семейства / 18 на брой/, което ще се помещава в кв.“Запад“3. Жилището ще бъде за временно настаняване.  Ще бъде изградено и още едно защитено жилище за деца с увреждания, също в кв.“Запад“ 3. През м.декември, в с.“Съединение“ беше направена първа копка на сграда за възрастни и хора с увреждания.

В момента се подготвя проект, чрез който ще бъде подобрена  инфраструктурата на междублоковите пространства- това също е един от важните акценти в нашата предстояща работа. Капиталовата програма още предвижда ремонти на читалища, на малки улици, на детски площадки и детски градини и др. В нея е заложено и изграждането на улица от другата страна на реката, успоредно на бул.“Митрополит Андрей“, където ще се строи на два етапа. Изобщо, градът и селата са огледани отвсякъде, по всички посоки и надявам се, най-значимите и неотложни проблеми да бъдат решени. Разбира се, всичко това не можеше да се случи в рамките на един мандат…

– Несъмнено  всичко, казано дотук, е само частица от приоритетите в работата Ви на градоначалник, амбициозни са намеренията на Вас и на Вашия екип и в сферите на културата / търговищкият „Еверест“/, и в здравеопазването, и в социалния сектор. За тях ще отворим дума в следващи интервюта. И понеже все още сме под знака на новогодишния празник, а днес също е голям празник- Ивановден, какво е Вашето поздравление от страниците на в.“Знаме“?

-Искам да пожелая на всички наши съграждани ТОПЛИНА! Да им пожелая-да бъдат по- добри към близките си, към хората около тях, към самите себе си, защото всички заслужаваме да живеем по-добре! Успешна и щастлива 2020 година на всички!

Интервю на ДЕЯНА ВЪЛЧЕВА

ЛЕСНО СЕ РАБОТИ, КОГАТО Е ПО ЗАКОН И С ЧИСТА СЪВЕСТ

По тра­ди­ция, в пър­вия брой на „Зна­ме“ ви­на­ги по­ме­с­т­ва­ме ин­тер­вю с гра­до­на­чал­ни­ка на Тър­го­ви­ще. И то­зи път не пра­вим из­к­лю­че­ние и Ви пре­д­ла­га­ме раз­го­вор с
кме­та д-р Да­рин ДИМИТРОВ

– Как пре­ка­ра­х­те пра­з­ни­ци­те, д-р Ди­ми­т­ров, ка­къв къ­с­мет Ви се па­д­на по вре­ме на пра­з­ни­ч­ни­те тра­пе­зи?

– Оби­чам ко­ле­д­ни­те и но­во­го­ди­ш­ни­те пра­з­ни­ци, за­що­то но­сят се­ме­ен уют и то­п­ло­та. За­вър­на­ха се си­но­ве­те ни и по тра­ди­ция, на Бъ­д­ни ве­чер, пра­з­ну­ва­х­ме с мо­и­те ро­ди­те­ли, а на Но­ва го­ди­на те пък до­й­до­ха у нас. И то­зи път май­ка ми при­го­т­ви пи­т­ка­та за Бъ­д­ни ве­чер и за моя го­ля­ма ра­дост па­ра­та се па­д­на на мен. При­е­мам, че то­зи мой къ­с­мет е зна­ков за об­щи­на­та ни през но­ва­та го­ди­на.

-За­го­во­ри­х­ме за па­ри, а днес е пу­б­ли­ч­но­то об­съ­ж­да­не на об­щин­с­кия про­е­к­то­бю­джет. Ка­же­те, ка­к­ва е ци­ф­ра­та, ко­я­то се за­ла­га за 2017 г.?

-Бю­дже­т­на­та рам­ка, ко­я­то за­ла­га­ме за 2017 г. е бли­зо 42 млн. ле­ва. В то­ва чи­с­ло и 7 млн. лв. пре­хо­ден ос­та­тък от ми­на­ла­та го­ди­на. В та­зи су­ма са 1,5 млн. лв. за из­г­ра­ж­да­не на про­би­ва „Ка­т­ра­фи­лов“ и 850 000 ле­ва за спор­т­на­та за­ла, ко­и­то дър­жа­ва­та ни от­пу­с­на за те­зи два ва­ж­ни обе­к­та. Па­ри­те вли­зат в ка­пи­та­ло­ва­та про­г­ра­ма за та­зи го­ди­на. В бю­дже­та има уве­ли­ча­ва­не и на су­б­си­ди­я­та от дър­жа­в­ния бю­джет с бли­зо 1,8 млн. лв. Ка­к­то зна­е­те, та­зи го­ди­на пре­д­с­тои ре­а­ли­за­ци­я­та на ва­ж­ни ин­ф­ра­с­т­ру­к­тур­ни про­е­к­ти с ев­ро­пей­с­ки па­ри: ос­но­вен ре­монт и енер­гий­на ефе­к­ти­в­ност на Пър­во ос­но­в­но учи­ли­ще „Хри­с­то Бо­тев“, на 2 це­ло­д­не­в­ни де­т­с­ки гра­ди­ни и де­т­с­ка яс­ла. През сле­д­ва­щи­те ме­се­ци ще бъ­де об­но­ве­на ва­ж­на част от пъ­т­на­та ин­ф­ра­с­т­ру­к­ту­ра. Ще бъ­де из­г­ра­де­но кръ­го­во­то на бул.“Ми­т­ро­по­лит Ан­д­рей“. Пре­д­с­тои об­но­вя­ва­не на  ра­йон от ме­ж­ду­б­ло­ко­во­то про­с­т­ран­с­т­во в кв.“За­пад“2 и на дру­ги ме­с­та. Ча­ка ни мно­го ра­бо­та по бла­го­у­с­т­ро­я­ва­не­то на гра­да.

-Ра­в­но­с­ме­т­ка­та – не­ка от­к­ро­им на­к­ра­т­ко оно­ва, до­б­ро­то за гра­да ни, ко­е­то бе­ше сто­ре­но през по­с­ле­д­на­та ед­на го­ди­на по вре­ме на  Ва­ше­то уп­ра­в­ле­ние.

-Да не за­б­ра­вя­ме, че ко­га­то за­по­ч­ва­х­ме, бю­дже­тът ве­че бе­ше на­п­ра­вен, та­ка, че ние из­пъл­ня­ва­х­ме бю­дже­та на ми­на­ло­то уп­ра­в­ле­ние, но оси­гу­ри­х­ме при­ем­с­т­ве­ност и пла­вен пре­ход. Ед­но от най-ху­ба­ви­те не­ща, ко­и­то от­чи­там, е про­мя­на­та в на­г­ла­си­те при об­щин­с­ки­те слу­жи­те­ли – се­га те ра­бо­тят с по­ве­че на­с­т­ро­е­ние и по­зи­ти­ви­зъм, ко­е­то, не­ми­ну­е­мо се от­ра­зя­ва и в от­но­ше­ни­е­то към на­ши­те съ­г­ра­ж­да­ни. Дру­го­то, мно­го ва­ж­но е, че имам шан­са да ра­бо­тя с един си­лен екип от зам.-кме­то­ве и ад­ми­ни­с­т­ра­ти­вен се­к­ре­тар. Те са до­ка­за­ли се  ли­ч­но­с­ти – ек­с­пер­ти и про­фе­си­о­на­ли­с­ти все­ки в сво­я­та сфе­ра, с ко­и­то сме в по­с­то­я­нен кон­такт и ва­ж­ни­те ре­ше­ния за гра­да и об­щи­на­та се взи­мат еки­п­но. Мно­го раз­чи­там и на вза­и­мо­дей­с­т­ви­е­то с Об­щин­с­кия съ­вет, ка­к­то и на Кон­сул­та­ти­в­ния съ­вет към пре­д­се­да­те­ля на ОбС. То­зи син­х­рон в ра­бо­та­та е в ос­но­ва­та на ре­ди­ца ус­пе­ш­ни на­чи­на­ния и по­с­ти­же­ния за Об­щи­на Тър­го­ви­ще. Кол­ко­то до кон­к­ре­т­но­то, ви­ди­мо­то из­ра­же­ние от на­ша­та ра­бо­та, към най-до­б­ро­то, ко­е­то на­п­ра­ви­х­ме, бих при­чи­с­лил 20-те пло­ща­д­ки в 5 де­т­с­ки гра­ди­ни. Към по­с­ти­же­ни­я­та за ми­на­ла­та го­ди­на, а те са мно­го­б­рой­ни, бих спо­ме­нал две мно­го цен­ни за нас на­г­ра­ди – пър­ва­та е за еко­о­б­щи­на 2016 в ка­те­го­ри­я­та „Ус­той­чи­во уп­ра­в­ле­ние на от­па­дъ­ци­те“. То­ва е един го­лям ус­пех, ре­зул­тат от дъл­го­го­ди­ш­ни уси­лия! Вто­ра­та е за по­пу­ля­ри­зи­ра­не­то на Ми­си­о­нис. Тъй ка­то зе­мя­та там е в Дър­жа­вен гор­с­ки фонд, в мо­мен­та вър­вят про­це­ду­ри тя да ста­не об­щин­с­ка пу­б­ли­ч­на со­б­с­т­ве­ност, за  да мо­же да се кан­ди­да­т­с­т­ва по про­е­к­ти.

-Да, по­с­ти­же­ни­я­та в раз­ли­ч­ни­те сфе­ри са ви­ди­ми и без­с­пор­ни, но бих ис­ка­ла да се на­со­чим и към ня­кои въ­п­ро­си, ко­и­то бу­дят тре­во­га. Един от тях е фа­к­тът, че Тър­го­ви­ще си ос­та­ва гра­дът с ни­сък раз­мер на сре­д­на­та ра­бо­т­на за­п­ла­та. Как ще се про­ме­ня та­зи не­б­ла­го­п­ри­я­т­на си­ту­а­ция с не­га­ти­в­ни по­с­ле­ди­ци във вся­ко ед­но от­но­ше­ние?

-То­зи факт е във фо­ку­са на вни­ма­ни­е­то ни, да­ва­ме си сме­т­ка за то­ва и ни­ко­га не сме  по­д­це­ня­ва­ли по­с­ле­ди­ци­те от не­го. В мо­мен­та Бю­ро­то по тру­да ре­ги­с­т­ри­ра сра­в­ни­тел­но ни­сък про­цент на без­ра­бо­ти­ца, кой­то е бли­зо до сре­д­ния за стра­на­та. Факт е оба­че, че пре­д­п­ри­я­ти­я­та из­пи­т­ват глад за ра­бо­т­ни­ци. Да, раз­ме­рът на за­п­ла­ти­те не за­до­во­ля­ва, по­ра­ди ко­е­то ние се стре­мим да при­в­ли­ча­ме по­ве­че вън­ш­ни ин­ве­с­ти­то­ри /Ки­тай, Гер­ма­ния/ за съ­з­да­ва­не на кон­ку­рен­т­на сре­да, за по­до­б­ря­ва­не на би­з­нес кли­ма­та в гра­да ни, за раз­к­ри­ва­не на но­ви ра­бо­т­ни ме­с­та и за­дър­жа­не­то на мла­ди­те хо­ра в об­щи­на­та. Уси­ли­я­та в та­зи по­со­ка са мно­го и ам­би­ци­о­з­ни. На­дя­вам се, в един по-дъл­го­с­ро­чен план, мер­ки­те да се увен­ча­ят с ус­пех. Но, на­ли раз­би­ра­те, че ико­но­ми­че­с­ка­та си­ту­а­ция е ре­зул­тат на мно­го фа­к­то­ри и кме­тът не мо­же ге­не­рал­но да про­ме­ни па­ра­ме­т­ри­те й.

-Д-р Ди­ми­т­ров, ня­ма да из­б­ро­я­ва­ме вси­ч­ко на­п­ра­ве­но – про­ме­ни­те в На­ре­д­ба­та за шу­ма, ре­ха­би­ли­та­ци­я­та на ули­ци, за­да­чи­те за де­по­то и чи­с­то­та­та. При­ба­вя­ме и сре­щи­те Ви с хо­ра­та, ко­и­то са без­чет, ед­ва ли има та­ка­ва про­я­ва на Об­щи­на­та, ко­я­то да не сте по­се­тил. ..Как ус­пя­ва­те?!

-Че­с­то се ше­гу­вам, че за та­зи го­ди­на спо­кой­но мо­га да ка­жа, че  по­ра­ди ес­те­с­т­во­то на ра­бо­та­та и ог­ром­на­та по­д­го­то­в­ка и зна­ни­я­та, ко­и­то се ис­кат за нея във все­ки един мо­мент,  аз на­и­с­ти­на до­бих още ед­но ви­с­ше об­ра­зо­ва­ние, ако изо­б­що мо­же да има та­ка­ва про­фе­сия-гра­до­на­чал­ник. Ра­бо­та­та на кме­та ка­то все­ки­д­не­в­но на­то­вар­ва­не и ди­на­ми­ка е ед­но ог­ром­но пре­ди­з­ви­ка­тел­с­т­во. При­з­на­вам, ко­га­то пре­ди го­ди­ни ми­на­вах край сгра­да­та на Об­щи­на­та, не съм си и по­ми­с­лял, че тук се ра­бо­ти тол­ко­ва ин­тен­зи­в­но, на из­к­лю­чи­тел­но ви­со­ки обо­ро­ти. Ко­га­то не­ща­та се слу­ч­ват, ко­га­то ви­диш пло­до­ве­те на еки­п­ни­те уси­лия, стру­ва си за те­зи ми­го­ве на удо­в­ле­т­во­ре­ние да се по­т­ру­диш яко, да не пе­с­тиш си­ли, не­р­ви, енер­гия…Изо­б­що, усе­тил съм ве­че и ме­да, и жи­ло­то на та­зи не­ле­ка ми­сия да бъ­деш кмет. Но ко­га­то пра­виш вси­ч­ко за­кон­но, ле­ко се спи…Ка­з­вал съм го и друг път – ле­с­но се ра­бо­ти, ко­га­то е по за­кон и с чи­с­та съ­вест!

-Кой бе­ше най-ща­с­т­ли­ви­ят, съ­о­т­ве­т­но и най-от­чай­ва­щи­ят мо­мент за Вас в слу­же­бен план?

-Най-ху­ба­ви­те мо­мен­ти са вси­ч­ки оне­зи, в ко­и­то са се слу­чи­ли не­ща­та, за ко­и­то сме ра­бо­ти­ли. И из­дей­с­т­ва­не­то на па­ри­те за „Ка­т­ра­фи­лов“, кой­то ча­ка 20 го­ди­ни, и те­зи за спор­т­на­та за­ла, и би­т­ка­та сре­щу шу­ма, и но­ви­те ули­ци и тол­ко­ва мно­го не­ща….Мно­го скъ­па ми е и ра­до­ст­та на де­ца­та, ко­я­то ви­дя­х­ме при от­к­ри­ва­не­то на пло­ща­д­ки­те.  От­чай­ващ не съм до­пу­с­нал. Има про­б­лем-тър­сим ре­ше­ние. Не се спи­ра­ме, до­ка­то не­ща­та не се слу­чат.

-Г-н Ди­ми­т­ров, кое е об­що­то и кое е раз­ли­ч­но­то в по­зи­ци­и­те на ле­ка­ря и на гра­до­на­чал­ни­ка?

-И ка­то ле­кар, и ка­то кмет ра­бо­тиш за хо­ра­та и то­ва е ог­ром­но пре­ди­з­ви­ка­тел­с­т­во, за­що­то и в два­та слу­чая се взи­мат съ­д­бо­в­ни, бър­зи ре­ше­ния.  Но, до­ка­то ка­то аку­шер-ги­не­ко­лог те­зи ре­ше­ния тря­б­ва да се взи­мат бу­к­вал­но за се­кун­ди, на ми­га, в за­ви­си­мост от съ­с­то­я­ни­е­то на бре­мен­на­та же­на,  то в ра­бо­та­та на кме­та има ми­го­ве, ко­га­то тря­б­ва да по­д­пи­с­ваш по 500 до­ку­мен­та на­куп и но­сиш пря­ка от­го­вор­ност за ог­ром­ни гру­пи хо­ра. Да, на­пре­же­ни­е­то е ог­ром­но, пре­ми­с­лям от­но­во и от­но­во и на­к­рая взи­мам край­но­то ре­ше­ние. Но и в два­та слу­чая от­го­вор­но­ст­та е те­ж­ка, съ­д­бо­в­на бих ка­зал, за жи­во­та, здра­ве­то, бъ­де­ще­то на мно­го хо­ра.

-И от­но­во да се вър­нем към пре­ди­з­ви­ка­тел­с­т­ва­та на кме­т­с­кия стол, пра­ви впе­ча­т­ле­ние, че про­я­вя­ва­те  осо­бе­но вни­ма­ние към кме­т­с­т­ва­та по се­ла­та. Въ­ве­до­х­те и нов стил на об­щу­ва­не със сел­с­ки­те кме­то­ве. Раз­ка­же­те…

-Ние сме об­щи­на с 51 на­се­ле­ни ме­с­та и ре­ши­х­ме вси­ч­ки да се съ­би­ра­ме в раз­ли­ч­ни се­ла. До то­зи мо­мент сме би­ли при кме­то­ве­те от Ал­ва­но­во и Бо­жур­ка, за да се за­по­з­на­ем с про­б­ле­ми­те на мя­с­то, да да­дем по­д­к­ре­па. Та­ка, в ед­на по-не­по­с­ре­д­с­т­ве­на об­с­та­но­в­ка и не­фор­ма­лен раз­го­вор, про­б­ле­ми­те се ре­ша­ват по-не­при­ну­де­но и ефе­к­ти­в­но. Ще ка­жа и то­ва, че в бю­дже­та за 2017 г. сме пре­д­ви­ди­ли двой­но по-го­ля­ма су­ма за бла­го­у­с­т­ро­я­ва­не по се­ла­та. Ра­бо­тим и по вси­ч­ки про­г­ра­ми на Бю­ро­то по тру­да, це­лей­ки във вся­ко се­ло да бъ­дат на­з­на­ча­ва­ни хо­ра към кме­та.

-И на­к­рая, пре­до­с­та­вя­ме три­бу­на­та на „ЗНА­МЕ“, за да от­п­ра­ви­те Ва­ше­то по­с­ла­ние към тър­го­ви­щен­ци.

-Убе­ден съм, че 2017 г. ня­ма да е ни­как ле­ка. Ще има мно­го ра­бо­та и се на­дя­вам да има по-мал­ко гре­ш­ки, да ня­ма за­ба­вя­не на про­е­к­ти, не­ща­та да се слу­ч­ват стъ­п­ка по стъ­п­ка в име­то на до­б­ру­ва­не­то на Тър­го­ви­ще. Бла­го­да­ря на моя екип за та­зи все­о­т­дай­ност на ра­бо­та­та, за про­фе­си­о­нал­ния ус­т­рем, за ам­би­ци­я­та, по­д­п­ла­те­ни с де­ла, за да мо­же Об­щи­на­та ни да вър­ви на­пред. Ис­кам да по­з­д­ра­вя с но­ва­та 2017 г. вси­ч­ки тър­го­ви­щен­ци. Без тя­х­на­та гра­ж­дан­с­ка по­зи­ция, без тя­х­на­та по­д­к­ре­па ни­то аз щях да ра­бо­тя та­ка ам­би­ци­ран, ни­то Об­щи­на Тър­го­ви­ще ще­ше  да бъ­де то­ва, ко­е­то е в мо­мен­та. Же­лая на вси­ч­ки здра­ва, мир­на и спо­кой­на го­ди­на, да бъ­дем до­б­ри и то­ле­ран­т­ни по­ме­ж­ду си и да оп­ра­в­да­ем оча­к­ва­ни­я­та на хо­ра­та.

Раз­го­вор на ДЕ­Я­НА ВЪЛ­ЧЕ­ВА

Снимки: СИМОНА Алексиева

СТЪПКА ПО СТЪПКА
НЕЩАТА СЕ СЛУЧВАТ

Хри­с­та­ли­на ХА­ЛА­ЧЕ­ВА, ад­ми­ни­с­т­ра­ти­вен се­к­ре­тар на Об­щи­на Тър­го­ви­ще, пред „Зна­ме“

Хри­с­та­ли­на Ха­ла­че­ва е ро­де­на в Ло­веч. Зо­дия „Бли­з­на­ци“.  От 1987 г. ра­бо­ти в ХЕИ -Тър­го­ви­ще ка­то са­ни­та­рен ин­с­пе­к­тор, от 2006 г. е ди­ре­к­тор на ди­ре­к­ция „АП­Ф­СО“ в РЗИ – Тър­го­ви­ще През 1997 г. в Пле­вен за­вър­ш­ва ба­ка­ла­вър­с­ка сте­пан „Уп­ра­в­ле­ние здра­в­ни гри­жи“, след  две го­ди­ни за­вър­ш­ва ма­ги­с­т­ра­ту­ра във Ве­ли­ко Тър­но­во „Пу­б­ли­ч­на ад­ми­ни­с­т­ра­ция“, а през 2006 г. за­щи­та­ва вто­ра ма­ги­с­т­ра­ту­ра“Сто­пан­с­ко уп­ра­в­ле­ние и здра­вен ме­ни­дж­мънт“. През 2013 г. в Со­фий­с­кия Ме­ди­цин­с­ки уни­вер­си­тет за­вър­ш­ва спе­ци­а­ли­за­ция „Ико­но­ми­ка на здра­ве­то“.  През м.фе­в­ру­а­ри пре­д­с­тои да за­щи­ти по­ре­д­на­та си ма­ги­с­т­ра­ту­ра“Об­ще­с­т­ве­но здра­ве и здра­вен ме­ни­дж­мънт“. Омъ­же­на, с три де­ца, ко­и­то ра­бо­тят и учат в Бъл­га­рия.

-Г-жо Ха­ла­че­ва, по­с­ре­ща­те ни в Об­щи­на­та с до­б­ра но­ви­на- ве­че има пър­ва окон­ча­тел­но по­т­вър­де­на сан­к­ция, на­ло­же­на на за­ве­де­ние по На­ре­д­ба­та за опа­з­ва­не на об­ще­с­т­ве­ния ред за на­ру­ша­ва­не на спо­кой­с­т­ви­е­то на гра­ж­да­ни­те с му­зи­ка след 23 ча­са. Ка­к­во оз­на­ча­ва то­ва ?

– Да, из­к­лю­чи­тел­но сме до­вол­ни, че сан­к­ци­я­та е по­т­вър­де­на. То­ва оз­на­ча­ва, че ра­бо­тим в пра­вил­на­та по­со­ка…По­ла­га­ме ог­ром­ни уси­лия шу­мът в но­щ­ни­те ча­со­ве от за­ве­де­ни­я­та да бъ­де ог­ра­ни­чен, за да бъ­де пре­ма­х­нат ди­с­ком­фор­тът на хо­ра­та, жи­ве­е­щи не са­мо в съ­се­д­с­т­во. За съ­жа­ле­ние се ока­за, че са­мо се­ри­о­з­ни фи­нан­со­ви сан­к­ции мо­гат да сто­пи­рат то­ва. Пър­ва­та гло­ба ве­че е факт и ние ще бъ­дем без­ком­п­ро­ми­с­ни.

– Да го­во­рим от­к­ри­то – Вие ми­на­ва­те за „хард“ же­на, в ка­че­с­т­во­то си на ад­ми­ни­с­т­ра­ти­вен се­к­ре­тар на Об­щи­на­та. На­ред с то­ва, Вие сте и „ос­т­ри­е­то“ /здра­ва ръ­ка/ при ре­ша­ва­не­то на  ре­ди­ца спор­ни и не­у­до­б­ни  про­б­ле­ми в Об­щи­на­та. В ня­кои слу­чаи сте и в ро­ля­та на ом­бу­д­с­ман. Кои би­т­ки би­х­те от­к­ро­и­ли ка­то най-ва­ж­ни за Вас през из­ми­на­ва­ща­та го­ди­на?

– Мно­го са. Пър­во бих ис­ка­ла да по­д­чер­тая, че по ва­ж­ни­те про­б­ле­ми на Об­щи­на­та ви­на­ги ра­бо­тим  в екип. То­ва е стил и от­но­ше­ние, на ко­е­то дър­жи и кме­тът  д-р Ди­ми­т­ров.  За­е­д­но със за­ме­с­т­ни­ци­те му  ра­бо­тим в ин­те­рес на вси­ч­ки гра­ж­да­ни. Пи­та­те кои би­т­ки бих от­к­ро­и­ла?На­ча­ло­то бе­ше та­зи за при­к­лю­ч­ва­не на во­д­ния ци­къл, за да не се про­ва­ли це­ли­ят про­ект. Се­ри­о­з­но пре­ди­з­ви­ка­тел­с­т­во бе­ше на­ше­с­т­ви­е­то на пти­ци­те в цен­тъ­ра на Тър­го­ви­ще. Го­ля­ма част от на­ши­те съ­г­ра­ж­да­ни  на­с­то­я­ва­ха те­зи не­чи­с­то­тии и гне­з­да на за­ра­зи в лар­го­то  да бъ­дат пре­ма­х­на­ти.  Смя­там, че  се спра­ви­х­ме с то­ва. Дру­га би­т­ка, ко­я­то во­ди­х­ме, бе да ня­ма раз­ре­ши­тел­ни за сва­т­бе­ни и дру­ги тър­же­с­т­ва след 23 ча­са. Пре­бо­ри­х­ме се и с то­ва. И още мно­го би­т­ки, сред тях и про­би­вът „Ка­т­ра­фи­лов“, за кой­то се на­ме­ри­ха па­ри след 20 го­ди­ни ча­ка­не. На­п­ра­ви­х­ме въз­мо­ж­но­то за оце­ля­ва­не­то на ре­ди­ца ин­с­ти­ту­ции, из­во­ю­ва­не­то на ва­ж­ни за гра­да ни про­е­к­ти. То­ва са са­мо част от ре­зул­та­ти­те, зад ко­и­то сто­ят  мно­го уси­лия на ця­ло­то ни об­щин­с­ко ръ­ко­во­д­с­т­во. Ще при­ба­вя и при­в­ли­ча­не­то на но­ви ин­ве­с­ти­то­ри, по­до­б­ря­ва­не­то на би­з­нес кли­ма­та в Об­щи­на­та, кон­та­к­ти­те с ре­ди­ца на­ши и чу­ж­де­с­т­ран­ни ин­ве­с­ти­то­ри-то­ва са все дей­с­т­вия с по­с­ле­д­ва­щи ре­зул­та­ти във вре­ме­то. Ето и но­ви­на­та, ко­я­то при­с­ти­г­на днес-пър­ва­та сан­к­ция сре­щу шу­ма, съ­що е в ре­зул­тат на ог­ром­ни уси­лия, вре­ме, не­р­ви.

– Те­зи дни спон­тан­но ка­за­х­те, че ко­ле­д­на­та ел­ха пред Об­щи­на­та е тъ­ж­на и на­с­то­я­х­те за по-пра­з­ни­ч­на и тър­же­с­т­ве­на ук­ра­са. Кои свои ли­ч­ни ка­че­с­т­ва оп­ре­де­ля­те,  ко­и­то най-ве­че Ви по­ма­гат при ре­ша­ва­не­то на про­б­ле­ми­те?

– Ве­ро­я­т­но то­ва, че съм пря­ма, ди­ре­к­т­на и мо­га да ка­з­вам „Не!“, за да бъ­де ед­на ра­бо­та свър­ше­на по-до­б­ре. Въ­п­рос на „ха­ра­к­те­ро­па­тия“
/смее се…/ Из­к­лю­чи­тел­но пре­ди­з­ви­ка­тел­с­т­во за мен бе­ше  са­мо­то ми ид­ва­не тук. В на­ча­ло­то си ка­з­вах: Е, за 6 ме­се­ца ще по­д­ре­дим не­ща­та, ще ре­шим по­ве­че­то от въ­п­ро­си­те…Ка­к­ви ти 5-6 ме­се­ца, все­ки един ден ид­ва със сво­и­те си про­б­ле­ми, със сво­и­те ну­ж­ди, но по­с­те­пен­но, стъ­п­ка по стъ­п­ка, при­дър­жай­ки се към уп­ра­в­лен­с­ка­та про­г­ра­ма на кме­та, смя­там, че не­ща­та се слу­ч­ват. Раз­би­ра се, че по­ве­че­то от на­ши­те съ­г­ра­ж­да­ни би­ха ис­ка­ли вси­ч­ко да се слу­чи ве­д­на­га, но то­ва про­с­то е не­въз­мо­ж­но. Да, не­ща­та ста­ват ба­в­но-1,500 000 лв. за про­би­ва „Ка­т­ра­фи­лов“, 850 000 лв. за ре­монт на спор­т­на­та за­ла и още и още. За по­с­ти­га­не­то на  вся­ко ед­но от те­зи не­ща се ис­ка вре­ме, во­ля, къ­са­не на не­р­ви…Ни­що не е та­ка ле­с­но, ка­к­то из­г­ле­ж­да от­с­т­ра­ни. От­го­вор­ни сме пред гра­ж­да­ни­те, не са­мо на ду­ми, а все­ки ден до­ка­з­ва­ме то­ва и с ра­бо­та. Цел­та ни е не са­мо да се опи­та­ме да от­во­рим  Об­щи­на­та към гра­ж­да­ни­те, но и са­ми­те хо­ра да го по­чу­в­с­т­ват, все­ки един от тях да се убе­ди, че има по­не мъ­ни­ч­ко про­мя­на в то­зи наш град, да се спре  бе­зо­б­ра­з­но­то „плю­е­не“ все­ки  сре­щу  вси­ч­ки. До­ка­за­ли сме не ве­д­нъж, че въз­ни­к­не ли ня­къ­де про­б­лем, ние се стре­мим сво­е­в­ре­мен­но да го ре­шим. При­ме­ри мно­го и то все­ки ден.

– Вяр­но ли е, че след ка­то об­щин­с­ко­то ръ­ко­во­д­с­т­во не по­з­во­ли да бъ­де за­к­рит ни­то един кул­ту­рен ин­с­ти­тут, в ско­ро вре­ме ще чу­ем и си­г­на­ла на Ра­дио Тър­го­ви­ще?

– Би­х­ме ис­ка­ли да ста­не и то­ва. В мо­мен­та про­у­ч­ва­ме опи­та на Ин­тер­нет ра­дио – Раз­г­рад.  Да­ва­ме си сме­т­ка кол­ко е ва­ж­но един град да не ос­та­ва без ме­с­т­но ра­дио, ко­е­то, ос­вен вси­ч­ко дру­го, има и со­ци­ал­ни фун­к­ции. Ще по­ло­жим уси­лия да тръ­г­нат ра­ди­о­п­ре­да­ва­ния. Ще ста­не по­е­та­п­но, за­що­то въз­с­та­но­вя­ва­не­то на та­зи дей­ност, или раз­к­ри­ва­не­то на но­ва та­ка­ва, изи­с­к­ва се­ри­о­з­на ра­бо­та, ли­цен­зи­о­нен ре­жим, ку­пу­ва­не на те­х­ни­ка и ред дру­ги. За­по­ч­ва­ме и то­ва.

– А из­би­с­т­ре­на ли е ве­че но­ва­та кон­це­п­ция за про­ве­ж­да­не­то на тра­ди­ци­он­ния про­ле­тен па­на­ир?

– И по то­зи въ­п­рос в мо­мен­та сме в про­цес на про­у­ч­ване. Д-р Ди­ми­т­ров обя­ви ве­че по вре­ме на пу­б­ли­ч­ния си от­чет, че ис­ка­ме да чу­ем и гра­ж­да­ни­те, тя­х­но­то мне­ние как си пре­д­с­та­вят бъ­де­ще­то на то­зи тра­ди­ци­о­нен фо­рум. На­дя­вам се, че ни­кой от нас не би ис­кал па­на­и­рът да се пре­в­ръ­ща в би­так. За­то­ва ще по­пи­та­ме и уче­ни­ци­те, и по-въз­ра­с­т­ни­те, и хо­ра­та в ак­ти­в­на въз­раст, би­з­не­са  по то­зи въ­п­рос, за да бъ­де из­би­с­т­ре­но ед­но об­що ста­но­ви­ще – най-аде­к­ва­т­на­та, съ­в­ре­мен­на ви­зия за бъ­де­ще­то на па­на­и­ра, кой­то е оце­лял през ве­ко­ве­те и днес тря­б­ва да на­ме­ри сво­е­то съ­в­ре­мен­но раз­ви­тие.

– И един по-ли­чен въ­п­рос – кое е „ро­зо­во­то ха­п­че“, с ко­е­то от­ма­ря­те след на­пре­г­на­тия дел­ник?

– След на­пре­г­нат ден, оби­чам да се по­та­пям в ня­кое от лю­би­ми­те ми хо­би­та. При­в­ли­чат ме при­ло­ж­ни­те из­ку­с­т­ва. Ус­во­и­ла съм те­х­ни­ка­та на де­ку­па­жа – сал­фе­т­на те­х­ни­ка вър­ху раз­ли­ч­ни пре­д­ме­ти, по­ня­ко­га шия го­б­лен, по­ня­ко­га ри­су­вам с ак­ва­рел­ни бои – в  за­ви­си­мост от на­с­т­ро­е­ни­е­то, от на­г­ла­са­та ми. Пра­вя вси­ч­ко то­ва в къ­с­ни­те ве­чер­ни ча­со­ве, пра­вя го  за удо­вол­с­т­вие и от­мо­ра…По­с­ле по­да­ря­вам из­ра­бо­те­но­то на при­я­те­ли, на жен­с­ки клу­бо­ве….По­с­ве­ща­вам вре­ме и на лю­би­ма­та си ко­т­ка Су­пер…

– Ще се вър­нат ли де­ца­та Ви за пра­з­ни­ци­те?

– Да, три­те ми де­ца /вси­ч­ки­те са в Со­фия- две­те ра­бо­тят, а еди­ни­ят е сту­дент/ ще си бъ­дат в Тър­го­ви­ще по пра­з­ни­ци­те и аз с не­тър­пе­ние ги оча­к­вам.

– И на­к­рая – ка­к­во си по­же­ла­ва­те са­ма­та Вие на се­бе си – и в ли­чен, и в слу­же­бен план в на­ве­че­ри­е­то на имен­ния Ви ден Ро­ж­де­с­т­во Хри­с­то­во?

– Най-на­пред же­лая здра­ве на вси­ч­ки! В слу­же­бен план си по­же­ла­вам вся­ко не­що, ко­е­то пре­д­п­ри­е­ма­ме, да се слу­ч­ва. Да­но вси­ч­ки­те  про­е­к­ти, ко­и­то сме по­д­го­т­ви­ли, да се ре­а­ли­зи­рат, за да се про­ме­ня към по-до­б­ро жи­во­тът на вси­ч­ки ни в Тър­го­ви­ще. А в ли­чен план да за­вър­ша по­ре­д­на­та си ма­ги­с­т­ра­ту­ра, за­щи­та­та й е през фе­в­ру­а­ри. По­же­ла­вам и мал­ко спо­кой­с­т­вие за се­бе си, за­що­то на тър­пе­ние се на­у­чих, но на спо­кой­с­т­вие – не! По­же­ла­вам си и още не­що съ­к­ро­ве­но –  най-по­с­ле да ста­на ба­ба, вре­ме ми е да си имам и вну­че!…

Ин­тер­вю на ДЕ­Я­НА ВЪЛ­ЧЕ­ВА

И на сво­и­те 86 години Ге­ор­ги Ан­то­нов оби­ча жи­во­та и се ра­д­ва на  все­ки сле­д­ващ ден

По­во­дът, за да раз­ка­жем за на­шия съ­г­ра­ж­да­нин Ге­ор­ги Ан­то­нов, бе ед­но не­го­во го­с­ту­ва­не в ре­да­к­ци­я­та. Той до­й­де, за да спо­де­ли  един спо­мен за сво­е­то ро­д­но се­ло Здра­вец  от­пре­ди бли­зо 70 г., ко­га­то той и не­го­ви дру­га­ри  по­мо­г­на­ли най-без­ко­ри­с­т­но и спон­тан­но да про­п­ра­вят во­д­на­та ка­на­ли­за­ция и по вре­ме на жъ­т­ва да да­дат хля­ба на хо­ра­та от Здра­вец.   За­е­д­но с до­пи­с­ка­та за то­ва , но­се­ше и ед­на за­па­зе­на от­пре­ди 25 г. из­ре­з­ка на ма­те­ри­ал във  в.”Зна­ме”  , с ко­е­то, за­що да не го при­з­на­ем- при­я­т­но ни из­не­на­да! В пу­б­ли­ка­ци­я­та   сме раз­ка­за­ли за де­т­с­кия свят на не­го­ви­те вну­ци Ге­ор­ги и Сте­ф­ко, а той и съ­п­ру­га­та му са я съ­х­ра­ни­ли тол­ко­ва го­ди­ни!  Се­га вну­ци­те ве­че са  го­ле­ми, по­с­ле­д­ни­те го­ди­ни жи­ве­ят и про­фе­си­о­нал­но се ре­а­ли­зи­рат в Лон­дон и вся­ко ля­то, за­е­д­но със се­мей­с­т­ва­та си, го­с­ту­ват в ро­д­но­то Тър­го­ви­ще.

А те­х­ни­ят дя­до Ге­ор­ги тър­пе­ли­во ча­ка, гор­дее се с тях и е бла­го­да­рен на съ­д­ба­та. Бла­го­да­рен е най-ве­че за то­ва, че це­ли 62 го­ди­ни е жи­вял със сво­я­та съ­п­ру­га в мир и сго­вор, съ­з­да­ва­ли са дом и се­мей­с­т­во, ра­д­ва­ли са се на син, на сна­ха и вну­ци.  От ду­ма на ду­ма сти­га­ме до оне­зи мла­ди­те, сил­ни­те го­ди­ни ,ко­га­то Ге­ор­ги Ан­то­нов  ра­бо­ти в сфе­ра­та на съ­о­б­ще­ни­я­та- бил е око­ло 39 г. на­чал­ник на Ра­йон­на­та стан­ция на съ­о­б­ще­ни­я­та в Тър­го­ви­ще. Ко­га­то за­по­ч­ва /1953 г./ е има­ло око­ло 200 об­ще­с­т­ве­ни те­ле­фо­на и са­мо 4 ча­с­т­ни: на д-р Ти­т­ков, на д-р Цо­нев, д-р Ди­ми­т­ров и д-р Ар­на­у­дов. Впо­с­ле­д­с­т­вие  се по­с­ти­га мно­го- пра­вят се  три раз­ши­ре­ния на съ­о­б­ще­ни­я­та, из­г­ра­ж­дат  се две ав­то­ма­ти­ч­ни цен­т­ра­ли с по 10 000 те­ле­фон­ни по­с­та . Вси­ч­ко то­ва- фа­к­ти и съ­би­тия от на­ше­то не­да­ле­ч­но ми­на­ло,  на­ши­ят съ­бе­се­д­ник раз­ка­за сдър­жа­но и ов­ла­дя­но, без да оте­г­ча­ва и да из­па­да в по­д­ро­б­но­с­ти. Въ­п­ре­ки не­го­ва­та скром­ност и де­ли­ка­т­ност оба­че,  не­мал­ко на­ши съ­г­ра­ж­да­ни зна­ят и по­м­нят, че Г.Ан­то­нов ка­то ог­ла­вя­ващ  по­ща­та е на­п­ра­вил не­мал­ко за те­ле­фо­ни­за­ци­я­та на гра­да ни,  спом­нят си слу­же­б­ния му пе­ри­од в по­ща­та с ува­же­ние, тъй ка­то той бе­ше не са­мо го­лям, но и чо­ве­чен  ръ­ко­во­ди­тел, кой­то  ви­на­ги на­ми­ра­ше вре­ме да из­с­лу­ша с раз­би­ра­не и да по­мо­г­не на все­ки або­нат. Не слу­чай­но  е на­г­ра­ж­да­ван с ор­де­ни­те„Чер­ве­но зна­ме на тру­да”и „Ки­рил и Ме­то­дий”, с от­ли­чи­е­то  „По­че­тен слу­жи­тел на съ­о­б­ще­ни­я­та”.

А как жи­вее се­га то­зи мил и вни­ма­те­лен въз­ра­с­тен чо­век на сво­и­те 86 го­ди­ни, ко­и­то хич не му ли­чат. В ка­к­во е тай­на­та на дъл­го­ле­ти­е­то? Спо­ред не­го, дъл­го­ле­ти­е­то се дъл­жи на до­б­ра­та се­мей­на ат­мо­с­фе­ра, в ко­я­то си жи­вял, на уме­ни­е­то да се на­с­т­рой­ваш на по­зи­ти­в­на въл­на. Да да­деш на ня­ко­го, да по­мо­г­неш, да на­п­ра­виш до­б­ри­на- са ос­но­в­ни нра­в­с­т­ве­ни при­н­ци­пи, ко­и­то той не е пре­с­та­вал да спа­з­ва. Ко­га­то чо­век е с до­б­ри­на и че­с­тен в сво­е­то жи­ве­е­не, не­из­мен­но вси­ч­ко то­ва ти се връ­ща, мо­же и да е по-къ­с­но, мо­же да е на дру­го ни­во, но ра­но или къ­с­но кол­ко­то пъ­ти съм пра­вил кра­ч­ка­та към до­б­ри­на­та, не съм съ­жа­ля­вал, раз­съ­ж­да­ва той.

Вяр­ва ли в съ­д­ба­та, в пре­до­пре­де­ле­ни­е­то, пи­та­ме го. А той  от­го­ва­ря със сле­д­ния при­мер. Би­ло 6.06.2006 г., ко­га­то па­да от ед­на че­ре­ша в ло­зет о му. И пре­д­с­та­ве­те си ка­к­во чу­до: па­д­нах от дър­во­то то­ч­но в про­с­т­ран­с­т­во­то ме­ж­ду два ко­ла и ос­та­нах там , то­ч­но там,  жив и не­в­ре­дим- раз­ка­з­ва се­га бай Ге­ор­ги . Не­гов бли­зък ле­кар му ка­зал, че ако се е бил сто­ва­рил  вър­ху ко­ло­ве­те на ло­зи­те, здра­ва­та щял да по­с­т­ра­да, до­ри мо­же­ше  се­га и да не е сред жи­ви­те. И из­во­дът на на­шия съ­бе­се­д­ник- ня­ка­к­ва си­ла ме­не ме е па­зи­ла, от­то­га­ва раз­б­рах и вяр­вам, че има та­ка­ва си­ла, не зная как да я на­ре­ка, но ние сме за­ви­си­ми от не­що, то е по-го­ля­мо от нас и то се раз­по­ре­ж­да със съ­д­ба­та ни, убе­ден съм в то­ва. Как да я на­ре­чем та­зи си­ла- не­ка все­ки чрез сво­я­та ду­ше­в­ност да я оце­ня­ва, обо­б­ща­ва той.

А кол­ко­то до раз­ко­в­ни­че­то на дъл­го­ле­ти­е­то, мо­же да се ка­же, че спе­ци­ал­но за не­го то е и в то­ва, че бай Ге­ор­ги  не е за­гу­бил ин­те­ре­са и лю­бо­пи­т­с­т­во­то си  към не­ща­та от жи­во­та. Ос­вен че не пре­с­та­ва да се дви­жи , той че­те и пре­про­чи­та мно­го кни­ги. Ви­на­ги пре­г­ле­ж­да и съ­по­с­та­вя ве­с­т­ни­ци­те „Тре­та въз­раст”, „Вто­ра мла­дост” и „Пен­си­о­не­ри” / не про­пу­с­ка да про­ко­мен­ти­ра  и в.”Зна­ме”/, от­би­ва се до Клу­ба на ул.”Па­и­сий”, изо­б­що, ак­ти­в­но уча­с­т­ва в жи­во­та око­ло се­бе си, ин­те­ре­су­ва се и от по­ли­ти­ка, и от вси­ч­ко, свър­за­но с Тър­го­ви­ще и Бъл­га­рия. Жи­вее сам, след кон­чи­на­та на оби­ч­на­та си съ­п­ру­га пре­ди 3 го­ди­ни, сам се пе­ре, гла­ди, го­т­ви си, без да до­са­ж­да на сво­и­те бли­з­ки и да им на­ла­га при­съ­с­т­ви­е­то си. Та­къв е ес­те­с­т­ве­ни­ят ред на не­ща­та. Са­мо­та­та за не­го оз­на­ча­ва уса­мо­те­ние, но то­ва уса­мо­те­ние не е ка­то при­съ­да, а ка­то не­об­хо­ди­мост след из­ми­на­ли­те го­ди­ни. Стра­да за здра­во­с­ло­в­ни­те про­б­ле­ми на си­на си и не про­пу­с­ка да от­да­де при­з­на­ние на „зла­т­на­та „ си сна­ха Ва­ля, ко­я­то на­и­с­ти­на е из­к­лю­чи­тел­на, за нея той по­д­би­ра  най-то­п­ли­те ду­ми на бла­го­дар­ност.

– В ка­к­во е сми­съ­ла на жи­во­та ли- да до­й­деш, да на­п­ра­виш с тру­да и с дар­би­те си та­ка, че да ста­не ед­на све­т­ла пъ­те­ч­ка, по ко­я­то да тръ­г­нат от­по­с­ле и на­с­ле­д­ни­ци­те ти…Ка­к­во дру­го му ос­та­ва на чо­век в то­зи жи­вот, ос­вен  да оби­ча де­ца­та, вну­ци­те и пра­в­ну­ци­те си, а аз имам три пра­в­ну­ка- Да­ни, Ивон и Ли­ли, вси­ч­ки да са жи­ви и здра­ви и да ни ра­д­ват- ка­з­ва Ге­ор­ги Ан­то­нов и се ус­ми­х­ва.

А ние му по­же­ла­ва­ме здра­во дъл­го­ле­тие!

ДЕ­Я­НА ВЪЛ­ЧЕ­ВА

С то­зи ма­те­ри­ал „Зна­ме” про­дъл­жа­ва по­ре­ди­ца­та, ко­я­то за­по­ч­на­х­ме пре­ди един брой с на­пи­са­но­то за ма­те­ма­ти­ч­ка­та До­ра Ва­си­ле­ва. Цел­та ни е да пре­д­с­та­вим на­ши съ­г­ра­ж­да­ни, чи­я­то жи­тей­с­ка и про­фе­си­о­нал­на съ­д­ба е бе­ля­за­на с мно­го труд и с мно­го лю­бов за Тър­го­ви­ще. Хо­ра, ко­и­то са ра­бо­ти­ли за гра­да ни и са от­да­ли вре­ме и си­ли за не­го­вия про­с­пе­ри­тет. Не­за­ви­си­мо от го­ди­ни­те, не­за­ви­си­мо от об­с­то­я­тел­с­т­ва­та. По­со­че­те ни и Вие по­до­б­ни ли­ч­но­с­ти, ко­и­то са Ви впе­ча­т­ли­ли с жи­тей­с­кия си при­мер и про­фе­си­о­нал­на ре­а­ли­за­ция в раз­ли­ч­ни сфе­ри от на­шия жи­вот. А име­на­та на дъл­го­ле­т­ни­ци­те, за ко­и­то би­х­те ис­ка­ли да раз­ка­жем, ви­на­ги ще бъ­дат с пре­дим­с­т­во…

---

ОБИ­ЧАЙ­ТЕ, ПРЕ­Г­РЪ­ЩАЙ­ТЕ,      УВА­ЖА­ВАЙ­ТЕ ВА­ШИ­ТЕ РО­ДИ­ТЕ­ЛИ

Ед­на из­по­вед на Сте­ла Ан­то­но­ва

От­но­во сме в на­ве­че­ри­е­то на един от све­ти­те хри­с­ти­ян­с­ки пра­з­ни­ци- Ус­пе­ние Бо­го­ро­ди­ч­но, кой­то вся­ка го­ди­на от­бе­ля­з­ва­ме на 15-ти ав­густ. 

За своя ба­ща, из­ра­бо­тил ка­то да­ре­ние и в про­с­ла­ва на Све­та Бо­го­ро­ди­ца  че­ш­ма­та до  цър­к­ва­та „Ус­пе­ние Бо­го­ро­ди­ч­но” раз­ка­з­ва  Сте­ла Ан­то­но­ва, ос­но­ва­тел­ка­та на Пър­ва ча­с­т­на ези­ко­ва шко­ла СКАЙ в Тър­го­ви­ще.

– Сте­ла, зная, че то­зи ден за Вас е мно­го спе­ци­а­лен, за­що­то на не­го Вие и Ва­ши­те бли­з­ки хо­ра спом­ня­те Ва­шия ба­ща- ка­ме­но­де­ле­ца Ан­тон, кой­то ос­вен у Вас, е ос­та­вил спо­мен за до­б­ру­ва­не и у мно­го на­ши съ­г­ра­ж­да­ни. Ка­к­ви ми­с­ли на­х­лу­ват у Вас сре­щу то­зи го­лям пра­з­ник,  ка­къв чо­век бе­ше Ва­ши­ят ба­ща?

– Бих ис­ка­ла пър­во да бла­го­да­ря, че дни пре­ди то­зи мно­го свят пра­з­ник си спом­ня­ме за моя ба­ща ка­ме­но­де­ле­ца Ан­тон! Мно­го спе­ци­а­лен бе­ше то­зи ден, ко­га­то та­т­ко бе­ше жив, за­що­то той го оча­к­ва­ше с въл­не­ние и за­ра­зя­ва­ше с ен­ту­си­а­з­ма си ця­ло­то се­мей­с­т­во. Та­т­ко Ан­тон бе­ше мно­го ин­ту­и­ти­вен и чу­в­с­т­ви­те­лен чо­век и усе­ща­ше не­пре­къ­с­на­та­та по­мощ и за­щи­та на Све­та­та май­ка, за­то­ва та­ка по­чи­та­ше то­зи пра­з­ник. За­дъл­жи­тел­но на­ми­ра­ше по­вод да на­п­ра­ви до­б­ро на чо­век в ну­ж­да око­ло то­зи ден, да по­съ­ве­т­ва, да оку­ра­жи хо­ра, тър­се­щи не­го­ва­та по­д­к­ре­па.  В са­мия ден с ма­ма по­д­го­т­вя­х­ме хра­на, ко­я­то за­на­ся­х­ме в цър­к­ва­та и след во­до­с­ве­та за здра­ве, кой­то отец  Ди­ми­тър от­с­лу­ж­ва­ше край че­ш­ма­та, раз­да­ва­х­ме хра­на­та на при­съ­с­т­ва­щи­те, ка­то я на­ри­ча­х­ме за здра­ве на на­ше­то се­мей­с­т­во, за до­б­ру­ва­не на вси­ч­ки хо­ра и про­с­ла­ва на Све­та Бо­го­ро­ди­ца.  Пре­ди да из­г­ра­ди че­ш­ма­та око­ло цър­к­ва­та, та­т­ко бе­ше об­х­ва­нат от осо­бе­но въл­не­ние и спо­де­ли у до­ма ре­ше­ни­е­то си да на­п­ра­ви по­ре­д­но­то да­ре­ние.  За­е­д­но с брат ми Ка­ло­ян, вуй­чо Не­н­ко /ле­ка му пръст/, съ­се­ди, при­я­те­ли  и още съ­ми­ш­ле­ни­ци съ­г­ра­ди­ха че­ш­ма­та.  Пра­з­ни­кът Ус­пе­ние Бо­го­ро­ди­ч­но е спе­ци­а­лен за на­ше­то се­мей­с­т­во и с не­що дру­го – на то­зи ден кръ­с­ти­х­ме на­шия син Ве­лин, на то­зи ден брат ми на­п­ра­ви сво­е­то сва­т­бе­но пра­з­нен­с­т­во, на то­зи ден ста­нах кръ­с­т­ни­ца на моя пле­мен­ник Ан­то­ан /на­с­ле­дил име­то на дя­до Ан­тон!/.

– Спо­де­ле­на ли е та­зи Ва­ша си­но­в­на обич и пре­да­ност от Ва­ши­те бли­з­ки, от Ва­шия син – ка­к­во той не­пре­мен­но би­х­те ис­ка­ли да за­по­м­ни за не­го­вия дя­до?

– На­ши­ят син Ве­лин има­ше въз­мо­ж­ност да об­щу­ва с дя­до си шест го­ди­ни, до не­го­ва­та смърт през 2002 го­ди­на. Още па­зи спо­ме­ни­те за пре­жи­ве­ни за­е­д­но мо­мен­ти, но то­ва , за ко­е­то аз съ­жа­ля­вам, че та­т­ко не ус­пя да му пре­да­де ос­но­в­ни­те уро­ци, на ко­и­то на­у­чи мен и брат ми Ка­ло­ян. За­що­то вся­ко дей­с­т­вие и ду­ма на та­т­ко бя­ха „уро­ци”! Ко­га­то си де­те не го осъ­з­на­ваш, по­ня­ко­га ро­п­та­еш и се мръ­щиш, бун­ту­ваш се, но по-къ­с­но в жи­тей­с­кия си път, раз­би­раш, че „уро­кът е на­у­чен”!

– Вси­ч­ко, ка­за­но до­тук е мно­го съ­к­ро­ве­но, но да про­дъл­жим те­ма­та с още един въ­п­рос- ка­к­во е Ва­ше­то по­с­ла­ние към оне­зи, чи­и­то ро­ди­те­ли все още са жи­ви?

– Оби­чай­те, пре­г­ръ­щай­те, ува­жа­вай­те Ва­ши­те ро­ди­те­ли, все­ки ден им ка­з­вай­те и по­ка­з­вай­те кол­ко са спе­ци­ал­ни за вас, кол­ко сте им бла­го­дар­ни, че са ви да­ли жи­вот. Да­вай­те им по­во­ди за гор­дост, пра­ве­те им по­да­ръ­ци, из­не­на­д­вай­те ги, оба­ж­дай­те им се без по­вод, из­ве­ж­дай­те ги на „ка­фе и тор­ти­ч­ка”, ку­пу­вай­те им цве­тя, пъ­ту­вай­те с тях, ра­д­вай­те се на „ма­ми­ни­те” яс­тия, уче­те ре­це­п­ти, ис­кай­те съ­ве­ти, раз­г­ле­ж­дай­те сним­ки, са­де­те цве­тя и дър­ве­та, бъ­де­те за­е­д­но! То­ва е мо­е­то от­но­ше­ние към мо­я­та май­чи­ца Ва­ня!

– Да­ли все­ки ид­ва със сво­я­ ми­сия на зе­мя­та , за да свър­ши не­що, да да­де своя дан на то­зи свят?

-Вяр­вам, че все­ки чо­век се ра­ж­да на та­зи зе­мя в оп­ре­де­ле­но­то вре­ме, на то­ч­но­то мя­с­то от то­ч­ни­те хо­ра. Но не са­мо, за да съ­ще­с­т­ву­ва без­цел­но, а за да на­п­ра­ви не­що спе­ци­ал­но, са­мо не­го­во, не­що, с ко­е­то да ос­та­не в сър­ца­та и умо­ве­те на  хо­ра­та. Та­т­ко ви­ж­да­ше мо­я­та и на брат ми съ­д­ба и жи­вот, то­ч­но та­ки­ва, ка­к­ви­то са се­га. За мен ка­з­ва­ше, че тря­б­ва да уча хо­ра­та, да им го­во­ря, „да ги ог­ря­вам” – та­ка ка­з­ва­ше той! За брат ми Ка­ло­ян бе­ше убе­ден, че ще на­с­ле­ди, ук­ре­п­не и раз­вие се­мей­ния би­з­нес, свър­зан с об­ра­бо­т­ка­та на мра­мо­ри и гра­ни­ти. Ако ни гле­да се­га,/ а аз знам, че го пра­ви, за­що­то та­т­ко оби­ча­ше да кон­т­ро­ли­ра не­ща­та!!!/ да­но се гор­дее с пър­ва­та в Тър­го­ви­ще Ча­с­т­на Ези­ко­ва Шко­ла „СКАЙ”, ос­но­ва­на от дъ­ще­ря му Сте­ла и из­к­лю­чи­тел­но ус­пе­ш­на­та в бран­ша за об­ра­бо­т­ка на скал­ни ма­те­ри­а­ли фир­ма „КА-СТЕ­ЛА СТО­УНС”, ръ­ко­во­де­на уме­ло от си­на му Ка­ло­ян.

– Не все­ки знае, че че­ш­ма­та, из­г­ра­де­на в бли­зост до хра­ма, е де­ло на ръ­це­те на Ва­шия ба­ща, на ка­ме­но­де­ле­ца Ан­тон. Ху­ба­во е, ко­га­то не­що ос­та­ва след  въз­хи­ти­те­лен чо­век, ка­къ­в­то е бил Ва­ши­ят ба­ща…Ка­к­во още, в ду­хо­вен план ка­то за­вет, Ви ос­та­ви той?

– Не е и ну­ж­но все­ки да знае! То­ва не ме сму­ща­ва, ка­к­то не би огор­чи­ло и та­т­ко. Той оби­ча­ше да да­ва, да раз­да­ва, да да­ря­ва, без да ис­ка да се спо­ме­на­ва име­то му. Ти , ко­я­то по­з­на­ваш та­т­ко от мо­и­те ду­ми и от на­пи­са­но­то за не­го, ка­з­ваш, че е бил въз­хи­ти­те­лен чо­век! Аз ти бла­го­да­ря за те­зи сър­де­ч­ни ду­ми, ка­за­ни в не­го­ва па­мет. Ос­вен за­бе­ле­жи­те­лен чо­век, та­т­ко при­те­жа­ва­ше не­ве­ро­я­тен би­з­нес нюх, из­к­лю­чи­тел­ни уме­ния за об­щу­ва­не с хо­ра­та, го­ля­ма обич към се­мей­с­т­во­то,  не­о­пи­су­е­ма съ­с­т­ра­да­тел­ност и учу­д­ва­ща скром­ност.

Аз по­ня­ко­га се ше­гу­вам, че ако ня­кои от се­га­ш­ни­те би­з­не­с­ме­ни при­те­жа­ва­ха не­го­ва­та фи­нан­со­ва съ­с­то­я­тел­ност, ува­же­ние и до­б­ро име, си­гур­но от гор­дост и тще­с­ла­вие щя­ха да се дър­жат ка­то цар­с­ки си­но­ве. А той бе­ше скро­мен, то­чен, ус­ми­х­нат, с до­б­ра ду­ма за все­ки­го! Че­с­то си ми­с­ля кои уро­ци сме на­у­чи­ли от та­т­ко и си от­го­ва­рям, че аз по­лу­ча­вам „от­ли­чен” на уро­ци­те по то­ле­ран­т­ност, ко­му­ни­ка­ти­в­ност и ли­дер­с­т­во, а  Ка­ло­ян е от­ли­ч­ник в об­ла­ст­та на пре­д­п­ри­е­ма­че­с­т­во­то, ре­ши­тел­но­ст­та и уме­ло­то пла­ни­ра­не.

Вси­ч­ко то­ва, а и мно­го дру­ги цен­но­с­ти сме има­ли ра­до­ст­та да на­у­чим от на­шия ба­ща Ан­тон. Да спо­ме­нем с до­б­ро име­то му!ДЕЯНА ВЪЛЧЕВА

---

Гост на “Зна­ме” д-р Ми­ро­с­лав Русев, ор­то­пе­до – тра­в­ма­то­лог:

ПО­ЗИ­ТИ­В­НИ­ТЕ ХО­РА СА ПО-УС­ПЕ­ЛИ, ПО-МАЛ­КО
БО­ЛЕ­ДУ­ВАТ И ПО-ЛЕ­С­НО ОЗ­Д­РА­ВЯ­ВАТ

Д-р Ми­ро­с­лав РУ­СЕВ е тър­го­ви­ще­нец, за­вър­шил е ВМИ-Вар­на. Спе­ци­а­ли­зи­рал е ен­до­п­ро­те­зи­ра­не на ко­лян­на и на та­зо­бе­д­ре­на ста­ва в Со­фия, в Сло­ве­ния/ 2010г./, в Бел­гия / 2011 г./, в Сло­ве­ния / 2013 г./ а та­зи есен през ок­том­в­ри  от­но­во ще пре­ми­не курс по ен­до­п­ро­те­зи­ра­не на ко­лян­на ста­ва в Швей­ца­рия. По­се­тил е де­се­т­ки ме­ж­ду­на­ро­д­ни фо­ру­ми и кон­г­ре­си в сво­я­та про­фе­си­о­нал­на сфе­ра и е ед­но от ут­вър­де­ни­те име­на на ор­то­пед-тра­в­ма­то­лог в Бъл­га­рия. От 2011 г. е за­ве­ж­дащ ор­то­пе­до-тра­в­ма­то­ло­ги­ч­но­то от­де­ле­ние в МБАЛ АД-Тър­го­ви­ще.

По­ве­че от 8 г. той из­вър­ш­ва по око­ло 30-40 опе­ра­ции го­ди­ш­но за смя­на на ко­лен­ни ста­ви и 50-60 за смя­на на та­зо­бе­д­ре­на ста­ва или та­ка на­ре­че­но­то ен­до­п­ро­те­зи­ра­не- ця­ло­с­т­но или ча­с­ти­ч­но,а съ­що и ре­ви­зи­он­но ен­до­п­ро­те­зи­ра­не. Не слу­чай­но, ус­лу­ги­те на тър­го­ви­щ­ки­те ор­то­пе­ди са тър­се­ни от сто­ти­ци па­ци­ен­ти от ця­ла­та стра­на. Д-р Ру­сев бе­ше лю­бе­зен да от­го­во­ри на по­с­та­ве­ни­те му въ­п­ро­си от пре­д­с­та­ви­тел на „Зна­ме”.

-Го­нар­т­ро­за­та – то­ва не­из­бе­жен спъ­т­ник на ста­ро­ст­та ли е, д-р Ру­сев, или е пре­до­т­в­ра­ти­мо за­бо­ля­ва­не? Раз­ка­же­те не­що по­ве­че за та­зи мъ­чи­тел­на бо­лест?

-В мо­мен­та ле­че­ни­е­то на ар­т­ро­з­на­та бо­лест в све­то­вен ма­щаб е аб­со­лю­тен хит .В ка­к­во се из­ра­зя­ва то­ва-ме­ди­ка­мен­то­з­но в на­чал­ни­те ста­дии,а имен­но ХОН­Д­РО­П­РО­ТЕ­К­ТО­РИ съ­дър­жа­щи глю­ко­зо­сул­фа­ти,хон­д­ро­и­тин­сул­фа­ти,хи­а­лу­ро­но­ва ки­се­ли­на,ко­ла­ген,прп и дру­ги,не на по­с­ле­д­но мя­с­то фи­зио- и бал­не­о­ле­че­ние, по­д­хо­дящ ре­жим на хра­не­не,на­то­вар­ва­не и труд.Из­ця­ло се про­ме­ни­ха пре­д­с­та­ви­те на хо­ра­та  през по­с­ле­д­ни­те 15-20 го­ди­ни,чрез не­пре­къ­с­на­то­то усъ­вър­шен­с­т­ва­не на ме­то­ди­те за смя­на на та­зо­бе­д­ре­на и ко­лян­на ста­ви,чрез ко­и­то се по­з­во­ля­ва пъл­но­цен­на ре­и­те­г­ра­ция на ин­ва­ли­ди­те,а и не­до­пу­с­ка­не на ин­ва­ли­ди­зи­ра­не при сво­е­в­ре­мен­но ле­че­ние .В по-на­пре­д­на­ли­те стра­ни опе­ра­ти­в­но­то ле­че­ние се при­ла­га в по-ран­ни­те ста­дии на за­бо­ля­ва­не­то,най-ве­ро­я­т­но по­ра­ди по-ви­со­ки изи­с­к­ва­ния към стан­дар­та на жи­вот.

–Раз­ка­же­те кон­к­ре­т­ни слу­чаи от Ва­ша­та пра­к­ти­ка на па­ци­ен­ти с по­до­б­но стра­да­ние на ко­лен­ни­те ста­ви или на та­зо­бе­д­ре­на­та ста­ва. На­ла­гат ли се ре­ви­зии на опе­ра­ции и в ка­к­ви слу­чаи се пра­ви то­ва?

-Все по-че­с­то при­с­ти­гат па­ци­ен­ти с то­ч­но оп­ре­де­ле­ни изи­с­к­ва­ния и  мно­го-до­б­ра ин­фор­ми­ра­ност за въз­мо­ж­но­с­ти­те за ле­че­ние на ар­т­ро­з­на­та бо­лест,ка­то не се на­ла­га да бъ­дат убе­ж­да­ва­ни за оп­ре­де­лен на­чин за ле­че­ние.Мно­го че­с­то са по­ло­жи­тел­но на­с­т­ро­е­ни от свои бли­з­ки,при­я­те­ли и по­з­на­ти,ко­и­то ве­че са би­ли опе­ри­ра­ни,и спо­де­лят по­ло­жи­тел­ни­те си от­зи­ви от то­ва.Най-бър­зо се ре­ша­ват па­ци­ен­ти­те,ко­и­то ве­че са ен­до­п­ро­те­зи­ра­ни и на­с­то­я­ват за по-ско­ро­ш­на опе­ра­ция на дру­гия край­ник. Ре­ви­зи­он­но­то про­те­зи­ра­не  в све­то­вен ма­щаб на­би­ра ма­со­вост и е пре­д­мет на мно­го  фо­ру­ми и е се­ри­о­з­но пре­ди­з­ви­ка­тел­с­т­во за мо­дер­на­та ор­то­пе­дия.От ня­кол­ко го­ди­ни ус­пе­ш­но се при­ла­га в на­ша­та бол­ни­ца,ка­то за на­ше ща­с­тие слу­ча­и­те не са мно­го и мал­ка част от тях са опе­ри­ра­ни пър­ви­ч­но при нас.Про­цен­тът на ус­ло­ж­не­ния в на­ше­то от­де­ле­ние е мно­го по ни­сък те­зи в Ев­ро­па и Бъл­га­рия, ка­то за съ­жа­ле­ние все още у нас ли­п­с­ва ар­т­ро­п­ла­с­ти­чен  ре­ги­с­тър и да­но има­ме ща­с­ти­е­то да се из­ра­бо­ти в обо­з­ри­мо бъ­де­ще.

– Спо­де­ле­те при ка­к­ви ус­ло­вия Вие и ко­ле­ги­те Ви ра­бо­ти­те в тър­го­ви­щ­ка­та бол­ни­ца- раз­по­ла­га­те ли с но­ви ма­ши­ни, с ка­к­ва те­х­ни­ка ра­бо­ти­те?

-За съ­жа­ле­ние здра­ве­о­па­з­ва­не­то у нас е в дъл­бо­ка кри­за,ко­е­то не е за­ра­ди па­ци­ен­ти­те и ле­ка­ри­те.Вси­ч­ко се по­ра­ж­да от не­пре­къ­с­на­та­та смя­на на нор­ма­ти­в­на­та ба­за и не­до­фи­нан­си­ра­не­то на си­с­те­ма­та,ко­е­то по­ра­ж­да на­пре­же­ние в ле­че­б­ни­те за­ве­де­ния,ме­ж­ду пер­со­на­ла,а съ­що ме­ж­ду ле­ка­ри и па­ци­ен­ти.Ли­п­са­та на аде­к­ва­т­но фи­нан­си­ра­не при­ну­ж­да­ва бол­ни­ца­та да из­вър­ш­ва ре­мон­т­ни дей­но­с­ти на мно­го ос­та­ря­ла­та ба­за и  за­ку­пу­ва­не на съ­в­ре­мен­на те­х­ни­ка със со­б­с­т­ве­ни сре­д­с­т­ва за сме­т­ка на въз­на­г­ра­ж­де­ни­я­та на пер­со­на­ла,ко­и­то не­пре­къ­с­на­то на­ма­ля­ват.За на­ше ща­с­тие в на­ча­ло­то на та­зи го­ди­на от­де­ле­ни­е­то се сдо­би с но­ва ви­со­ко ка­че­с­т­ве­на те­х­ни­ка за ря­за­не и про­би­ва­не с ко­е­то се вди­га мно­го ефе­к­ти­в­но­ст­та ни.Ес­те­с­т­ве­но има­ме ну­ж­да от нов ар­т­ро­с­коп  и нов ско­пи­чен рен­т­ге­нов апа­рат,с ко­и­то се на­дя­ва­ме да бъ­дем по-по­ле­з­ни за па­ци­ен­ти­те си.Ис­кам да из­ка­жа бла­го­дар­ност от ко­ле­к­ти­ва в кой­то ра­бо­тя за да­ре­ни­е­то от Тра­кия Глас за но­ви­те бол­ни­ч­ни асан­сьо­ри и да­но дру­ги фир­ми по­с­ле­д­ват при­ме­ра им.

– Жи­во­тът Ви е по­в­се­д­не­в­ни сре­щи с чо­ве­ш­ко­то стра­да­ние – ка­же­те, ко­га про­фе­си­о­нал­но сте удо­в­ле­т­во­рен и с ка­к­во се свър­з­ват ми­го­ве­те Ви на ра­зо­ча­ро­ва­ние? И от ко­го, от ка­к­во?

-Удо­в­ле­т­во­ре­но­с­та на ле­ка­ря е свър­за­на с та­зи на па­ци­ен­ти­те му.Към вся­ка опе­ра­ция по­д­хо­ж­дам ка­то към из­пит,ка­то удо­вол­с­т­ви­е­то при ус­пех е из­к­лю­чи­тел­но,а ко­га­то не мо­га да по­мо­г­на тол­ко­ва,кол­ко­то ис­кам, със се­д­ми­ци се чу­в­с­т­вам ка­то скъ­сан.Ра­зо­ча­ро­ва­ни­я­та ми са свър­за­ни с не­раз­би­ра­не­то на мал­ка част от хо­ра­та ,на от­го­вор­но­ст­та ко­я­то но­сим ле­ка­ри­те към тях и не оце­ня­ват го­ля­мо­то ни же­ла­ние да им по­мо­г­нем.За съ­жа­ле­ние не­с­кон­ча­е­ми­те и не ви­на­ги обо­с­но­ва­ни ад­ми­ни­с­т­ра­ти­в­ни про­ме­ни не спо­ма­гат на ра­бо­та­та ни.

-Ка­то ут­вър­ден ле­кар, ка­же­те- ка­к­ва, спо­ред Вас, е фор­му­ла­та на до­б­ро­то здра­ве? Как тря­б­ва да жи­вее чо­век, за да се чу­в­с­т­ва здрав, да е в до­б­ра кон­ди­ция? Са­ми­ят Вие как го по­с­ти­га­те, ка­к­ва е ли­ч­на­та Ви ре­це­п­та за здра­ве.

-Спо­ред мен фор­му­ла­та за до­б­ро здра­ве е в уме­ре­но­ст­та-т.е. да не се пре­ка­ля­ва с ни­що,ни­то с ра­бо­та,ни­то с раз­в­ле­че­ния,хра­ни,на­пи­т­ки,спорт и т.н.Удо­в­ле­т­во­ре­но­ст­та от по­с­ти­г­на­ти­те ре­а­ли­с­ти­ч­ни це­ли,сре­щи­те с по­зи­ти­в­но на­с­т­ро­е­ни хо­ра ,съ­п­ре­жи­вя­ва­ни­я­та на при­я­т­ни емо­ции със се­мей­с­т­во­то и при­я­те­ли­те,по­се­ще­ни­е­то на но­ви ме­с­та,до­б­ри­ят ми­к­ро­к­ли­мат на ра­бо­т­но­то мя­с­то са из­к­лю­чи­тел­но ва­ж­ни за по­с­ти­га­не на ли­ч­но ща­с­тие и до­б­ро здра­ве.Лю­бо­в­та ме­ж­ду чле­но­ве­те в се­мей­с­т­во­то е из­к­лю­чи­тел­но ва­ж­на.Ом­ра­за­та и за­ви­ст­та во­дят до си­гур­но ув­ре­ж­да­не на здра­ве­то.Ли­ч­но­то ми убе­ж­де­ние е,че по­зи­ти­в­но на­с­т­ро­е­ни­те хо­ра са по-ус­пе­ли,по-мал­ко бо­ле­ду­ват и по-бър­зо и ле­с­но оз­д­ра­вя­ват.

-Към ка­к­ви бъ­де­щи хо­ри­зон­ти е от­п­ра­вен про­фе­си­о­нал­ни­ят Ви взор? Ка­к­во още не сте по­с­ти­г­на­ли про­фе­си­о­нал­но, към ка­к­во се стре­ми­те в то­зи жи­вот?

-Пре­д­с­то­я­щи­те це­ли в про­фе­си­о­нал­но от­но­ше­ние са усъ­вър­шен­с­т­ва­не на уме­ни­я­та ми в ар­т­ро­с­ко­п­с­ка­та хи­рур­гия и в гръ­б­на­ч­на­та тра­в­ма­то­ло­гия,а  съ­що по­д­дър­жа­не на ви­со­ко ни­во в пър­ви­ч­но­то и ре­ви­зи­он­но ен­до­п­ро­те­зи­ра­не на ста­ви.

Ин­тер­вю на Де­я­на Въл­че­ва